3 Р Е Ш Е Н И Е №. 213 гр. София, 26.11.2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №37/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. К. К. от [населено място] срещу решение №1875 от 27.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2000/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 09.04.2012 г. г. по гр.д. № 3070/2010 г. на СГС, ГК, 1 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение по чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 51 000 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева, както и в съответната част от разноските присъдени в тежест на ищцата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1. т.1 ГПК по въпроса: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, поради несъобразеност на обжалваното решение със задължителната практика на ВС: ППВС 4/68 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото е подадена въззивна жалба само от ищцата относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендирани на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд в необжалваната част са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП на 07.11.2009 г. в резултат, на което е починал съпругът на ищцата И. С. К.-р.1944 г.. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания на преживялата съпруга от загубата на К. в размер на 85 000 лева, като е редуцирал обезщетението с 2/5, с оглед приетото до този размер съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в липса на използван предпазен колан от страна на пострадалия от ПТП в причинна връзка с настъпилия фатален изход, с оглед показанията на свидетеля-очевидец на катастрофата и данните от заключението на медицинската експертиза и е присъдил общо обезщетение в размер на 51 000 лева. По обуславящия изхода на спора правен въпрос и по същество на спора: Съгласно ППВС 4/68-т.11 при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се вземат в предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение. В случая, решаващият състав не е отчел изключително близките отношения между ищцата и загиналия при инцидента неин съпруг и дълбокото състояние на депресия , в което тя е изпаднала след смъртта му. При това положение,настоящият състав намира, че общият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 100 000 лева, който да се намали с констатираното от съда съпричиняване от 2/5 на вредоносния резултат: липса на използван предпазен колан от страна на пострадалия от ПТП в причинна връзка с настъпилия смъртоносен резултат, с оглед показанията на свидетеля-очевидец на катастрофата и данните от заключението на медицинската експертиза, от което следва, че на ищцата следва да се присъдят 60 000 лева-обезщетение за страданията претърпени от внезапната смърт на нейния съпруг при процесното ПТП. При това положение решението в обжалваната част следва да се отмени за разликата между присъдената сума от 51 000 лева и действително дължимия размер на обезщетението -60 000 лева като искът за разликата следва да се уважи срещу застрахователя, ведно със законната лихва от датата на настъпване на деликта-ПТП станало на 07.11.2009 г.. По отношение на разноските: Ответникът Х. З. АД следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати държавна такса в общ размер на 360 лева по сметка на ВКС върху присъдената от настоящата инстанция сума. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1875 от 27.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2000/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 09.04.2012 г. г. по гр.д. № 3070/2010 г. на СГС, ГК, 1 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение по чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 51 000 лева до 60 000 лева, както и в съответната част от разноските присъдени в тежест на ищцата и вместо него ПОСТАНАВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на З. К. К. от [населено място] допълнително още 9000-девет хиляди лева –обезщетение на основание чл.226 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. С. К. при ПТП на 07.11.2009 г.. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 360 лева. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.