4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 София, 16.01.2015 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 7389 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №16080, постановено на 01.08.2014г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение по ч.гр.д.№7879/2014г. е оставена без уважение частната жалба на А. В. К. и К. В. К. против разпореждане от 27.02.2014г. по гр.д.№22492/2003г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, с което е върната въззивна жалба на А. В. К. и К. В. К. срещу решение № ІІ-55-12 от 25.06.2012г. по гр.д.№22492/2003г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав. Определението е обжалвано от А. В. К. и К. В. К. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице възобновяване на делбеното производство, след като делбата е извършена с влязло в сила съдебно решение от 23.03.2005г., постановено по гр.д.№22492/2003г., с което имотът, предмет на делбата, е бил поставен в дял на Е. К. К.. Поддържат, че в случая дължимите от Е. К. суми за уравнение на дяловете не са били платени, като производството е образувано по подадено искане за обезсилване на възлагането по право. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че в производство по чл.288, ал.7 ГПК/отм./ при въззивно обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да бъде определена държавна такса върху стойността на дела като считат, че искът е неоценяем и при обжалване се дължи проста такса, а не пропорционална. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса оценяем или неоценяем е искът по чл.288, ал.7, изр. второ ГПК/отм./, сега чл.349, ал.6, изр. второ ГПК предвид даденото в т.11 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС тълкуване и следва ли държавната такса за този иск да бъде определяна съгласно разпоредбата на чл.18 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Ответникът по частната жалба М. Х. А. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ начина на определяне на държавната такса, която се събира при въззивно обжалване на решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за прогласяване настъпило по право обезсилване на възлагане по реда на чл.288, ал.7, изр. второ ГПК/отм./, сега чл.349, ал.6, изр. второ ГПК. Прието е, че дължимата държавна такса при обжалване на постановеното на 25.06.2012г. решение е определена правилно от първоинстанционния съд в размер на 1173.34лв. за всеки един от жалбоподателите и след като така определената държавна такса не е внесена в срок, правилно въззивната жалба е била върната. Изложени са съображения, че процедурата по чл.288, ал.7 ГПК/отм./ е част от делбеното производство и държавната такса за въззивното обжалване се определя върху получения от жалбоподателя дял при делбата, а не като при неоценяем иск. Посочено е, че при неплащане в срока по чл.288, ал.6 ГПК/отм./ от процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпило обезсилване на възлагателното решение по право и да се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. С оглед липсата на трайно установена съдебна практика по така поставения въпрос и неговото значение, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса оценяем или неоценяем е искът по чл.288, ал.7, изр. второ ГПК/отм./, сега чл.349, ал.6, изр. второ ГПК предвид даденото в т.11 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС тълкуване и следва ли държавната такса за този иск да бъде определяна съгласно разпоредбата на чл.18 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК настоящия състав приема следното: Съгласно разясненията, дадени в т.11 на ТР №1/19.05.2004г. по тълк.гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, по своята правна същност искането за прогласяване на настъпило обезсилване по право по чл.288, ал.7 ГПК/отм./ /сега чл.349, ал.6 ГПК/ съставлява искане за признаване на едно правоотношение-липсата на валидна престация на сумите, определени по възлагателното решение като паричен еквивалент на имотен дял на съделителя без дял в натура. Искането касае установяване на фактите на неплащане в законовия срок и приложение на правните последици на закона, а именно постановяване на ново решение по извършване на делбата. Искането за установяване факта на неплащане на дължимите суми за уравнение на дяловете и настъпилото като последица обезсилване по право на възлагателното решение, следователно не представлява по своето естество самостоятелна искова претенция, която да може да бъде квалифицирана като оценяем или неоценяем иск. По естеството си то съставлява отправено до съда искане делбеното производство да бъде продължено с твърдение, че съсобствеността все още не е прекратена. Дължимите държавни такси при въззивно обжалване на решение на първоинстанционния съд, постановено след такова искане, следва да бъдат определени по правилата на делбеното производство. Ако искането бъде прието за неоснователно, тъй като е установено, че дължимите за уравнение на дяловете суми са платени в срок и не са налице предпоставки за продължаване на делбеното производство, тъй като съсобствеността е вече прекратена, при обжалване на решението пред въззивния съд следва да бъде събрана държавна такса в размер на 25лв. съгласно чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Ако искането бъде прието за основателно и съдът обезсили възлагателното решение, но в хипотеза, при която е налице ново предложение за плащане веднага на дължимите за уравнение на дяловете суми по смисъла на чл.288, ал.7, изр. трето ГПК/отм./, респ. чл.349, ал.6, изр. трето ГПК, и съдът постановява самостоятелно решение с изричен диспозитив за обезсилване на възлагането, доколкото с това решение делбеното производство не приключва, приложение следва да намери отново разпоредбата на чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Такса върху стойността на дела се определя само с решението, с което се извършва делбата и само при въззивно обжалване на такова решение съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на дела си-ако след обезсилване на възлагането имотът е изнесен на публична продан или със самостоятелно решение е поставен в дял на съделителя, който е платил дължимите за уравнение на дяловете суми по реда на чл.288, ал.7, изр. трето ГПК/отм./, респ. чл.349, ал.6, изр. трето ГПК. Дължимата държавна такса следователно се определя с оглед естеството на акта, който се обжалва. В случая е подадена въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд само в частта, с която съдът е приел, че решението, постановено на 14.01.2009г. по гр.д.№22492/2003г. по описа на СРС, 55 състав, не следва да бъде обезсилвано и в частта, касаеща разпределение на ползването, както и първоначално определената държавна такса. Обжалването не касае извода на съда дали съсобствеността е била прекратена, т.е. дали дължимото уравнение е било платено в срок, както и извода за необходимостта делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Поради това неправилно е прието, че се дължи държавна такса върху стойността на дяловете на съделителите. Още повече, че съществува неяснота и по отношение на предмета на обжалване с оглед твърденията във въззивната жалба, че имотът е вече прехвърлен на трето лице и между съделителите не съществува съсобственост, която да бъде прекратявана. Следва да се отбележи също така, че в разпореждането от 21.01.2014г., постановено от съдия от СРС по гр.д.№22492/2003г. не е посочено и по коя въззивна жалба следва да бъде внесена определената от съда държавна такса. Поради тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на СРС за администриране на подадената от А. В. К. и К. В. К. въззивна жалба вх.№1029453/16.07.2012г. с даване на нови указания за внасяне на дължимата държавна такса след уточняване предмета на обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №16080 на Софийски градски съд, Гражданско отделение, постановено на 01.08.2014г. по ч.гр.д.№7879/2014г. ОТМЕНЯ определение №16080, постановено от Софийски градски съд на 01.08.2014г. по ч.гр.д.№7879/2014г. и потвърденото с него разпореждане от 27.02.2014г. по гр.д.№22492/2003г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената от А. В. К. и К. В. К. въззивна жалба вх.№1029453/16.07.2012г. Председател: Членове: