Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
С о ф и я , 10 март 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 ф е в р у а р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1975/2014 година.
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения И. Х. Г. от Л. се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 109 от 27.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 200/2014 г. от окръжен съд-Л. с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора, алтернативно, за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият Г. и защитникът му си адв.Д.Н. от АК-Л., редовно уведомени, не вземат участие в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното:
С присъда № 28 от 17.04.2014 г., постановена по НОХД № 609/2012 г. Ловешкият районен съд е признал подсъдимия И. Х. Г. от Л. за виновен в извършването на престъпление по чл.293а от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за минималния срок от 6 месеца, първата с периодичност два пъти седмично, като го е признал за невинен и оправдал да е притежавал и лек автомобил, с който да е могъл да изпълни присъденото със съдебното решение имуществено задължение.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д.Н. с оплаквания за нейната процесуална и материалноправна незаконосъобразност и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно, прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 27.10.2014 г.
С искане от 17.11.2014 г. защитникът на осъдения атакува решението с наведени всички основания по чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК заради съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, алтернативно, за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за съденето му съобразно предявеното му обвинение.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, който има право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разглеждано по същество, същото е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
При безспорното парично задължение на осъдения Г. и имуществените му възможности, от значение и за субективната съставомерност на поведението му е дали е имало обективни пречки да изпълни същото или умишлено не го е изпълнил, като е препятствал то да се изпълни дори чрез принудително изпълнение. А в това отношение значими са действията му по прикриване на приходи, ликвидиране на активи, поемане на несъществуващи задължения, излизане от търговския оборот чрез прехвърляне на фирми и/или предприятия на фиктивни лица, които не развиват търговска дейност. В случая такива обстоятелства не просто са налични, а поредицата им сочи на умишлено затрудняване на изпълнението на съдебното решение, било чрез прехвърляне на фирмата му като едноличен търговец на св.А.А., било чрез прикриване на доходите му от ангажираността във фирмата на сина му като нейн управител, които уж само били начислявани, но неизплащани по ведомост като трудови възнаграждения. Обстоятелството, че изпълнителното производство при ЧСИ е било задействано, не оневинява длъжника за съставомерността на поведението му по чл.293а от НК, след като действията му са насочени и тогава към препятстване изпълнението на съдебното решение и заплащане на пресъдената престация. Всъщност, доводи срещу съставомерността на поведението на осъдения не се правят, като наведените в искането са за отпадане на отговорността му поради изтичане на абсолютната давност за наказателното му преследване, алтернативно, за незаконосъобразен отказ на съда да приложи чл.78а от НК. ВКС намира, че основателно е само последното.
Че подсъдимият е имал възможност да изпълни пресъденото срещу него задължение не се оспорва в искането, с изключение на възражението за един от имотите му, което е без значение за възможностите му да удовлетвори кредитора си, много над пресъденото със съдебното решение, подробно анализирани от районния съд и обосновано възприети и от въззивния. Обективно извършените от него действия установяват и субективното му отношение да не се съобрази с него, без значение от подбудите и мотивите му. А това му поведение е продължило и след приемане на нов срок на давността за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК, поради което възражението му за неправилно приложение на закона заради отказа да се приложи по-благоприятен за него закон е неоснователно и не може да се уважи искането му за прекратяване на наказателното производство на това основание.
Престъплението по чл.293а от НК е на формално извършване, санкциониращо умишлено поведение на бездействие от страна на дееца за срок от 1 година, при обективно налични възможности да извърши дължимото се от него действие, като заплати парично задължение, установено с влязло в законна сила съдебно решение. Предвиждащото се наказание е до 1 година лишаване от свобода или пробация. Деецът И. Г. не е осъждан, а от деянието няма настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Неправилно окръжният съд е приел наличие на такива вреди, които били несъставомерни, очевидно - неизпълненото парично задължение. Въпреки цитираното ППлВС № 7/85 г., доразвиващо ТР № 88/82 г. на ОСНК на ВС, съдът е пропуснал да забележи, че това задължение е формирано заради неизплатени трудови възнаграждения на св.И. и лихви за забава, разноски по граждански дела, които не са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние. Неплащането на паричното задължение е елемент от обективната страна на престъплението и не може да се приема като настъпили от него имуществени вреди.
Неправилното становище на въззивния съд е довело до неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отстранено от ВКС съобразно правомощието му по чл.425, ал.1, т.3 от НПК и даденото тълкувание в ТР № 1/2011 г. на ОСНК на ВКС, тъй като е в полза на осъдения Г.. Въззивното решение следва да бъде изменено, като той бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв. В останалата част решението следва да остане в сила, а искането за оневиняване на дееца и в частта му за прекратяване на наказателното производство поради изтекла погасителна отговорността му давност следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 109 от 27.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 200/2014 г. от окръжен съд-Ловеч, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА осъдения И. Х. Г., със снета по делото самоличност, от наказателна отговорност за престъплението по чл.293а от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000-хиляда лева в полза на държавата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |