Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. София, 03.07.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Славия Тодорова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2387 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2758 от 20.08.2018г. по гр.д.№ 619/2017г. на Гоцеделчевски районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. против И. Г. И. относно УПИ *, имот пл. № * от кв.14 по плана на [населено място], [община], с площ 547 кв.м., заедно със стопанска постройка на площ 44 кв.м. в югозападната част на имота.
Касационната жалба е подадена от ищците от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. чрез пълномощника адв.К.. Считат, че изводът на съда за недопустимост на делбата поради това, че теренът се явява обща част спрямо изградените сгради, които са индивидуална собственост, е неправилен и е направен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това искат отмяната му и допускане на делбата.
Ответникът И. Г. И. в писмения си отговор, подаден чрез адв. Ш., и в приложените писмени бележки намира жалбата за неоснователна.
С определение № 8 от 07.01.2020г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: допустима ли е делбата на урегулиран поземлен имот, в който съществуват жилищни сгради /респ. самостоятелни обекти в сграда/, изключени от съсобствеността, ако не всички съсобственици на терена притежават такива самостоятелни обекти.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Искът за делба на УПИ ** в кв. 14 по плана на [населено място] с площ 547 кв.м. е заведен с твърдение, че тримата ищци притежават общо 1/2 ид.ч. от поземления имот, а ответникът притежава другата 1/2 ид.ч. Наред с това, ищците са собственици на паянтова жилищна сграда в северозападната част на имота, а ответникът е собственик на паянтова жилищна сграда изградена в североизточната част на имота; в двора съществува и стопанска постройка с площ 44 кв.м., която е съсобствена на страните. Събраните писмени доказателства установяват тази съсобственост.
Пред въззивния съд са представени доказателства за извършени от ищците в хода на делото разпореждания с имота, както следва: с две сделки, сключени на 27.08.2018г., И. Ч. и К. Ч. са дарили на К. П. притежаваните от тях 5/12 ид.ч. от УПИ и от стопанската постройка, а К. П. и К. Ч. са дарили на И. Ч. своите 5/6 ид.ч. от жилищната сграда в северозападната част на терена, като К. Ч. си е запазила правото на ползване върху една стая.
Въззивният съд е приел, че относно допустимостта на делбата следва да намери приложение установеното в ППВС № 2/1982г., б. „г” и „д”, според което когато съсобственият парцел е застроен с повече от една жилищна сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, то делбата на терена е недопустима. В този случай, какъвто според съда е и настоящия, поземленият имот има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Наред с това, съдът е изтъкнал, че промяната на съсобствеността посредством извършените по време на процеса сделки, не обуславя различен извод. Дори и след разпорежданията са налице сгради, които не са съсобствени, а принадлежат на отделни съсобственици, като е без значение, че собственикът на едната сграда не притежава дял от терена и че някои от съсобствениците на терена не притежават сграда.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38, ал.3 ЗС.
В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр.д. № 2201/2017г. на ІІ г.о., Решение №476/12 от 07.03.2013г. по гр.д. № 52/2012г. на І г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. на ІІ г.о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр.д. № 4874/2017г. на ІІ г.о., Решение № 106 от 5.11.2018г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г.о. се дава тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.
По касационната жалба.
Съобразно приетото по-горе разрешение по правния въпрос в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици на терена притежават сграда, респ. самостоятелен обект в сграда. Не може да бъде възприета тезата на ответника по жалбата, че горепосочената практика на ВКС се отклонява от задължителните разрешения на ППВС №2/1982г. Както е разяснено в новата практика, разрешенията на постановлението са създадени при действието на отменен териториално устройствен закон - ЗТСУ, поради което целта на новата практика е да следва логиката и принципните разрешения, дадени в постановлението, но съобразявайки сега действащия Закон за устройство на територията. Именно с оглед на това практиката приема, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 ЗТСУ/редакция до изменението в ДВ бр.45/1984г./. Съответно, при действието на ЗУТ делбата би била недопустима, ако са налице предпоставките за прилагане на чл.183, ал.4 ЗУТ - съсобственикът, непритежаващ отделен обект може да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект.
В случая, в резултат на извършените сделки съсобственици на поземления имот понастоящем се явяват ищцата К. Б. П. с дял 1/2 /тя притежава по наследство 1/12 ид.ч. и са й прехвърлени още 5/12 ид.ч./ и ответника И. Г. И. също с дял 1/2 ид.ч. Съсобствеността върху сградите е променена по следния начин: ищецът И. Б. Ч. е изключителен собственик на жилищната сграда в северозападната част на имота, а ответника И. Г. И. е собственик на другата жилищна сграда - в североизточната част на имота. Стопанската сграда, намираща се в югозападната част на имота, е съсобствена между съсобствениците на терена И. И. и К. П. при равни дялове.
Извършените сделки, независимо, че са по време на процеса, следва да бъдат взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Касае се до факти, които са с определящо значение за допустимостта на делбата, т.е. за изхода на спора. Не е налице прехвърляне на спорното право на друго лице по смисъла на чл. 226, ал.1 ГПК, тъй като сделките са сключени между съсобствениците, които са страни по делото.
При така създаденото положение, К. Б. П., която е собственик на 1/2 ид.ч. от поземления имот, не притежава жилищна сграда. За да се определи дворното място като предназначено да обслужва сградите, не е достатъчно да съществуват отделни сгради, които са индивидуална собственост, както е приел Благоевградски окръжен съд, а е необходимо тези сгради да са притежание на собствениците на дворното място. Тъй като един от съсобствениците на терена не притежава индивидуална сграда или самостоятелен обект в сграда, то поземленият имот няма характер на обща част, обслужваща сградите. Затова няма пречка да се допусне делба на този поземлен имот.
Предвид изложеното постановеното решение на Благоевградски окръжен съд се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. То следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се допусне делбата на поземления имот и на стопанската сграда между К. П. и И. И. при равни квоти. По отношение на И. Ч. и К. Ч. искът за делба следва да се отхвърли, тъй като те не притежават дял от съсобствеността на поземления имот.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН поземлен имот ** в кв.14 по плана на [населено място], [община], с площ 547 кв.м., при съседи: от изток - УПИ ** на наследници на К. П., от запад - улица, от север – улица, от юг - УПИ ** на А. Х., заедно с намиращата се в югозападната част на имота стопанска постройка, застроена на 44 кв.м., без изградените в имота две жилищни сгради, между съделителите: К. А. Ч. и И. Г. И. при равни дялове - по 1/2 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на описания имот спрямо К. Б. П. и И. Б. Ч., като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |