Ключови фрази
Иск за установяване на истинността или неистинността на документ * правен интерес * сила на пресъдено нещо * доказателствена сила на частен документ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

112

 

 

София, 01. 03. 2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на  осми февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                          

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

                                                              ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 601/2009 година.

 

 

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Ц. Н. Д., приподписана от адв. Д, срещу въззивно определение № 822/25.06.2008 год. по ч.гр.д. № 2229/2008 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г г.о., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 28.03.2008 г. по гр.д. № 3906/2008 г. на СРС, 40 състав.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.97 ал.3 ГПК/отм./, респективно липсата на правен интерес за ищеца, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се сочи решение № 1006/30.07.2001 г. по гр.д. № 153/2000 г. на ВКС, ІV г.о. Освен това с изложението се иска ВКС да даде тълкуване на чл.97 ал.3 ГПК/отм./, с оглед разпоредбата на чл.10 ГПК, като отговори на принципен въпрос – “Ако е налице постановено окончателно съдебно решение на административен съд, постановено и основано на базата на неистински официален документ, има ли право засегнатата страна да търси защита пред граждански съд с предявяване на установителен иск по чл.97, ал.3 ГПК/отм./, целяща прогласяване на неистинността на документа и не е ли налице априори правен интерес при положение, че търсената защита има за цел само преразглеждане на административния спор по пътя на евентуалната отмяна по реда на АПК, но и установяване на истината, като основен принцип на всеки съдебен процес. Моли за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа въпрос, който е относим към настоящия спор. Поради това въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице основание за касационно обжалване по т.1 ГПК,тъй като решение № 1006/30.07.2001 г. по гр.д. № 153/2000 г. на ВКС, ІV г.о.е изолирано от постоянната практика на настоящата инстанция.

За да остави без уважение частната въззивна жалба Софийският градски съд е приел, че искът по чл.97 ал.3 ГПК/отм./ за установяване неистинността на един документ е допустим само докато още е висящо производството, в което документът е бил представен. Прието е , че процесният случай не е такъв, тъй като искът е предявен след влизане в сила на решението на административния съд, което е относимо към материалния спор.

Обжалваното определение е правилно.

Искът за установяване на неистинността на процесния документ е заведен на 11.02.2008 г., т. е. след приключване на административното производство, по което той е бил представен и е налице влязло в сила решение. Оспорване истинността на документ от заинтересованата страна може да стане в производството, в което е бил представен като доказателство по реда на чл. 154 ГПК с инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК, съединен за разглеждане в същото производство, с оглед оспорването на документа ,като преюдициален въпрос за изхода на делото или в отделен процес докато е висящо производството, в което оспорения документ е представен, което следва да се спре, съгласно чл. 182 ал. 1 б. "г" ГПК/отм./ до изхода на спора по чл. 97 ал. 3 ГПК/отм./. При влязло в сила решение основано на документ, за който се твърди, че е неистински, заинтересованата страна може само по наказателен ред да иска установяване на истинността или неистинността му. Влязлата в сила осъдителна присъда е основание за отмяна на постановеното решение по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК/отм./. В разглеждания случай не е налице тази хипотеза, поради което липсва правен интерес от исканото установяване неистинността на документ по реда на чл. 97 ал. 3 ГПК/отм./, тъй като производството, в което е представен документа е приключило с влязло в сила решение, т. е. със сила на пресъдено нещо е прието, че той се ползва с доказателствена сила за отразените в него факти, а уважаването на иска не може да бъде основание за прилагане на извънредното средство за контрол на решението, с което й претенциите на жалбоподателя в настоящото производство не са уважени.

С оглед изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.278 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 822/25.06.2008 г. по ч. гр.д. № 2229/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г отделение.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 822/25.06.2008 г. по ч. гр.д. № 2229/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г отделение.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: