Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 273                                                   гр.София, 26.05.2010 год.                                              В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета  година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                             ЕРИК ВАСИЛЕВ       при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №4524 образувано по описа на І г.о. за 2008 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Л. К. от гр. В., чрез пълномощника му адв. П, против решението от 28.07.2008г., постановено по гр.д. №503/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 28.12.2007г. по гр.д. №2494/2007г. на Варненски районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от Х. Л. К. срещу Т. А. П. и В. Г. К. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение №645 от 19.06.2009г. поради това, че тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложеното към изложението решение №1529 от 30.07.2003г. по гр.д. №1257/2002г. на ВКС, ІVг.о., по въпроса за предмета на иска по чл.32, ал.2 от ЗС. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Т. А. П. и В. Г. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено като недопустимо производството по предявения от Х. Л. К. срещу Т. А. П. и В. Г. К. иск за разпределяне на ползването на ПИ №1 в кв.271 по плана на 15-ти микрорайон на гр. В., ведно с изградената в имота съсобствена сграда. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът за разпределяне на ползването е недопустим, с оглед на образуване в хода на делото и висящо дело за делба на имота между страните. Прието е, че е недопустимо при висящ делбен процес – постановено решение за допускане на делбата и налична възможност във всеки един момент да се поиска определяне на мерки по чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, паралелно да бъде разглеждан иск, имащ характер на съдебна администрация. Решението е неправилно. Искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинството от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея. Искането по чл.282, ал.2 от ГПК/отм./ за разпределение на ползването на делбените имоти до приключване на делбата има основание, ако някой от съделителите не ползва делбения имот. По него съдът се произнася с решението за допускане на делбата или по-късно с определение. При разпределение на ползването се посочват имота и кой от съделителите кой имот, респ. част от имот ще ползва, като следва да се определи крайния срок, до който е допустимо разпределението. Мярката по чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, понастоящем по чл.344, ал. 2 ГПК, не е равностойна на възможността съдът да реши как да се ползва имота по чл.32, ал.2 от ЗС. В делбения процес не се разглеждат претенции за ползване на имот, освен в случаите, когато е постановено решение за допускане на делбата и е направено искане от някой от съделителите за ползване на отделни имоти преди окончателното приключване на делбата – чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, сега чл.344, ал. 2 ГПК. Това е привременна мярка до завършване на делбеното производство, докато разпределянето на ползването на общата вещ по чл.32, ал.2 от ЗС е по-стабилен способ за разпределяне на ползването, при който няма определен краен срок, до който е допустимо извършеното разпределение, освен доколкото се прекрати съсобствеността или настъпят нови обстоятелства, които обуславят възможността да се иска изменение на предписаното от съда разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС. Предвид изложеното като е приел, че искът за разпределяне на ползването е недопустим, с оглед на образуване в хода на делото и висящо дело за делба на имота между страните, въззивният съд е постановил неправилно решение за обезсилване на първоинстанционното решение по делото и за прекратяване на делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 28.07.2008г., постановено по гр.д. №503/2008г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: