Р Е Ш Е Н И Е   № 148   гр.София, 02 април   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                            със секретар   Лилия Гаврилова и с участието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 105/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Е. М. И. против въззивно решение № 244 от 30. ХІІ.2008 год. по внохд № 294/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и са изложени доводи в тяхна подкрепа. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци С. и В. А. , повереникът на частните обвинители и граждански ищци С. С. , С. Е. и Е. Насъров, последният и лично, искат оставяне на въззивното решение в сила. От повереникът на С. и В. А. е представено и писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира за недопустима жалбата срещу наказателната част на въззивното решение, освен по отношение на наказанието, където я счита за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 43 от 19.VІ.2007 год. по нохд № 241/2007 год. на Великотърновския окръжен съд, Е. М. И. е признат за виновен в това, че на 28.VІ.2006 год., на пътя между гр. С. и с. О., е управлявал собствения си микробус МЕРЦЕДЕС В 200 с рег. № Р* със скорост от 104 км/ч. при ограничение от 40 км/ч. и на недостатъчна надлъжна дистанция от движещия се пред него товарен автомобил, при което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – А. Е. Ю. от гр. С. и Д. В. А. от гр. Б., както и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, на С. А. С. от гр. П.. За това деяние и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” НК и нарушените правила на чл.20, ал.2, 21, ал.2 и 23, ал.1 ЗДП, чл.73, ал.2 и 75, ал.1 ППЗДП, И. е осъден на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим и за същия срок е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на С. А. А. и В. А. А.-родители на загиналата 13-годишна Д. – са присъдени по 100 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и 1 500 лева за причинените им имуществени такива във връзка с погребението на дъщеря им. По 100 000 лева са присъдени още на С. С. А. за загубата на 37-годишната й дъщеря А. и направените 1 500 лева разноски за погребението й, както и на Е. Насъров Ю. и С. Е. Насърова-съпруг и малолетна низходяща на загиналата А. Ю. На Е. Ю. са присъдени 2 644 лева разноски, свързани с погребението на съпругата му. С обжалваното въззивно решение горната присъда е изменена с увеличаване срока на лишаване на подсъдимия от свобода на 4 години при първоначален лек режим и изтърпяване на увеличаване срока на лишаването му от правото да управлява моторно превозно средство на 5 години. Жалбата от страната на подсъдимия И е отчасти недопустима и отчасти неоснователна. Недопустими са оплакванията на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК основания, след като материалната и процесуална законосъобразност на първоинстанционната присъда в наказателната й част не са били оспорени от подсъдимия във въззивната му жалба, по повод на която включително е било образувано внохд № 231/2007 год. на Великотърновския апелативен съд. Чрез защитника си, И. е възразил срещу справедливостта на наложената му кумулативна санкция и срещу справедливостта на присъдените в полза на пострадалите обезщетения. Исканията му са били частично уважени като наказанието лишаване от свобода е било отложено от изтърпяване с 5-годишен изпитателен срок, а исковете на пострадалите за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди – намалени на по 70 000 лева. В решението си по нд № 65/2008 год. на ВКС, първо н.о., съдебният състав имплицитно е приел, че при постановяването на първоинстанционната присъда и решението по внохд № 231/2007 год., не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито съществени процесуални нарушения, но че наложените на подсъдимия наказателни и граждански санкции са несправедливо занижени от въззивния съд. Въззивното решение е било отменено и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане. При повторното му разглеждане под № 83/2008 год. въззивният съд е увеличил срока на лишаване на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство от 3 на 5 години и отново е намалил присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за претърпяните от пострадалите неимуществени вреди като дори това на гражданския ищец и частен обвинител Е. Н. Ю. , чиято жалба за несправедливо намаляване на присъденото му обезщетение от 100 000 на 70 000 лева ВКС е счел за основателна, е намалил на 60 000 лева. Последвало е ново обжалване пред ВКС със същите, както и при първото обжалване, оплаквания от страната на пострадалите, но и със жалба от страната на подсъдимия, възразяващ срещу правилността на въззивното решение на всички, изброени в чл.348, ал.1 НПК, касационни основания. Отчитайки досегашното процесуално поведение на подсъдимия и защитата му, свързано с правото им на жалба срещу първоинстанционната присъда, решението по нд № 65/2008 год. на ВКС, първо н.о., както и фактът, че не е внасяно изменение в обстоятелствата, даващи отговор на поставените в чл.301, ал.1, т.1 и 2 НПК въпроси, с решението си по нд № 392/2008 год. на ВКС, второ н.о., съдебният състав е приел, че правото на подсъдимия да обжалва въззивното решение е ограничено само до оспорване справедливостта на наложената му кумулативна наказателна санкция и справедливостта по размер на обезщетенията за причинени неимуществени вреди, които е осъден да заплати, какъвто отговор, за недопустимост да се обжалва наказателната част на въззивното решение вън от посоченото ограничение, се налага да бъде даден и сега. Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия лишаване от свобода за срок от 4 години и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години, е неоснователно. В решението по нд № 392/2008 год. на ВКС, второ н.о., са дадени достатъчно и ясни насоки за размисъл върху необходимостта да бъде увеличен срока, за който подсъдимият е лишен от свобода. Обсъждайки ги, въззивният съд е споделил тяхната основателност и е определил на И. наказание при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, далеч под средата на предвиденото в специалната материалноправна норма, но и този му размер е несъответен с тежестта на настъпилите от престъплението вредни последици, с изключително динамично растящата транспортна престъпност, която, макар и непредпазлива, има като краен резултат ежегодното осакатяване и причиняване смъртта на стотици хора, с растящата обществена нетърпимост към този вид престъпност. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244 от 30. ХІІ.2008 год. по внохд № 294/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: