Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. София, 18 юни 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2855 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото М. Б. Ш. срещу решение № 112/28.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 66/2019 г. на Хасковския окръжен съд (ХОС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 606/31.10.2018 г. по гр. дело № 1025/2018 г. на Хасковския районен съд и е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу С. Б. М., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за определяне на нов режим на лични контакти между бащата (касатора-ищец) и малолетното дете на страните Н. М. Ш..
В касационната жалба на ищеца М. Ш. се излагат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмено становище.
Ответницата С. М. в отговора на касационната жалба, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки и становище излага доводи и съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 878/27.11.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: когато в производство по чл. 59, ал. 9 от СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ. – следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване.
Положителен отговор на въпроса е даден в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни.
Така цитираната практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и, както последният е констатирал и с определението си по чл. 288 от ГПК, в противоречие с нея въззивният съд е постановил обжалваното решение. Последното е валидно и процесуално допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
П. режим на личните отношения между малолетното дете на страните и касатора, чието изменение иска последният с иска си по чл. 59, ал. 9 от СК в настоящото производство, е постановен с въззивно решение № 514/29.12.2016 г. по възз. гр. дело № 622/2016 г. на ХОС. Обжалваното по настоящото дело въззивно решение е постановено от същия съдебен състав, който е постановил и това предходно решение, чието изменение се иска. Последното, обаче, е влязло в сила, а не е отменено от ВКС, поради което не е налице сочената в касационната жалба хипотеза на чл. 293, ал. 3 от ГПК (при която след отмяна на въззивно решение от ВКС, делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд), нито пък тази процесуална разпоредба може да намери приложение по аналогия в случая. Напротив – в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК изрично е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът и служебно може да измени, постановените по-рано от него, мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови. Следователно, не е налице процесуална пречка в производството по чл. 59, ал. 9 от СК съдът, включително и въззивният, да разгледа делото и да постанови съдебно решение в същия съдебен състав, който е направил това, и при предходното разглеждане на спора между родителите относно упражняването на родителските права; този спор не е исков, а е такъв по спорна администрация на граждански правоотношения. По изложените съображения, оплакването на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното въззивно решение, е неоснователно, като и при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт.
С предходното, влязло в сила съдебно решение № 514/29.12.2016 г., чието изменение иска касаторът, съдът е постановил следния режим на лични отношения между жалбоподателя и детето: за срок от 3 месеца от постановяване на решението, бащата да вижда детето всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч. до 12 ч. в Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – [населено място] и в присъствието на майката; след изтичането на тримесечния срок (който понастоящем е изтекъл), бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. в присъствието на майката в [населено място]. Постановяването на този ограничен режим на контакти, действащ понастоящем в последната му част, е мотивиран с установеното тогава от съда фактическо положение – детето все още е имало запазена емоционална връзка с баща си, но е изпитвало страх да остава при него и да преспива в дома му, вследствие инцидент на 20.08.2016 г., при който бащата е осъществил насилие спрямо майката и нейни близки в присъствието на детето.
В настоящото производство, от събраните по делото доказателства пред първата инстанция е установено изключително задълбочаване влошаването на отношенията между двамата родители (страните). Със заключението на съдебно-психологическата експертиза е установено и че в резултат на това, у детето са се развили синдром „родителско дете“ и синдром на родителско отчуждение. Относно първия от тях вещото лице е изяснило, че при развилите се след развода обстоятелства – разделянето на родителите, невъзможността да общуват и да определят като родители времето на виждане на бащата с детето, както и разбирането на майката, че Н. трябва винаги да казва какво иска и това е определящо за вземането на решение относно срещите с бащата, се е развил синдромът „родителско дете“, който се характеризира със следното: Детето е издигнато в ролята на авторитет, т.е. в психиката си то е решило, че възрастните не могат да се оправят както със своите взаимоотношения, така и с него, което води до дисквалифициране на авторитетите, каквито са майката и бащата за всяко дете. При тази ситуация детето решава, че то може и трябва да контролира ситуациите, които са свързани с него и родителите, и се издига в авторитетна позиция спрямо тях. Това се подкрепя от майката (което вещото лице е установило с теста за родителско отношение), която след акта на домашно насилие от страна на бащата има силна тревожност около това, детето да не се чувства добре; т.е. майката „прави правилни неща, но в неправилна посока“, с което засилва още повече авторитетната позиция на детето спрямо бащата. Вещото лице окачествява това като силна психологична травма за психиката на 6-годишното (към момента на изследването; понастоящем – 8-годишно) дете – то да знае и определя, кое е правилно и кое – не, както и че в резултат на това се стига до много лоши вербални и поведенчески реакции на Н. към бащата, проявени в присъствието на вещото лице и на двамата родители – изказвайки пред бащата, че го мрази, че не иска да ѝ дава подаръци, че не иска да го вижда, бащата навежда глава, майката мълчи и не показва с нищо, че детето няма право да се държи по този начин, с който и да е възрастен, в случая – с бащата. Предвид и отговора „не“, даден от Н. на въпроса: „ако баща ѝ не я търси и не иска да я вижда, това добре ли е ?“, вещото лице заключава и че е създадена ситуация на „двойната връзка“ – каквото и да направи бащата в ролята си на такъв, все няма да е добре за детето. Вещото лице обобщава и че всички факти показват, че преди раздялата детето и бащата са имали изградена връзка, която започва да се руши поради преместването на детето и майката в друг град (от [населено място], общ. С., където живее бащата, – в [населено място]), поради нежеланието на майката да общува с бившия си съпруг, вече само в ролята му на родител, тъй като се съмнява в неговите способности да бъде такъв на детето, поради определения от съда режим на виждане – бащата да вижда детето само в присъствието на майката, както и поради развития синдром „родителско дете“. Също след подробен анализ, вещото лице заключава, че развилият се синдром на родителско отчуждение отговаря на тежка степен на отчуждение, характеризираща се с голяма странност на поведението на детето. То изразява омраза към бащата, нежелание да се вижда с него; обижда го в присъствието на други възрастни, като го поставя в ситуация на двойна връзка – „каквото и да направиш, все няма да е добре и няма да ми хареса“; това отношение детето има и към семейството по рождение на своя баща. При всичко това, Н. не попада в раздвоение на чувствата и не показва чувство на вина или неудобство спрямо бащата, който е превърнат в нежелана особа; ако родителят продължава да иска посещения при детето, което бащата прави, детето постоянно го провокира чрез поведението си и се показва непримиримо спрямо всеки опит за повторно сближаване; след това посещенията са вече невъзможни. Експертът-психолог е препоръчал със заключението си, че за да се осъществи отново връзката между бащата и детето, е нужна професионална намеса – интервенция; без нея има опасност, при постановяване на режим на свиждане на бащата с детето, последното да откаже да тръгне с него, той да извика полиция или да извърши акт на насилие, тъй като е поставен в ситуация на безсилие, и всичко отново да се повтори като „самоизпълняващо се пророчество“, което не е в интерес на никого, най-малко – на детето. Така даденото заключение от съдебно-психологическата експертиза, изцяло се потвърждава при съвкупната му преценка с писмените и гласните доказателства и със социалния доклад по делото. От обстоятелствата, изложени в последния, се установява и че предписаният с предходното съдебно решение, чието изменение се иска, първоначален тримесечен период, през който срещите между бащата и детето са се осъществявали в Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и в присъствието на служители на последната, е бил значително ползотворен за отношенията между касатора и Н., които са се подобрявали, въпреки краткия период от време, изминал от осъществения акт на насилие от бащата спрямо майката и нейни близки. Установеното от вещото лице отчуждаване на детето спрямо бащата, се е развило след този тримесечен период, както вече беше посочено – в резултат на изключително и все по-влошаващите се отношения между двамата родители, които – неспособни да преодолеят личния конфликт помежду си, не са могли да постигнат разбирателство и относно осъществяването на действащия понастоящем режим на лични отношения, определен от съда с предходното влязло в сила съдебно решение – бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. в присъствието на майката в [населено място]. При тези обстоятелства по делото, първоинстанцият съд е уважил предявения от бащата иск по чл. 59, ал. 9 от СК, като е изменил режима на лични отношения между касатора и детето, и е определил следният такъв: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 19 ч. на подходящо място за срещите в пределите на страната, както и на рождения ден на детето, като личните контакти се осъществяват в присъствието на майката, а първите три месеца – и в присъствието на специалист – детски психолог, осигурен от бащата за един час в началото на срещата.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на касатора по чл. 59, ал. 9 от СК, въззивният съд е приел, че установеният по делото синдром на родителско отчуждение не влошава положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание – майката; че това отчуждаване между детето и бащата, с разширяване на режима на лични отношения между тях няма да подобри положението на детето, нито ще съдейства на настоящия етап за възстановяване на връзката с бащата, а напротив – при установените по делото реакции на детето и нежеланието му да осъществява срещи с бащата, при разширяване на режима на лични отношения още повече ще се задълбочи отчуждението между тях, вместо да доведе до положителни резултати. Също в тази връзка и в заключение, въззивният съд е приел, че определеният (действащият) режим на лични отношения между бащата и детето е достатъчно балансиран и държи сметка както за възможността на бащата да запази и поддържа емоционалната си връзка с детето, така и с интересите на последното, които налагат изключително внимателен подход и постепенност при съдействие на двамата родители.
Така постановеното въззивно решение, както вече беше посочено, освен че е в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, е и неправилно поради нарушение на материалния закон – най-вече като краен резултат, тъй като действащият (след постановеното от въззвния съд отхвърляне на иска по чл. 59, ал. 9 от СК) режим на лични отношения между бащата и детето (бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. в присъствието на майката в [населено място]), предвид установените по делото обстоятелства и препоръките на вещото лице, е неефективен и не е в интерес на детето. Преодоляването на установената по делото, тежка форма на родителско отчуждение, което е резултат от изключително влошените отношения между двамата родители, както и преодоляването на развития синдром „родителско дете“, който е резултат най-вече от поведението на майката (макар последното пък да е провокирано от осъщественото от бащата насилие спрямо нея, което от своя страна е инцидентен и еднократен акт, вече значително отдалечен във времето), а също и възрастта на детето – вече 8-годишно, налагат – с оглед основния критерий – най-добрия интерес на детето, отмяна на неправилното въззивно решение и уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК чрез постановяване на нов, гъвкав и детайлизиран режим на лични отношения между детето и бащата, а именно:
Първоначално срещите между тях двамата да са с по-кратка продължителност и да не се осъществяват в присъствието на майката, а в присъствието на социален служител и на определено от него подходящо място по местоживеенето на детето и майката – подобна мярка вече е дала добър резултат, както се установи по делото. Постепенно присъствието на социалния служител, медииращ срещите, да отпадне и времето за контакт между бащата и детето да се разшири, като след първата година режимът да включва и преспиване на детето при бащата, а след втората година (когато детето вече ще е навършило 10 години) – да се стигне и до обичайния режим на лични отношения, включващ и 30-дневен престой на детето при бащата по време на лятната ваканция.
Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ двугодишен преходен период, разделен на два едногодишни подпериода, има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на ДСП-Хасково, включително и след първите девет месеца, през които съдействие в това отношение ще им бъде дадено от ангажирания със случая социален служител, каквото те вече са получавали и преди. Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно нежна майчинска грижа (а не чрез принуда), включително и със съдействието на ангажирания от нея психолог, за да мотивира детето то отново с желание да контактува с баща си, а не – както досега – да прехвърля на самото дете отговорността и да го оставя то само да решава кога и дали да се среща с него. Бащата от своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към него и желанието му да го вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото дете или чрез даването на материални подаръци на детето, каквото е неговото досегашно поведение, а най-вече чрез личния му – именно бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да търси съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на принуда, като крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители следва да търсят на първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителния негов интерес. Именно през преходния период и най-вече през първата година от него е необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с баща си.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с настоящото решение режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
Предвид крайния изход на делото – уважаването на предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплащане на държавни такси, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение в производството пред трите съдебни инстанции, а именно – сумата 2 705 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 112/28.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 66/2019 г. на Хасковския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определения с решение № 514/29.12.2016 г. по възз. гр. дело № 622/2016 г. на Хасковския окръжен съд, режим на лични отношения между бащата М. Б. Ш. с ЕГН [ЕГН] и малолетното дете Н. М. Ш. с ЕГН [ЕГН], като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
През първите три месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], на определено от последния, подходящо място в [населено място].
През следващите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на подходящо място в [населено място], определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], като в периода от 10 ч. до 11 ч. – и в присъствието на последния.
През третото тримесечие бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, на подходящо място в [населено място], определено от ангажирания със случая социален служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], като в присъствието на последния да се осъществява предаването на детето от майката на бащата.
През четвъртото тримесечие бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката; бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.
След горния едногодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и по време на Великденските празници – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. на Велики понеделник и на Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари – също с преспиване, както и за 4 часа в извънучебно време на рождения ден на детето (6 януари); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.
След горния двугодишен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване, както и за тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.
Също след горния двугодишен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето и бащата, съдът постановява следния режим:
През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на детето (6 януари) – за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там;
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на бащата (15 декември) – за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни); бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.
ОСЪЖДА С. Б. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Б. Ш. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 705 лв. (две хиляди седемстотин и пет лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: