3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №88 С., 21.01. 2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 95 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 2888 от 05.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1817/2013г. на ОС Бургас в частта за отмяна на разпореждането от 21.06.2013г. по ч.гр.д.№ 4967/2013г. на РС Бургас, с което в полза на Банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма] и [фирма]. Обезсилен е издаденият въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 25.06.2013г. Същото определение в частта му по чл.420,ал.3 ГПК не е предмет на частната касационна жалба. Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като окръжният съд е излязъл извън допустимата от закона проверка по реда на чл.419 ГПК като е отменил неподлежащата на обжалване заповед по чл.417 ГПК. Обосновава, че уредената в чл.419,ал.1 ГПК процесуална възможност за обжалване е приложима само по отношение на разпореждането за незабавно изпълнение, но не и спрямо заповедта за изпълнение, защитата срещу която се осъществява по друг ред-чл.414 във вр. с чл.422 ГПК. Представено е приложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в което същественият процесуалноправен въпрос е за възможността в производството по чл.419 ГПК съдът да отмени разпореждането за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и допустимо ли е в производството по чл.419 ГПК въззивният съд да обезсили изпълнителният лист без да отмени разпореждането за незабавно изпълнение. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на изводите в обжалваното определение със задължителна практика на ВКС-Определение №68 по ч.т.д.№ 690/2009г. на Първо т.о, Определение № 283 по ч.т.д.№ 746/2010г. на Второ т.о. От длъжниците в заповедното производство отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато за проверка допустимостта на обжалваното определение. При издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК въззивната инстанция е обсъждала редовността на представеното извлечение от сметки и наличието на необходимите реквизити на извлеченията от счетоводните регистри и е изложила съображения за липсата на предпоставките представените документи да послужат като основание за издаване на заповед за изпълнение. Частната касационна жалба е основателна. Съгласно законодателната уредба на заповедното производство в хипотезата на чл.417 - 418 ГПК, основание за издаване на заповед за изпълнение може да бъде само някой от изрично посочените документи. При уважаване на заявлението, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ, да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Макар, че се касае за отделни съдебни актове /инкорпорирани в разпореждането или обективирани в самата заповед/, при които основанието за уважаване на искането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е издадената, въз основа на съответния документ, невлязла в сила заповед, заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се нарича заповед за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение, издадена на някое от изчерпателно изброените основания по чл.417 ГПК, подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание /чл.404, ал.1 ГПК/. В очевидно противоречие с разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК и с трайно установената съдебна практика, въпреки че е посочил, че производството се движи по реда на чл.419,ал.1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по основателността на искането за издаване на заповед по чл.417,т.2 ГПК, по правилността на издадената такава – т.е. и по наведените в частната въззивна жалба недопустими доводи, насочени към обжалване на самата заповед. При издадена заповед за изпълнение, без значение дали е на основание по чл.410 или 417 ГПК, защитата на длъжника е само чрез подаване на възражение по чл.415 ГПК, което е и предпоставка за допустимото от закона обжалване на допуснатото незабавно изпълнение /чл.419,ал.1 ГПК/. На обжалване / извън отказите/ подлежи само заповедта за изпълнение в частта за разноските –чл.413,ал.1 ГПК и заповедта в частта за постановеното незабавно изпълнение. Като е отменил и самото разпореждане за издаване на заповедта, въззивният съд е постановил недопустимо определение, тъй като е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. В тази част неговият акт следва да бъде обезсилен. Доколкото съдът е счел, че е сезиран и с жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение, но не е постановил диспозитив в този смисъл, а само е обезсилил изпълнителния лист, делото следва да се върне за произнасяне на ОС Бургас. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : Обезсилва Определение № 2888 от 05.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1817/2013г. на ОС Бургас в частта за отмяна на разпореждането от 21.06.2013г. по ч.гр.д.№ 4967/2013г. на РС Бургас, с което в полза на Банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу [фирма] и [фирма]. Връща делото на ОС Бургас за произнасяне по частната жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение на заповедта. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.