О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр.София, .30.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 185/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. Е от гр. Р., пълномощник на Е. И. А. от същия град, срещу определение № 29 от 20.01.2009 год. по ч.гр.дело № 1113/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 04.08.2008 год. на Р. районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1296/2007 год. поради недопустимост на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че е налице правен интерес от установяването и се иска отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи: а/ противоречие с т.2 от тълк.решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВС; б/ противоречива практика на съдилищата: с решение № 1* от 12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2000 год. на ВКС, V г.о. и определение № 759 от 14.07.2008 год. по в.гр.дело № 641/2008 год. на Б. окръжен съд и в/ въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: налице ли е спор за материално право, когато при трасиране имота на място се констатира, че той е възстановен на друго лице и дали в такъв случай се развива производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или административно производство по чл.18д ППЗСПЗЗ и/или по чл.26 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството, въззивният съд приел, че липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото спорът бил породен от отказ да се извърши реално възстановяване на земеделската земя, която попада в имот, възстановен на ответника –. С. окръжния съд, след като претенцията е за реална идентификация към настоящия момент на земеделска земя, за която има признавателно решение, не се касае за спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а за спор по чл.18д ППЗСПЗЗ относно заснемането или трасирането на терена на старите реални граници на земеделската земя на наследодателя на ищцата. Прието е по-нататък, че при одобрена карта на съществуващи стари реални граници на земеделските земи, подлежащи на възстановяване, констатираната явна фактическа грешка следва да се отстрани по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ, като исканият правен резултат може да се осъществи по административен ред, включително и чрез обжалване действията на поземлената комисия пред административен съд. На последно място, наличието на съдебно решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не давало основание за извод, че е налице правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото за целия имот – ливада от 10 дка, в границите му към момента на образуване на ТКЗС, възстановяването на собствеността било приключило, тъй като в провелото се производство частта от имота била заявена като самостоятелен имот.
Определението на въззивната инстанция противоречи на раздел втори от съобразителната част на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, според което понятието „окончателен отказ” има по-широко съдържание и обхваща всички подадени в срок молби и заявления за възстановяване собствеността върху конкретна земеделска земя, независимо от това от кои лица са били подадени. Такъв окончателен отказ по смисъла на тълкувателния акт би бил налице, само ако по отношение на всички лица, подали заявление до поземлената комисия е постановено влязло в сила решение в производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, с което е отказано възстановяване правото на собственост върху същата земеделска земя. Възможността за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е в зависимост от това дали ищецът е подал заявление по чл.11, ал.1 или е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, щом с влязло в сила решение по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ собствеността е възстановена в полза на друг заявител. Възможността за предявяване на иска в такива случаи следва и от чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, според който законов текст влязлото в сила решение може да бъде изменено от комисията /ОСЗГ/, която го е постановила при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, за което е предвиден определен срок. При това, редът по същата разпоредба не се прилага, когато за същата земя има влязло в сила съдебно решение. Законът има предвид разбира се влязло в сила решение, постановено в исково състезателно производство, каквото е и това по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Нещо повече, установителният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ би могъл да се предяви, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници, така и ако процедурата за възстановяване на собствеността е приключила с влязло в сила решение по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ – чрез план за земеразделяне.
Обжалваното определение противоречи на разрешението, дадено от друг състав на окръжния съд /определение № 754 от 14.07.2008 год. по ч.гр.дело № 641/2008 год./ относно допустимостта на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в сходна хипотеза, когато на един заявител е било признато право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, но същата е била окончателно възстановена в полза на друг заявител. С цитираното определение съставът на въззивния съд е приел, че не се касае за отказ от трасиране на имотите, а е налице спор за материално право.
Предвид на изложеното, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
По делото се твърди, че наследодателката на ищцата М. Д. К. притежавала преди образуване на ТКЗС ливада от 10 дка в м.”С” при посочени в исковата молба съседи. Част от този имот с площ 8.457 дка била възстановена от ОСЗГ Б. в полза на Т. Д. К. /един от синовете на М. К. /. За останалата част се поддържа, че не са били подадени заявления от нейните наследници, а бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, по който с влязло в сила решение № 166 от 12.02.2007 год. по гр.дело № 1719/2006 год. на Р. районен съд бил възстановен срока за възстановяване на собствеността върху ливада от 1.3 дка в м.”С”/Средореко”/. С решение № 2* от 16.05.2007 год. ОСЗГ Б. признала на наследниците на М. Д. К. правото на собственост в стари реални граници върху ливадата. След кадастралното заснемане на имота се оказало, че попада в имот пл. № 1* с площ 2.846 дка в м.”С”, признат и възстановен на О. Б. с решение № 1* от 02.06.2005 год. Съгласно становището на ОСЗГ Б. от 16.10.2007 год., налице е спор за материално право между горепосочените собственици по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
При тези данни, неправилно въззивният съд е приел, че е налице административен ред за решаване на възникналия между страните спор. С позитивното решение № 1* от 02.06.2005 год. ОСЗГ е възстановила собствеността върху спорните 1.3 дка в полза на О. Б., докато по преписката, образувана въз основа на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, по отношение на наследниците на М. Д. К. само е било признато право на възстановяване на собствеността върху ливада от 1.3 дка, попадаща в окончателно възстановения на общината имот с площ 2.846 дка. Следователно, производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот не е окончателно приключило за наследниците на М. Д. К. и съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т.р. № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, допустим е установителният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Самото становище на ОСЗГ от 16.10.2007 год. потвърждава наличието на спор за материално право между страните относно принадлежността на правото на собственост върху процесните 1.3 дка земеделска земя, доколкото на този етап, на практика, на наследниците на М. Д. К. е отказано да им бъде възстановено правото на собственост върху този имот. Правата им са засегнати от издаденото от ОСЗГ в полза на О. Б. позитивно решение и пътят за защита при възникналия спор за принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя към момента на образуване на ТКЗС е искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ако заявлението на наследниците беше удовлетворено, макар и с решението на поземлената комисия да им бъде възстановена в стари реални граници собствеността върху земеделския имот в същата местност, от същата категория и приблизително равен по площ със заявения от тях, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ няма да е допустим, защото не би бил налице отказ да бъде възстановено правото им на собственост. Тогава спорът ще бъде от административноправно естество и разрешаването му следва да стане по реда на чл.18д ППЗСПЗЗ.
Не е налице и явна фактическа грешка, чието отстраняване се извършва по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ, доколкото ОСЗГ- Б. не е констатирала наличието на такава грешка при изработване картата на възстановената собственост, а е изразила становище, че се касае за спор за материално право, който според нея следва да се разреши преди да се извършат промените в одобрената карта на възстановената собственост.
В обобщение, обжалваното определение, както и потвърденото с него определение за прекратяване на исковото производство следва да бъдат отменени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 29 от 20.01.2009 год. по ч.гр.дело № 1113/2008 год. на Б. окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 1* от 04.08.2008 год. на Р. районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1296/2007 год.
ВРЪЩА делото на Р. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: