4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419 гр. София, 27.07.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 770 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. К. М. срещу определение № 388 от 06.03.2017г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2 от 27.01.2017г. на съдията по вписвания при Служба по вписванията при Районен съд Карнобат, с което е отказано вписване, отбелязване на нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С. № 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 60, том II, рег. № 718, дело № 139/2016г. на нотариус М. С. № 581, със страни [фирма] като кредитор и [фирма] като кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти, както и [фирма] и Р. В. С. като солидарни длъжници, всички от [населено място], [община], представени със заявление с вх. № 222/27.01.2017г. от входящия регистър на Службата по вписванията - К.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва?” Според частния жалбоподател този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 138/22.08.2013г. по т. д. № 27/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 110/17.07.2015г. по т. д. № 1568/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2. „Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата на вписване /в тесен смисъл/ ли подлежи или на отбелязване?” 3. „По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса?” По отношение на двата процесуалноправни въпроса частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид необходимостта от създаване на постоянна съдебна практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С. № 581 е извършено изменение по отношение размера и начина на формиране на лихвата и срока за ползване и погасяване на кредита, обезпечен с ипотека по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД, поради което и на основание чл. 17, ал. 1, б. „д“ от Правилника за вписванията този нотариален акт подлежи на вписване чрез отбелязване – чл. 17, ал. 4 от Правилника за вписванията. Съдебният състав е обсъдил разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, и след като е констатирал, че в заявление вх. № 222/27.01.2017г. и в представения за вписване нотариален акт не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязване, е направил извод, че дължимата такса следва да се определи върху половината от сумата, за която е направено първоначалното искане. За да приеме, че дължимата държавна такса надвишава внесените 10 лв., въззивната инстанциия е установила, че съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 60, том II, рег. № 718, дело № 139/2016г. на нотариус М. С. № 581 първоначалното искане е за сумата от 200 000 лв. при дължима такса за първоначално вписване 200 лв. Поради това, че дължимата държавна такса не е внесена в пълен размер съдебният състав е направил извод за наличие на самостоятелно основание за отказ за вписване на нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С. № 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху конкретни недвижими имоти. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС може уточни и конкретизира посочения от касатора правен въпрос. Формулираните от частния жалбоподател материалноправен и процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По първия материалноправен въпрос: Материалноправният въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 130/24.03.2009 по т. д. № 650/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 138/22.08.2013г. по т. д. № 27/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 110/17.07.2015г. по т. д. № 1568/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 210/22.12.2014г. по т. д. № 4090/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и Решение № 175/25.09.2016г. по т. д. № 2602/2014г., ВКС, ТК, ІІ т. о., поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С решение № 130/24.03.2009г. по т. д. № 650/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е уеднаквена противоречивата съдебна практика в смисъл, че способите за преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е релевантна, волята за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. В решение № 138/22.08.2013г. по т. д. № 27/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е посочено, че обективната новация по чл. 107 ЗЗД предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото задължение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено в споразумението новационно намерение /animus novandi/. Ако страните в рамките на новия дълг са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, няма новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието му. Практиката в посочените решения е възприета и в решение № 110/17.07.2015г. по т. д. № 1568/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 210/22.12.2014г. по т. д. № 4090/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и решение № 175/25.09.2016г. по т. д. № 2602/2014г., ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно които обективната новация изисква ясно изразена обективирана воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло създадената постоянна практика на ВКС по приложението на чл. 107 ЗЗД и дава следния отговор на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не представлява договор за новация на задължението за годишна лихва. Предвид отговора на материалноправния въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 107 ЗЗД е приела, че с нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С. № 581 е извършено изменение по отношение размера и начина на формиране на лихвата и срока за ползване и погасяване на кредита, обезпечен с ипотека, по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент и крайния срок на погасяване/издължаване на кредита съгласно условията на споразумение № ДК-С1-475-007537-193 от 24.01.2017г. и посочения нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека няма характер на новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение. Главницата не е променена, а с промяната на размера на лихвения процент не се променя нито основанието, нито предмета на поетото задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит овърдрафт по разплащателна сметка, поради което изменението не води до погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент не новира задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД. С оглед изложените съображения неправилен е изводът, че процесният нотариален акт подлежи на вписване на основание чл. 17, ал. 1, б. „д“ от Правилника за вписванията чрез отбелязване съобразно чл. 17, ал. 4 от Правилника за вписванията. По втория процесуалноправен въпрос: Договорът за кредит може да бъде изменян от страните съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД. Целта на ипотеката е да осигури ефективност на евентуално принудително изпълнение на обезпеченото с нея задължение. В зависимост от промените в кредитното правоотношение, извършени след вписването на ипотека, може да възникне необходимост от промяна на обезпечението: или да бъде учредена допълнителна, нова ипотека; или да се извърши вписване в хипотезите на чл. 171 ЗЗД чрез отбелязване; или да не е необходима промяна в ипотечния договор съгласно чл. 174, изр. 1 ЗЗД. Отбелязването към учредената ипотека се извършва в хипотезите на чл. 171 ЗЗД във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията, които са изчерпателно изброени. В посочените правни норми не е включено вписване на изменение на нотариалния акт за учредяване на ипотека поради изменение на размера на договорената годишна лихва и на срока за погасяване на кредита. Поради това е недопустимо да се извърши вписване на нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека при промяна на лихвата и срока на погасяване на кредита чрез отбелязване по реда на чл. 17, ал. 4 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД. Размерът на задължението по договора за кредит може да намалява или да нараства. При изменение на договора за кредит, изразяващо се в промяна на срока за издължаване, целта на отпуснатия кредит или други елементи, законодателят не предвижда вписване, за да имат промените действие за ипотеката. Тези промени не се отразяват на ипотеката и същата продължава да обезпечава вземането с измененията предвид разпоредбата на чл. 174, изр. 1 ЗЗД. Ако страните са изменили размера на договорената годишна лихва в посока на намаление на задължението, то е налице хипотезата на чл. 174, ал. 1 ЗЗД. При изменение на договорената годишна лихва в посока на увеличаване на размера на задължението се налага да бъде учредена допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и новия размер на кредита, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 174, изр. 1 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. В противен случай за увеличения размер на договорната лихва първоначалната ипотека няма да обезпечава разликата. При увеличение на лихвения процент и превишаване на размера на сумата, за която е извършено вписването, ипотеката не покрива разликата, поради което възниква необходимост от учредяване на допълнителна ипотека, която подлежи на вписване по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на втория правен въпрос: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД. Този нотариален акт може да бъде вписан като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията По третия процесуалноправен въпрос: Държавните такси, които се събират от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащите на вписване актове и документи и за извършване на отбелязване, включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията, са определени в Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената Тарифа за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същата Тарифа е определена таксата за извършване на отбелязване /включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията/, за заличаване и за подновяване на вписване - половината от събраната такса за вписване /ал. 1/, както и таксата в случаите, когато искането за отбелязване, заличаване и подновяване на вписване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, или само за някои от имотите - половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване, заличаване или подновяване, а ако такава не е посочена в искането – върху сумата, за която е направено първоначалното вписване /ал. 2/. Поради това, че нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на размера на лихвата не представлява договор за новация на задължението за годишна лихва и не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД, а може да се впише по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията, то дължимата държавна такса за вписването му следва да бъде определена по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на третия процесуалноправин въпрос: Дължимата държавна такса за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на размера на лихвата следва да бъде определена по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. При така дадения отговор на втория релевантен процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно. Въззивната инстанция в противоречие на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е приела, че дължимата такса следва да се определи върху половината от сумата, за която е направено първоначалното искане, поради това, че в представения за вписване нотариален акт не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязване. В настоящия случай не се касае до отбелязване по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД, поради което не се прилага разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената Тарифа. Дължимата държавна такса за вписване на процесния нотариален акт се определя по чл. 2, ал. 1 от Тарифата. В настоящия случай нотариусът е удостоверил материалния интерес, по който е таксуван нотариалния акт, и съобразно посочения материален интерес е внесена дължимата държавна такса, определена по чл. 2, ал. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С., № 581, с район на действие Карнобатски районен съд, за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 60, том II, рег. № 718, дело № 139/2016г. на нотариус М. С., № 581, със страни [фирма] като кредитор и [фирма] като кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти, както и [фирма] и Р. В. С. като солидарни длъжници, всички от [населено място], [община], представени със заявление с вх. № 222/27.01.2017г. от входящия регистър на Службата по вписванията – К., въззвивният съд е постановил неправилно определение. Налице са всички формални изисквания за вписване на представения нотариален акт, като по отношение на описанието на недвижимите имоти следва да бъде съобразено извършеното препращане към изменения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 60, том II, рег. № 718, дело № 139/2016г. на нотариус М. С., № 581, по отношение на описанието на ипотекираните недвижими имоти. Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Карнобат за извършване на по-нататъшни действия по подадената от нотариус М. С. молба /„заявление”/ за вписване на горепосочения нотариален акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 388 от 06.03.2017г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение и потвърденото с него определение № 2 от 27.01.2017г. на съдията по вписвания при Служба по вписванията при Районен съд Карнобат, с което е отказано вписване на нотариален акт № 28, том I, рег. № 109, дело № 12/2017г. на нотариус М. С. № 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 60, том II, рег. № 718, дело № 139/2016г. на нотариус М. С. № 581, по заявление с вх. № 222/27.01.2017г. от входящия регистър на Службата по вписванията - К.. ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Служба по вписвания към Районен съд Карнобат за извършване на исканото вписване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.