6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191 гр.София, 06.04.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1341 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ”ЗД Евроинс“АД против решение № 545/07.12.2020 г. по в.гр.д. № 310/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №101/22.06.2020г. по т.д.№ 400/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“АД да заплати на С. Г. Д. и Р. Д. Д. разликата над 120000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане и на Д. Р. Д. сумата от 30 000лв., частичен иск от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на С. Д., Р. Д. и Д. Д. се оспорва основателността на касационната жалба на застрахователя и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третото лице помагач ЗД„Бул Инс“АД не е подало писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че родителите на починалия при ПТП на 21.02.2016г. Г. Д. са предявили искове срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за претърпените от смъртта на сина им болки и страдания в размер на 200 000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.02.2016г., а братът на загиналия е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, като частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
На осн.чл.300 ГПК БАС е съобразил влязлата в сила присъда на Окръжен съд - [населено място] по НОХД 520/17г., с която подсъдимият Н. Н. Ф. е бил признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата, на летище „Бършен“, извън регулационните граници на [населено място], при управление на МПС марка „Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. и още едно лице. Със същата в полза на предявилите граждански искове родители е било присъдено обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на сина им, в размер на по 200 000лв. за всеки, ведно със законна лихва за забава от датата на произшествието. Въззивната инстанция е обсъдила мотивите на решението на ВКС по наказателното дело в частта по гражданските искове на родителите срещу делинквента, във връзка с възраженията за съпричиняването на вредоносния резултат от процесното ПТП и настъпилите от това увреждания и смърт на участници в него, включващи: поведението на водача на лек автомобил «БМВ», в който се е возил като пътник на предна дясна седалка пострадалият Г. Д.. Съобразено е било, че наказателният съд е посочил, че озоваването на мястото на инцидента по собствена воля не прави пострадалия Д. нито участник в изпълнителното деяние, нито неизползването на обезопасителните колани има съществено значение за настъпването на вредоносния резултат при така избраната смъртоносна величина на скоростта от подсъдимия. За пълнота на изложението БАС е добавил, че и в рамките на проведеното пред Окръжен съд - Бургас гражданско производство съпричиняване на вредоносните последици от страна на Г. Д. не е било установено от изслушаните автотехническа и медицинска експертизи. С оглед механизма на катастрофата и нанесения от водача на л.а. «Мерцедес» удар от лява страна на л.а. «БМВ», в който се е возил Г. Д. на предна дясна седалка до водача на автомобила, поставянето на предпазен колан е било преценено като ирелевантно за получените при сблъсъка несъвместими с живота травми, тъй като предпазният колан е ефективен при преден и заден удар на автомобила. При страничните удари тялото може да се придвижва и да контактува с части на автомобила. В конкретния случай уврежданията са били в резултат от странично притискане на тялото. Съдът е посочил, че фактът, че Г. Д. се е намирал в катастрофиралия автомобил и на самолетната писта, на която е станала катастрофата, сам по себе си не доказва участие в нерегламентирано състезание и съзнателно въвеждане на пострадалото лице в ситуация, опасна за живота и здравето му. Позовал се е на разпита в първа инстанция на свидетели, които не са дали показания в подкрепа на възраженията на застрахователя в такава насока. Освен това БАС е посочил, че действията на водача на другия катастрофирал автомобил, дори да са съпричинили катастрофата, не могат да намалят отговорността на делинквента, респективно тази на застрахователя му, защото според чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
По претенцията за неимуществени вреди, заявена от Д. Р. Д. - брат на Г. Д., БАС се е позовал на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на разширения кръг на правоимащите за обезщетение от деликт родственици и близки лица на пострадалите в гражданското съдопроизводство, което има отношение към основателността, а не към допустимостта на заявените от такива лица претенции. Преценил е, че в духа на българската традиция е създаването на много силна емоционална връзка между близки кръвни роднини, каквито са братята и сестрите. Това предполага смъртта на някой от тях да причини много тежки страдания на останалите. Събраните по делото гласни доказателства са установили повече от обичайната, изключително силна и истинска връзка на близост и братска любов между двамата братя. БАС е изходил от малката разлика във възрастта, това, че са били отгледани и са живели заедно в любящо, единно и сплотено семейство, много са се разбирали, били неразделни, имали общи приятели, завършили са един и същи техникум, т.е. са имали общи образователни интереси, предпоставящи общност на бъдещите им професионални такива. След трагичното събитие Д. Д. не е превъзмогнал загубата на Г. Д., мислел само за това. С оглед което съдът е заключил, че са налице достатъчно факти, обосноваващи извод за създадени трайни емоционални отношения на особена близост между двамата братя, от което следва и изключителност на понесените болки и страдания от ищеца Д. Д. по повод смъртта на брат му, което предпоставя и правото му на обезщетение в размер от 30000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1/ Дали решението, с което наказателният съд се е произнесъл по гражданския иск в наказателното производство за обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от делинквента, обвързва застрахователя, включително и по отношение на размера?; 2/Дали и в кои случаи, на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт?; 3/Определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди изисква ли да се съобразява съдебната практика в подобни случаи? Касаторът въвежда правните въпроси при посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: по първи въпроси намира противречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС; по втори въпрос – с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС; по трети въпрос – с практика на ВКС, обективирана в Решение № 27/27.02.2020г. по гр.д.№2614/2019г. на ВКС, III г.о.
Първи въпрос не изпълнява изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на БАС е в съответствие с ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС. В т.1 от същото се приема, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране, че паричното задължение на застрахователя е обусловено от задължението на застрахования, се извежда и от самата легална дефиниция на застраховката „Гражданска отговорност” в чл.223, ал.2 КЗ.
Настоящият състав на ВКС съобрази, че трети въпрос не изпълнява изискванията на общото и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от касатора Решение № 27/27.02.2020г. по гр.д.№2614/2019г. на ВКС, III г.о. е по повод допуснато касационно обжалване по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на обществено–икономическия критерий за справедлив размер на обезщетението, т.е по въпрос различен от поставения в случая.
Вторият въпрос: в кои случаи на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт? попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се явява обуславящ произнасянето на БАС по иска на Д. Д.. Със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са посочени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение №60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о. и др., с които е прието, че наличието на възприетите в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки следва да бъдат преценявани от въззивния съд с оглед на правилото, че присъждането на обезщетение на посочената категория лица е обусловено от доказване на действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. За проверка съответствието на въззивното решение в частта по иска на Д. Д. с посочената по-горе практика на ВКС същият съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Касаторът следва на осн.чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 600 лв. по сметка на ВКС.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта по иска на С. Д. и Р. Д., като с оглед изхода от спора пред касационнота инстанция в полза на процесуалния представител на последните адв. С. К. на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв се дължи от застрахователя възнаграждение в размер на 4395лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.7, ал.2 вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545/07.12.2020 г. по в.гр.д. № 310/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частично потвърждаване на решение №101/22.06.2020г. по т.д.№ 400/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“АД да заплати на Д. Р. Д. сумата от 30 000лв., заявена като частична от сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на Г. Р. Д., причинена на 21.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските по този иск.
УКАЗВА на „Застрахователно дружество Евроинс“АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 600 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545/07.12.2020 г. по в.гр.д. № 310/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №101/22.06.2020г. по т.д.№400/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“АД да заплати на С. Г. Д. и Р. Д. Д. разликата над 120000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Г. Р. Д., при ПТП станало на 21.02.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД да заплати на адв. С. К. възнаграждение в размер на 4395лв. за касационната инстанция, на на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |