7 Р Е Ш Е Н И Е № 60042 Гр.София, 26.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 242 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Перламет Се“ ООД, [населено място], срещу решение № 245/15.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 200/2019 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 152/17.10.2017 г. по т.д. № 223/2016 г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземане на касатора по отношение на „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, при условията на солидарна отговорност, в размер на 33 300 лв., произтичащо от запис на заповед от 25.09.2014 г. с падеж – 25.12.2014 г., издаден като обезпечение на задължение на „Палмекс – 03“ ЕООД, поето по договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., въз основа на който запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 437/20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961/20.10.2016г. по ч.гр.д. № 833/2016 г. на РС – Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Моли въззивният акт да се отмени и да се постанови решение за уважаване на предявените установителни искове. Ответниците „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, оспорват жалбата. Претендират разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно чл.294 ГПК. Великотърновският апелативен съд е приел за безспорно, че на 25.09.2014г. е издаден запис на заповед от „Палмекс – 03“ ЕООД и П. Ц. П. в полза на настоящия касатор за сумата от 33 300 лв. за обезпечаване на задължение по договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., сключен между „Палмекс – 03“ ЕООД и „Перламет Се“ ООД. След като се е позовал на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, е приел, че на установяване по делото подлежи наличието или липсата на изискуеми към датата на падежа на обезпечителния запис на заповед задължения на „Палмекс – 03“ ЕООД, като продавач и издател на записа на заповед, по каузалното правоотношение за дължими и незаплатени от него суми по т.3.1 от договора, в размер на 33 300 лв. по две банкови гаранции. Счел е, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск би могъл да е основателен само, ако изискуемостта на заявеното вземане е настъпила до датата на падежа на менителничния ефект. Приел е за безспорно, че към датата на падежа на записа на заповед - 25.12.2014г. внесените две гаранции в общ размер на 33 300 лв. за добро изпълнение на борсов договор № 550/29.08.2014 г. и борсов договор № 568/17.09.2014 г. към 19.01.2017 г. не са възстановени на адресата, както и че предмет на исковата претенция е сума, претендирана като дължима по записа на заповед, но съставляваща неизплатено задължение по каузално правоотношение – т.3.1 от договора за продажба. С оглед уговорения в договора падеж на задължението (незабавно, след освобождаване на сумите по двете банкови гаранции) и липсата на освобождаване на същите, въззивният съд е отхвърлил предявения от „Перламет Се“ ООД иск поради неизискуемост на задължението по т.3.1 от договора към датата на падежа на процесния запис на заповед. Искът срещу солидарния длъжник П. Ц. П. е отхвърлен поради недобросъвестност на поемателя като кредитор. Въззивният съд е изложил съображения, че недобросъвестността е налице, когато предявявайки правата си по менителничния ефект поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор от длъжника факти и обстоятелства, относими към съществуването или изискуемостта на задължението. С оглед на това е приел, че с установяване на недължимост на вземането по каузалното правоотношение се препятства събиране на същото и на основание на абстрактната сделка. С определение № 4/04.01.2021г. ВКС допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:„При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?“. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Според практиката на ВКС, като например решение № 143/17.02.2020 г. по т.д. № 2703/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 83/26.03.2013 г. по гр.д. № 799/2012 г. на ВКС, II г.о., с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. При новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират. Поради това при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, той се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение. От практиката на ВКС се извежда отговорът на правния въпрос, по което е допуснато касационното обжалване. По същество на касационната жалба: При първоначалното разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд е изложил съображения, че между страните съществува спор относно изискуемостта на задължението на купувача по чл.3.1 договора, което е прието за неотносимо към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В отменителното решение на ВКС е прието, че изводът, че възражението за неизискуемост на вземането по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е неотносимо към изискуемостта на записа на заповед, е незаконосъобразен и изграден в нарушение на процесуалните правила. Посочено е, че съжденията на въззивния съд са без конкретика относно приетия за уговорен начин на определяне на падежа на задължението по каузалното правоотношение. В обжалваното решение на въззивния съд при новото разглеждане на делото са изложени съображения, че в производството по чл.422 ГПК вземането се признава за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга, но при въведени възражения, основани на каузално правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. Изводите, които са формирани са, че искът би могъл да е основателен само, ако изискуемостта на заявено вземане е настъпила до датата на падежа на ефекта, което е прието за недоказано. Решаващите изводи на въззивния съд са, че след като падежът на задължението по договора е „след освобождаване на сумите по банковите гаранции“ и тъй като същите не са освободени, то и задължението на продавача да възстанови на купувача платената за негова сметка сума в размер на двете банкови гаранции не е изискуемо и съответно не съществува подлежащо за изпълнение вземане по ценната книга. Правните съображения на въззивния съд са правилни и основани на практиката на ВКС, но крайният извод е основан на неправилно, в нарушение на нормата на чл.20 ЗЗД, тълкуване на уговорките в договора между страните, което е въведено като основание за отмяна на решението по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. С договор от 25.09.2014г. „Палмекс-03“ ЕООД се е задължил да прехвърли собствеността и да предаде на купувача „Перламет Се“ ООД движими вещи срещу сумата от 396880 лв., в която цена са включени и внесени от продавача две банкови гаранции в общ размер от 33300 лв. По силата на чл.3.1 от договора продавачът се е задължил да възстанови на купувача „незабавно след освобождаването им“ сумите по двете банкови гаранции, а за обезпечаване на това задължение продавачът издава в полза на купувача запис на заповед. Плащането на цената по договора е уговорено в чл.3.3, а именно: в срок от 3 дни от подписване на договора сумата от 174880 лв. по банкова сметка на продавача и в срок до 06.10.2014г. купувачът се е задължил да внесе от името на продавача на „БДЖ“ ЕАД сума в размер на 222000 лв. по посочена в договора банкова сметка. По делото е безспорно, че задължението за плащане на сумата от 222000 лв. от името на продавача произтича от два борсови договора от 29.08.2014г. и 17.09.2014г., сключени от него и „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, както и че гаранциите са били дадени по тези договори. Купувачът по договора е заплатил продажната цена по уговорения в договор начин, а сумите по гаранциите не са възстановени от „БДЖ Пътнически превози“ ЕАД на „Палмекс-03“ ЕООД, съгласно представено писмо от „БДЖ Пътнически превози“ ЕАД. Записът на заповед е с падеж на 25.12.2014г. Настоящият състав намира, че следва да се отбележи, че описаните в договора от 25.09.2014г. две банкови гаранции представляват внесени от „Перламет Се“ ООД депозити по борсовите договори, съгласно чл.5.1 и спецификациите към тях. Посочените гаранции са определени като „депозит за добро изпълнение“ в т.9 от спецификациите и представляват 10% от стойността на всеки от договорите, както и същите подлежат на освобождаване след изпълнение на договорите. Сумите от 22200 лв. и 11100 лв. са внесени на основание „депозити по борсовите договори“, видно от представените по делото платежни нареждания. Действително в договора от 25.09.2014г. не е определен срок за изпълнение на обезпеченото със записа на заповед задължение на продавача да възстанови сумите по депозитите съгласно чл.3.1, доколкото не е посочен конкретен ден от календара или период от време, след изтичането на който вземането ще стане изискуемо. Изпълнението е свързано от страните с „освобождаване“ – връщане сумите по депозитите от продавача по борсовите договори на продавача по процесния договор. Клаузата на чл.3.1 не представлява условие на договора по смисъла на чл.25 ЗЗД, тъй като нито действието, нито прекратяването му са поставени в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие. Уговорка за връщане на сумите по депозитите е направена в борсовите договори – „при изпълнение на задълженията на купувача“. С договора за продажба от 25.09.2014г. изпълнението на задължението за заплащане на остатъка от цената по борсовите договори е вменено на купувача по този договор чрез уговорка за плащане на продажната цена на лице, посочено от продавача – „БДЖ“ ЕАД. С плащането купувачът „Перламет СЕ“ ООД погасява задължението си по договора от 25.09.2014г., като това плащане има погасителен ефект и за задължението на „Палмекс-03“ ЕООД по борсовите договори, с което настъпват предпоставките за освобождаване на сумите по внесените депозити. Това е действителната воля на страните, обективирана в клаузата на чл.3.1 от договора от 25.09.2014г., тъй като уговорената продажна цена изрично включва платените депозити, но само с оглед определяне размера на задължението за плащане от името и за сметка на продавача към третото лице. Сумата по двата депозита подлежи на връщане от продавача на купувача и не представлява цена (стойност) на продадените стоки по договора. В този смисъл е и уговорката за предоставяне на обезпечение чрез издаване на запис на заповед. Обвързването на срока за плащане от „Перламет Се“ ООД за сметка на „Палмекс-03“ ЕООД в полза на „БДЖ“ ЕАД (до 06.10.2014г.) с падежа на записа на заповед (25.12.2014г.) сочи на уговорка, че задължението на продавача да върне на купувача сумата от 33300 лв. е изпълняемо след плащането от купувача „Перламет Се“ ООД в полза на „БДЖ“ ЕАД, а е изискуемо на датата на падежа на ценната книга, издадена за обезпечаване на неговото изпълнение – 25.12.2014г. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че задължението на продавача по каузалното отношение е изискуемо на 25.12.2014г., която е датата на падежа на менителничния ефект. Задължението по каузалното отношение не е погасено, поради което въведеното от издателя „Палмекс-03“ ЕООД релативно възражение е неоснователно. Искът, предявен по реда на чл.422 ГПК, е основателен и следва да се уважи като се признае съществуването на вземане по запис на заповед, издаден на 25.09.2014г. Доводите на касатора, че сумата от 33300 лв. представлявала „безвъзмездно предоставена на продавача в заем сума“, като той с волеизявление в исковата молба е направил вземането по договора за заем за предсрочно изискуемо, представляват нови твърдения, заявени в касационната жалба, които не съответстват на доказателствата по делото и на поддържаните тези в инстанциите по същество, поради което не следва да се обсъждат. Обсъжданата от въззивния съд недобросъвестност на поемателя по отношение на издателя П. П. е свързана изцяло с липсата на изискуемо задължение по каузалното отношение между издателя „Памлекс-03“ ЕООД и поемателя „Перламет Се“ ООД. Предвид изводите на състава на ВКС по въпроса за изискуемостта на задължението по договора за продажба не е налице недобросъвестност на поемателя. На основание чл.295 ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което предявените искове да се уважат. По разноските: Ответниците следва да заплатят направените от касатора разноски в размер на 866 лв. за заповедното производство, 2266 лв. за първоинстанционното производство, общо 2000 лв. – адвокатски възнаграждения за въззивните производства и 2196 лв. за касационното производство съгласно списък по чл.80 ГПК, депозиран в съдебно заседание на 12.04.2021г., или общо сумата от 7328 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 245/15.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 200/2019 г. от Великотърновски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск от „Перламет Се“ ООД, [населено място], срещу „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, съществуването на вземане на „Перламет Се“ ООД, [населено място], срещу „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, при условията на солидарна отговорност, в размер на 33 300 лв., произтичащо от запис на заповед от 25.09.2014 г. с падеж на 25.12.2014 г., въз основа на който запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 437/20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961/20.10.2016г. по ч.гр.д. № 833/2016 г. на РС – Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, [улица] П. Ц. П., [населено място] бряг, [улица], да заплатят на „Перламет Се“ ООД, [населено място], [улица], сумата от 7328 лв. (седем хиляди триста двадесет и осем лева) – разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.