Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 13 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1943/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдените В. В. Г. и М. М. Ц. за възобновяване на производството по ВНОХД № 287/2012 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него решение № 84/29.06.2012 г. В съдебното заседание пред касационната инстанция исканията за възобновяване на делото се поддържат от осъдените Г. и Ц. и от процесуалните им представители, назначени по реда на чл. 94, ал.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на исканията. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 361/23.04.2012 г., постановена по НОХД № 1793/2011 г. от Районен съд – Сливен, подсъдимите В. Г. и М. Ц. са признати за виновни в това, че в периода от 15.04.2011 г. – до 18.04.2011 г. при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор, разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели от владението на М. М. чужди движими вещи на обща стойност 1058 лева, собственост на П. „Д. Ж.” – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 5 от НК. Наложените наказания за всеки от подсъдимите е по три години и шест месеца лишаване от свобода. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимите Г. и Ц., присъдата е потвърдена. ІІ. В искането за възобновяване, изготвено лично от осъдения Г. се претендира „грешка в присъдата”, упражнено насилие от полицейски служители. В писменото становище на защитата му се поддържат доводи за недоказаност на обвинението, поради отсъствие на извършен оглед на местопрестъплението и следствен експеримент. Поддържа се още, че обвинението се „крепи” само на показанията на полицейските служители. Обосновава се наличието и на третото от касационните основания. В искането за възобновяване на Ц., извън твърдения за социалния му статус и „нереалност на присъдата”, не присъстват конкретни оплаквания. Назначеният служебен защитник заявява възражения, еднакви с тези, поддържани от защитата на Г.. Отделното разглеждане на така поддържаните доводи е ненужно, тъй като те по съдържание са идентични. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения, свързани с правилното изясняване на фактологията на деянието и авторството, признато в лицето на двамата осъдени. Поддържаната версия, че те не са автори на кражбата, а само са намерили вещите и предали в пункта за изкупуване, е била обсъдена от двете предходни инстанции и убедително отхвърлена като недостоверна, за което са изложени аргументирани съображения. Анализираните доказателствени източници, преценени от съдебните инстанции при спазване на процесуалните изисквания, са опровергали същата. Точно и в съгласие с изискванията за боравене с производни доказателства, се оценени показанията на полицейските служители, пред които осъденият Г. е правил предпроцесни признания за собственото си и на Ц. авторство, мястото от където са отнети вещите и начина на проникване в помещенията на учебното заведение. Показанията на тези свидетели обаче не са единствените, въз основа на които е постановено осъждането им, така както се твърди от защитата. Налице са и други доказателствени факти, които макар и косвено са подкрепили тезата на обвинението. В тази връзка, съдът е коментирал показанията на свидетелите Ж. и Ж. – за вещите, които са закупили от осъдените, видът им и предходното въздействие върху тях. Съответно, данните, изводими от показанията на свидетеля М., установил липсата на същите вещи от помещенията, в които се намирали и начина, по който е проникнато в последните. Възраженията, че обвинението е останало недоказано, поради това, че не е извършен оглед и следствен експеримент, са неоснователни. Предметът на доказване може да бъде обезпечен с всички способи и доказателствени източници, предвидени в закона, но същият не съдържа изискване, който и да е от подлежащите на установяване факти да се доказва само с някой конкретен способ. Несъставянето на протокол за оглед не е пречка обстоятелствата, интересуващи процеса, да бъдат установени и с гласни доказателствени средства, така както е сторено по делото. Въззивният съд е бил прецизен и след като не е установил достатъчно данни за взломяване на катинари и врати вътре в сградата, каквато е била тезата на обвинението, е коригирал изводите на първостепенния съд. Квалификацията на деянието и по чл. 195, ал.1, т. 3 от НК правилно е запазена, предвид начина, по който осъдените са проникнали в самата сграда, покриващ изискването – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Претенцията за недоказаност на обвинението, поради неизвършване на следствен експеримент, е голословна. Този способ има своето предназначение, очертано в чл. 166 от НПК, а от искането за възобновяване на става ясно кои данни е следвало да бъдат проверени или уточнени посредством извършването му. Възраженията, че спрямо осъдения Г. е упражнено насилие, за да депозира уличаващи го сведения, е изследвано от въззивния съд, който не е установил данни за оплаквания или констатации за това. Отделен е въпросът, че не е от компетентността на този съд да провежда разследване и да се произнася по въпроси, които са извън пределите на проверката. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимите за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 5 от НК. Липсва основание за корекция на наказанията, определени на осъдените, като явно несправедливи. Наложените им санкции са от по три години и шест месеца лишаване от свобода или около минимума на чл. 196, ал.1, т. 2 от НК при правилно съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Тежкото материално състояние на осъдените, семейния статус на Ц., не налагат извод за намаляване на така определените наказания. Противното би довело до пренебрегване на тежестта на извършеното деяние и негативните данни за личността на двамата осъдени – предходни осъждания, извън тези, обосноваващи квалификацията „опасен рецидив”. В определения размер наказанията лишаване от свобода са съответни на извършеното и на целите, посочени в чл. 36 от НК, поради което няма основание за намеса на касационната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените В. В. Г. и М. М. Ц. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 84/29.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 287/2012 г. от Окръжен съд – Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.