1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104 [населено място], 14.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2494 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 538 ГПК, вр. с чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията. Образувано е по частна касационна жалба на „Микрон-Караилански-Йосифов с-ие“ ООД срещу определение № 1102/14.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 881/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено определение № 18/05.08.2021 г. на съдия по вписванията при Районен съд Разлог за отказ да бъде вписано удостоверение по чл. 264з, ал. 4 ТЗ. Жалбоподателят „Микрон-Караилански-Йосифов с-ие“ ООД прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като мотивите на въззивния съд не почиват на законодателно регламентирано изискване. Отделно от това релевира, че окръжният съд не е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното определение и разрешаване на въпроса за вписването с присъждане на разноски. Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси, а именно : 1. „Трябва ли молителят в производството по вписване на удостоверение по чл. 264з, ал. 4 ТЗ да представя други документи : нотариални актове, договори, съдебни решения, скици, схеми, удостоверения за данъчна оценка и т.н.?“ 2. „След като молителят е внесъл определената с нормативен акт държавна такса за поисканото вписване, в конкретния случай чл. 2, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, може ли да бъде постановен отказ за вписване поради невнасяне на държавна такса?“ Касаторът излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като те са разрешени в противоречие с практика Върховния касационен съд – т. 3 и т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и са от значение за развитие на правото. Отделно от това, релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение Окръжен съд Благоевград е потвърдил определение на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд Разлог за отказ да бъде вписано удостоверение по чл. 264з, ал. 4 ТЗ, касаещо преобразуване чрез промяна в правната форма на СД „Микрон-Караилански-Йосифов с-ие“ в ООД. Приел е за вярна тезата на молителя, че няма нормативно изискване, по силата на което недвижимият имот да бъде описван в удостоверението по чл. 264з, ал. 4 ТЗ, но той трябва да бъде описан в съпътстващите удостоверението документи – нотариални актове, договори, съдебни решения, скици, схеми, удостоверения за данъчна оценка и т. н. Липсата на описание препятства съдията по вписванията да установи по коя имотна партида да извърши исканото вписване и дали въобще има основание да стори това след като не е представено каквото и да е доказателство, че дружеството е собственик на недвижимия имот. По повод дължимата се държавна такса въззивният съд е счел, че чл. 2, ал. 1 от Тарифата е приложимата разпоредба, независимо, че вписването има само оповестително действие. Позовал се е на разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС, и е посочил, че нередовната молба не следва да бъде обездвижвана, а по нея съдията по вписванията дължи постановяване на отказ. Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Първият въпрос, поставен от касатора, отговарят на изискването да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение за разрешаване на възникналия спор. Той попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация. Следва да бъде споделено твърдението на касатора, че Окръжен съд Благоевград се е отклонил от разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС. Последното е обосновано с разбирането, че вписването на удостоверения за преобразуване на търговски дружества по чл. 263в и чл. 263г ТЗ, издавани на основание чл. 263и, ал. 6 ТЗ, има оповестително действие и е в отклонение от общия принцип, че на вписване в книгите подлежат актове за недвижими имоти. Удостоверенията не са актове за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, а те само удостоверяват настъпило правоприемство и поради това се явяват акт, за който със закон е предвидено, че подлежат на вписване по смисъла на чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията /в действащата към момента редакция ДВ, бр. 63 от 2014 г./. Ето защо, вписването следва да бъде извършено по реда на раздел II от същия нормативен акт, като се спазят правилата на чл. 6 - чл. 9. А те, в чл. 6, ал. 2, б. „б“, регламентират, че не се изисква описание на имота за актовете с предмет съвкупност, елемент от която е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества и т. н. Съответно за тези актове неприложима се явява и алинея 3 на същата разпоредба, която изисква описанието на имот, който се намира в район с одобрена кадастрална карта, да бъде извършвано съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и към акта, заявен за вписване, да бъде приложена скица, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В мотивите към т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС е посочено, че вписване в Имотния регистър може да бъде отказано, ако актът, заявен за вписване, няма необходимото съдържание. Проверката, дължима от съдията по вписванията, е в две насоки – идентификация на страните и идентификация на имота, като последната не е необходим компонент от тази проверка при актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти. Като се има предвид, че преобразуването на търговско дружество чрез промяна в правната му форма е вид преобразуване по смисъла на чл. 261, ал. 1, Глава шестнадесета на ТЗ, както и, че съгласно предвиденото чл. 264з, ал. 4 ТЗ това преобразуване следва да бъде отразено и в Имотния регистър, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот, то разгледаното в предходния абзац разрешение, дадено с т. 3 на ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС, следва да намери приложение. Съдията по вписванията от служба по вписванията по местонахождение на недвижимия имот е задължен да впише представеното му удостоверение по чл. 264з, ал. 4 ТЗ чрез подреждане в съответната книга, в която се подреждат актовете по чл. 4 б. „б“ - „л“ от Правилника за вписванията, без да изисква описание на имота, скица на имота, или други придружаващи документи. Соченото удостоверение не е акт за прехвърляне на собственост, а то само удостоверява настъпило правоприемство. Вписването ще следва да се извърши по партида на новообразуваното дружество, т. е. по новооткрита партида, с оглед липсата на данни за наличие на имотен регистър. В случай, че за съдебния район има въведен имотен регистър, то вписването ще се извърши по партидата на имота, част „Б“, съгласно регламентираното в чл. 59, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Въпросът за дължимата държавна такса е ясно регламентиран от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, обн. ДВ, бр. 13/2014 г., в сила от 14.02.2014 г. За вписване на удостоверение за промяна в правноорганизационната форма на търговско дружество и на молба за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване, се събира такса в размер на 10 лв. Такса в сочения размер е внесена от дружеството жалбоподател /л. 6 от делото на Окръжен съд Благоевград/. В заключение, настоящият състав на съда приема, че обжалваното определение на Окръжен съд Благоевград е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Не са налице пречки за извършване на поисканото от „Микрон-Караилански-Йосифов с-ие“ ООД вписване. По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1102/14.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 881/2021 г. на Окръжен съд Благоевград ОТМЕНЯ определение № 1102/14.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 881/2021 г. на Окръжен съд Благоевград ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд Разлог за извършване на вписване по молба вх. № 4136/05.08.2021 г. на удостоверение по чл. 264з, ал. 4 ТЗ, касаещо промяна в правната форма на СД „Микрон-Караилански-Йосифов с-ие“ в ООД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.