Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр. София, 05 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1664/2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1 ,т.5 от НПК Осъденият К. А. И. е направил искане за възобновяване на ч.н.д.№ 5913/2010г.с което е извършено групиране на наложени му наказания и е приложена разпоредбата на чл.24 от НК,отмяна на постановеното определение в частта му относно приложението на чл.24 от НК. В съдебното заседание защитникът на осъдения и той лично поддържат искането и молят за отмяна на чл.24 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо.То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае непроверен по касационен ред съдебен акт, който подлежи на контрол по реда на възобновяването. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Варненският окръжен съд с решение № 83 от 14.03.2011г. по в.ч.н.д.№ 2136/2010г. е потвърдил определението от 09.12.2010г. постановено по ч.н.д.№ 5913/ 2010г. на Варненския районен съд. С определението на основание чл.25 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът групирал наложените наказания на К. А. И. по н.о.х.д.№ 1492/ 2009г. на Окръжен съд- Варна в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода и по н.о.х.д.№ 2896/ 2004г. на Районен съд- Варна в размер на две години лишаване от свобода, като определил едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.24 от НК съдът увеличил така наложеното общо наказание с една година и приспаднал изцяло изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода.Постановено е и отделно изтърпяване на наложените на осъдения наказания по н.о.х.д.№№ 2978/2000г., 664/2003г., 4461/2008г. и 1289/2010г. всички на Варненския районен съд. Съображенията на осъдения в подкрепа на искането за възобновяване в преобладаващата си част нямат отношение към настоящото производство.Чрез тях се възразява срещу правилността на осъжданията, твърди се, че те са последица на поета от осъдения „чужда” вина, на „постановки” както от страна на обвинението, така и от съда.На такива възражения настоящият състав не намира за необходимо да дава отговор.Предмет на проверка в производството е влязлото в сила определение, с което е извършено групиране на наложени на осъдения наказания, а възраженията относими към този съдебен акт се свеждат до неправилно приложение на чл.24 от НК и те са неоснователни. При решаването на въпроса за приложението на чл.25 във вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е събрал доказателства за всички осъждания на К. И. и законосъобразно е приел,че най- благоприятното за осъдения групиране на наложени наказания е допустимо по н.о.х.д.№ 1492/2009г. и н.о.х.д.№ 2896/2004г., поради което и наложил да се изтърпи общо, най- тежкото между тях- четири години и шест месеца лишаване от свобода. Неоснователно е възражението, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК.Когато при групиране наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най- тежко наказание най- много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надвишава сбора от отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.В случая съдът се е съобразил с тези изисквания на закона.Изложил е и убедителни съображения от кои обстоятелства прави извод, че е необходимо увеличаване на наказанието и те се споделят изцяло от настоящия състав.Безспорно е, че И. многократно е осъждан за престъпления, като са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, които очевидно не са постигнали целите, предвидени в чл.36 НК и по специално личното му поправяне . Това обстоятелство обосновава извод, че е необходимо изтърпяване на едно по- голямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително, но и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления. Поради изложените съображения съставът намери, че при постановяване на влязлото в сила определение не са допуснати сочените нарушения и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. И. за възобновяване на ч.н.д.№ 5913/2010г. на Варненския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: