Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 27.06. 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Зоя Якимова изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4987/2015 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., [населено място], чрез пълномощника им адвокат К. К., срещу въззивно решение №1150/11.06.2015г. по гр.дело № 891/2015г. на Варненския окръжен съд. С определение № 61/10.02.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните по влязло в сила решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника са придобили собствеността преди вписването на решението по другото /приключилото/ дело. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушениe на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.281,т.3 ГПК. Според касатора неправилни са изводите на въззивния съд относно действието на вписаната искова молба след изтичане срока по чл.115,ал.2 ЗС. В противоречие с практиката на ВКС е третиран въпросът за оповестителното действие на вписването на исковата молба и противопоставимостта на правата на собственика спрямо тези на последващ приобретател, при положение, че собственикът ги е установил със СПН по невписано съдебно решение спрямо прехвърлителя. Не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ответниците по касационната жалба С. Х. Ч. и В. Л. Ч. оспорват касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалавното решение е отменено решение №5687/2014г., по гр.д. № 18396/2012г. на Варненския районен съд и вместо него постановил друго, с което е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу С. Х. Ч. и В. Л. Ч. иск за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ № 1329 по ПНИ на СО "М. рид, Б. чешма и Д.", целия с площ от 891 кв.м. /с подробно описани граници/. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение №238/1994г. на ПК-В. на ищците в качеството им на наследници на Й. К. е възстановено право на собственост в съществуващи /въстановими/ граници, по отношение на имоти, сред които пл.№8121 по КП от 1956г., представляващ нива от 3,760дка, в м.”Аязма”, землището на кв.В., [населено място]. От заключението техническата експертиза се установява, че процесният имот се включва в реституирания, т.е. имот №1329 е част от имот №8121 от КП от 1956г. С влязло в сила решение на 16.06.2006г. по гр.д.№82/2006г. на Варненския окръжен съд И. И. К. е осъден да предаде на настоящите ищци владението на собствения им имот пл.№1329 от 900 кв.м. на основание чл.108 ЗС и е отменен нотариален акт № 62/14.10. 2004г., с който И. К. е придобил имота /600 кв.м./ от Й. и Р. К.. С нотариален акт № 186/13.12.2007г. и нотариален акт №187/13.12.2007г. И. К. и съпругата му Т. К. са прехвърлили на ответницата по иска С. Ч. 1 кв.м., а после и още 599 кв.м. ид.ч. от собствените си 600/925 кв.м. от ПИ 1329. Въззивният съд е приел за основателен доводът на ответниците по иска, че позитивното решение за ищците срещу праводателя на ответниците не разпростира действието си и спрямо тях, тъй като след влизането му в сила не е вписано в законния 6-месечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС, след изтичане на шестмесечния срок за отбелязване на решението, с което с уважава искът по чл. 108 ЗС, вписването на исковата молба губи действието си, т.е. хипотезата е аналогична на тази на невписана искова молба. От поведението на ищеца зависи от кой момент ще се прояви ефектът на вписването. Ако исковата молба е вписана, той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за отбелязване след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила /чл. 115, ал.4 ЗС- действието ще се прояви от момента на вписване на решението/. Постановеното решение по делото никога няма да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар исковата молба да е била вписана. Решението по гр.дело № 82/2006 г. не е вписано в шестмесечния срок от влизането му в сила, т.е вписването на исковата молба е загубило действието си. Това решение е вписано на 26.05.2009г., след производство по отстраняване на ОФГ и от този ден би имало действие за третите лица; това е станало обаче след извършване на прехвърлителната сделка, приобретатели по която са ответниците в настоящото производство. С невписването на решението в шестмесечния срок, предвиден в чл. 115, ал.2 ЗС, е отпаднал ефектът от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, това е довело до непротивопоставимост на това решение на ответниците и въззивници в настоящото производство до момента на вписването му, тъй като същите са придобили собствеността върху процесния недвижими имот преди отбелязване на решението. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, следва да се има предвид разрешението, дадено в решение №121/11.04.2011г. по гр.д.№1400/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С него е прието, че съгласно разпоредбата на чл.221 ГПК /отм./, сега чл.228,ал.1 ГПК, влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само в отделни случаи тя се разпростира и спрямо други лица, които не са били страни по делото – за техните наследници и правоприемници. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на своя праводател. Съгласно решение №1029/2010г. по гр.д.№2588/08г., ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително действие, но не и защитно действие – то има за последица само уведомяването на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Н. на исковата молба по иск за собственост не изключва възможността собственикът на имота да го ревандикира от трети лица, които са го придобили от ответника, дори това придобиване да е вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.108 ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитатва само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на имота. Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за въззивния съд и която се възприема и от настоящия съдебен състав. При така установените от въззивния съд факти са незаконосъобразни изводите му относно допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че ищците В. Ж. и Т. Т. са собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство. В разглеждания случай въпросът за собствеността върху имота е бил решен между ищците и праводателите на ответниците с влязло в сила решение. Действието на решението се разпростира и върху частните правоприемници на страните по приключилото дело. Това правоприемство е частно, осъществено на деривативно придобивно основание и постановеното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, в т.ч. в установителната му част относно правото на собственост, обвързва приобретателя и има задължителна сила за него. След като решението разпростира СПН и спрямо правоприемниците на страните, то е недопустимо последващото предявяване на иск за установяване правото на собственост върху същия имот от ищеца по уважения иск с правно основание чл.108 ЗС срещу правоприемника на ответника по приключилото дело. Приобретателят е обвързан от съдебното решение. В случая е без значение за правата на ответниците по касация обстоятелството, че в процеса по приключилото дело не е участвала съпругата на К. и поддържаните в писмената защита доводи в тази насока са неоснователни. След като се касае за придобиване на имот в режим на СИО, то решението по иска за собственост има действие в правната сфера и на съпругата. С оглед изложеното, обжалваното решение и решението на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на предявения иск и производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на спора на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък и доказателства, а именно 815 лева за първоинстанционното производство. За останалите инстанции няма данни за такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №1150/11.06.2015г. по гр.дело № 891/2015г. на Варненския окръжен съд и решение №5687/2014г., по гр.д. № 18396/2012г. на Варненския районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост. ОСЪЖДА В. Н. Ж. и Т. Й. Т. да заплатят на С. Х. Ч. и В. Л. Ч. разноски за производството в размер на общо 815 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: