О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162 София, 25.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 699/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. С. К. чрез нейния пълномощник адв. Л. С. срещу въззивно определение № 723 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1783/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение в частта, с която е извършен опис на поименни акции с право на глас и е определена тяхната пазарна стойност, както и в частта, с която е определено жалбоподателката да заплати държавна такса за извършения опис на припадащата се част от наследството на покойния й баща в размер на 63 351.20 лв. Според жалбоподателката неправилно въззивният съд е приел, че размерът на дължимата държавна такса за извършения опис се определя на основание чл. 47, ал.4 във вр. с ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като процент от пазарната оценка на описаните вещи, тъй като в случая описът на останалото в наследството имущество по заявено приемане по опис на наследство по реда на ЗН е извършен от съда, а не от съдебен изпълнител. Счита, че в тази хипотеза се дължи проста държавна такса в размер, определен в чл. 21 и чл. 23 от посочената тарифа. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за начина на определяне на дължимата държавна такса при заявено приемане на наследство по опис по реда на ЗН, когато описът се извършва от съда в хода на образуваното охранително производство, без да са делегирани права на други органи във връзка с извършване на този опис. На следващо място жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-очевидна неправилност, която твърди да е налице по отношение на частта от въззивното решение в частта, с която е извършен опис на поименните акции с право на глас в общото събрание на акционерите на „Арсенал” АД – Казанлък не като реална част по издадено временно удостоверение, в съсобственост с други лица. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта, с която се обжалва определението на въззивния съд в частта, с която е извършен опис на поименни акции с право на глас в общото събрание на „Арсенал” АД- Казанлък. В ЗН и в ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 63 ЗН относно действията по извършване на опис на наследство не е предвидена възможност за обжалване на съставения протокол за опис по чл. 555 ГПК и определената пазарната цена на описаното имущество. Производството по приемане на наследството по опис е охранително и в него не могат да се разрешават спорове за имуществени права между наследниците. Не е предмет на настоящото производство и поради това настоящият състав не взема становище дали в производството по приемане на наследство по опис се описват всички активи, които са останали в наследство от наследодателя, или само припадащата се на молителя- наследник идеална част от тях. Частната касационна жалба е допустима в частта, с която въззивният съд се е произнесъл относно дължимата от жалбоподателката държавна такса за производството по приемане на наследството по опис. Поставеният от нея правен въпрос дали държавната такса се определя по правилото на чл. 47, ал.4 във връзка с ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК като процент от цената на описаното имущество, или се дължи проста държавна такса по чл. 21 и чл. 23 от същата тарифа, е от значение за точното прилагане на закона, и доколкото на настоящия състав не е известно по него да е налице формирана практика на ВКС, в тази част определението на Окръжен съд Стара Загора следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: . Съгласно чл. 1, ал.1 ЗДТ държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В чл. 73, ал.3 ГПК е предвидено, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. В раздел І от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, се посочени таксите, събирани в съдебното производство. В чл.21 от Тарифата е предвидено по молби за отказ от наследство или приемане на наследство заплащане на проста държавна такса от 20 лв. Този размер не е определен в зависимост от това дали наследството се приема направо или по опис. И в двата случая се касае за изрично приемане на наследство по заявление на наследника до районния съд, в района на който е открито наследството, което се вписва в особената за това книга /чл. 49, ал.1 и чл. 61, ал.1 ЗН/. Тази формулировка на чл. 21 не дава основание разпоредбата да се прилага стеснително и приложното й поле да бъде ограничено по тълкувателен път само до приемане на наследството по чл. 49, ал.1 ЗН. След изявлението за приемане на наследството по опис районният съдия следва да разпореди извършването на описа по реда, предвиден в ГПК. Този ред е установен в Глава 52 от ГПК, озаглавена „Производство по открито наследство” и е приложим не само при извършване на опис на наследство във връзка с изявление на наследник за приемане на наследство по опис, но и при опис по искане на кредитор, който има изпълнителен лист срещу починали, както и по искане на прокурора, или кмета на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници /чл. 554 ГПК. /. Описът се извършва от районния съд /чл. 553, ал.1 ГПК/, който може да възложи извършването на това действие на общината или кметството. Той може да възложи описът да се извърши и от съдебен изпълнител, но само ако молителят е направил искане за това. Член 47, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е в раздел „Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители”. Той предвижда за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, заплащане на пропорционална държавна такса в размер на 1.5 % върху по- малката сума между цената на описаното имущество и паричното вземане, но не-по- малко от 50 лв. Съгласно ал.4 на чл. 47, посочената в ал.1 държавна такса се събира и при опис на вещи по реда на чл. 557 ГПК. Разпоредбата на чл. 58 а от Тарифата ограничава максималния размер на пропорционалната държавна такса по чл. 47 до 1/10 от размера на вземането. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че чл. 47 от Тарифата не може да се прилага по аналогия за събиране на държавна такса в производство по приемане на наследство по опис. На първо място, в тази хипотеза липсва задължение, чийто размер да се съпоставя със стойността на описаното имущество и на тази база да се определя дължимата пропорционална такса, а разпоредбата изрично повелява определяне на таксата върху по-малката от двете суми. На следващо място, всеки, който твърди, че е наследник, може да заяви приемане на наследството по опис, но има категория субекти-недееспособните, държавата и обществените организации, които могат да приемат наследството само по опис. Правно неоправдано е само поради това, че в производството по приемане на наследството по опис не се установяват задълженията на наследодателя, а само активите на наследството, върху наследниците да се възлага заплащане на пропорционална държавна такса върху стойността на описаното имущество, която може да е по-малка от размера на задълженията на наследодателя. По тези съображения настоящият състав в отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване приема, че в производството по приемане на наследство по опис, когато действията по извършване на описа не са възложени от районния съд на съдебен изпълнител при условията на чл. 553, ал.3 ГПК, молителите дължат заплащане на проста държавна такса по чл. 21 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. С оглед на изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е определена държавна такса за извършване на опис на наследството, останало от С. М. С. съобразно припадащата се на молителката С. К. С. в размер на 63 351.20 лв. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. С. К. частна касационна жалба против определение № 723 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1783/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е извършен опис на поименни акции с право на глас в общото събрание на „Арсенал” АД- Казанлък. Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 723 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1783/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е определена държавна такса за извършване на опис на наследството на С. М. С. съобразно припадащата се на молителката С. С. К. в размер на 63 351.20 лв. ОТМЕНЯ определение № 723 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1783/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е определена държавна такса за извършване на опис на наследството на С. М. С. съобразно припадащата се на молителката С. С. К. в размер на 63 351.20 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване от Районен съд Стара Загора на молбата на С. С. К. за приемане по опис на наследството, останало от С. М. С., поч. на 31.12.2020 г., след внасяне на държавна такса по сметка на Районен съд- Стара Загора в размер на 20/двадесет/ лв. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: