5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 106 гр. София, 24.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 673 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител Аена П. Д., срещу решение № 87 от 27.09.2018г. по в.т.д. № 188/2018г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 144 от 30.04.2018г. по т.д. № 296/2017г. на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлен предявеният от касаторите против „Свинекомплекс К. Градище” АД иск за отмяна на решенията, взети на проведеното на 15.06.2017г. общо събрание на акционерите, и касаторите са осъдени да заплатят на „Свинекомплекс К. Градище” АД разноски за двете инстанции в размер на 2475 лева. Касаторите излагат довод за липса на мотиви в подкрепа на крайния извод на съда, че при наследяване на налични поименни акции сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат доброволна делба помежду си. Считат, че чл.177 ТЗ не означава, че наследените членствени правоотношения, обективирани в множество акции, не могат да бъдат разпределени между няколко лица, тъй като тази разпоредба са отнася за хипотеза, в която се наследява една единствена акция. Сочат, че според трайната съдебна практика акциите следва да се разглеждат като по-близки до вземанията, а не до движимите вещи, и поради това следва да се наследяват по подобие на вземанията, като се разпределят между сънаследниците пропорционално на наследствения им дял, а не да се наследяват като вещите – в съсобственост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочат следния материалноправен въпрос : „При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?”. Считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него е налице противоречива съдебна практика, породена от липсата на изрична законова уредба и обусловената от това неяснота какво придобиват наследниците на налични акции, както и от особеностите на наличните акции като обект на наследяване. Сочат влезли в сила решения, в които е дадено различно разрешение на въпроса – решение от 06.01.2017г. по в.т.д. № 297/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново и решение № 679 от 24.03.2017г. по т.д. № 5664/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. Ответникът оспорва касационната жалба. Правят възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като е налице изрична правна норма, уреждаща отношенията по наследяване от няколко лица на акции от капитала на дружество, което изцяло прегражда възможността за касаторите и за съда да търси по тълкувателен път друг ред на уреждане на тези отношения. Счита, че посочените от касаторите решения не обосновават твърдяното допълнително основание, тъй като са постановени по искове по чл.71 ТЗ, докато предмет на настоящия спор е иск по чл.74 ТЗ. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Н. притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, като спорът е относно собствеността върху 991 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство. Посочил е, че в книгата на акционерите наследниците са вписани, всеки от тях, като притежател на по 1/6 идеална част от тези акции, както и че правата по съвместно притежаваните акции от капитала на дружеството се упражняват заедно от всички съсобственици чрез упълномощен представител по чл.177 ТЗ, както и че не е постигнато съгласие между наследниците за упълномощаване на общ пълномощник по смисъла на чл. 177 ТЗ, а не е извършена и доброволна делба между съсобствениците. Приел е за установено и че ищците не са вписани като самостоятелни акционери – притежатели на самостоятелни поименни акции в книгата на акционерите, и не са допуснати до участие в общото събрание на ответното дружество от 15.06.2016 г. с упълномощен само от тях представител - Ж. Т.. Въззивният съд е посочил, че основният спор между страните е дали получените при наследяването акции могат да се разпределят между ищците реално, по 1/6 част от тях /т. е всеки да е придобил при наследяването по 165 бр.акции/ или такова придобиване не може да се приеме и акциите се притежават в съсобственост, като всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от всяка акция, като този въпрос е определящ и за начина на упражняване на правата им като акционери – всеки самостоятелно или всички с общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ, за да е основателен предявеният иск по чл. 74 от ТЗ. Посочил е, че нормативната уредба на акцията посочва трите й значения: част от капитала на акционерно дружество – чл. 158 ТЗ, титул за участие в акционерно дружество – чл.181 ТЗ и ценна книга – чл. 175 ал.1 от ТЗ, както и че като титул за участие в АД акцията материализира основните права, които акционерът има като член – право на глас в общото събрание, правото на дивидент и правото на ликвидационен дял. Посочил е също, че наличната поименна акция се разглежда и като диспозитивен документ, който материализира членството. Приел е, че като носител на членствено правоотношение акцията е неделима, а, ако принадлежи на няколко лица, те упражняват правата си по нея чрез пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ. Изложил е съображения, че доколкото акцията като ценна книга включва два вида субективни права – права върху ценна книга и права по ценна книга, респ. вещни и членствени права, като последните са с неимуществен характер, е налице съпритежание на права, когато тя принадлежи на няколко лица. Достигнал е до извод, че членството в дружеството е неделимо, принадлежи общо на съпритежателите на акцията и правата се упражняват съвместно. Позовал се е на съдебната практика – опр. № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г. на ВКС, І ГО, според която е недопустима съдебна делба, и на постановеното по чл. 290 ГПК решение №62/28.06.2017 година на ВКС І ТО, според което при наследяване на налични поименни акции сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат доброволна делба помежду си. Приел е, че доброволната делба има значение за изясняване кои акции се придобиват в индивидуално притежание от всеки сънаследник, като се посочат номерата на акциите, придобити от всеки сънаследник; с тези номера акциите се вписват в книгата на акционерите на името на придобилия ги акционер и така всеки се легитимира като такъв. Поради това въззивният съд е заключил, че самото наследяване не легитимира ищците като индивидуални притежатели на основание наследяване на равен брой акции - в конкретния казус по 165 бр. поименни акции за всеки, а акциите са получени от тях в съпритежание по 1/6 идеална част от всяка поименна акция, получена в наследство, и упражняването на правата върху тях следва да се извършва по реда на чл. 177 ТЗ. По тези съображения въззивният съд е приел, че ищците нямат качеството на акционери в ответното дружество като индивидуални притежатели на основание наследяване по 165 бр. поименни акции от капитала, не е налице представителство на всички наследници от общ пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касаторите материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС и противоречивото му разрешаване от съдилищата, видно от посочените от касатора влезли в сила решения /решение от 06.01.2017г. по в.т.д. № 297/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново и решение № 679 от 24.03.2017г. по т.д. № 5664/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав/, обуславя извод за наличие на затруднения при прилагането на относимите правни норми. Определение № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г на ВКС, І ГО и решение №62/28.06.2017г. по т.д. № 298/2016г. на ВКС І ТО, на които се е позовал въззивният съд, не дават разрешение на поставения въпрос - първото от тях е постановено по въпроса за допустимостта на съдебна делба на безналични акции, а второто - по въпроса за наличието на процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество. Поради това настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касаторите материалноправен въпрос: „При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?” На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител Аена П. Д., следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 27.09.2018г. по в.т.д. № 188/2018г. на Апелативен съд – Бургас. УКАЗВА на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител Аена П. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: