1 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 05 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари 2015 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря ............А. КАРАДЖОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. СИМОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1755/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по молба на осъдения Е. И. О. с искане за възобновяване на въззивното производство по ВНОХД № 248/2014 г., по което е било постановено решение № 131 от 31.05.2014 г. от Плевенски окръжен съд, с което е била изменена присъдата в гражданската й част и потвърдена в останалата й част. С първоинстанционна присъда № 31, постановена от Районен съд – гр. Кнежа на 17.02.2014 г. по НОХД № 129/2011 г., подс. О. e бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр.чл. 195 ал.1 т.2, т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б вр. чл. 26 ал.1 от НК, като е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим. С присъдата на осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено с присъда, постановена по НОХД № 4201/2009 г. на РС – гр. Варна. В молбата за възобновяване на осъдения О. се релевира довод по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК - допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в признаването му за виновен въз основа на неправилен доказателствен анализ на свидетелските показания, както и игнориране на оправдателните доказателства по делото. Прави искане за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. В хода на насрочване на делото пред ВКС е постъпило „допълнение към касационна жалба”, изготвено от осъдения, с което заявява, че не поддържа първоначалното искане за възобновяване на производството, намира, че правилно е бил признат за виновен по обвинението, като изразява несъгласие само с размера на наложеното наказание. Като основание за искането за възобновяване сочи явната несправедливост на наложеното наказание, тъй като намира, че не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства, които биха обусловили налагане на по-леко наказание – обстоятелството, че трябва да полага грижи за дъщеря си и за болната си майка. Прави се искане за възобновяване на делото и облекчаване на наказателноправното му положение чрез намаляване на наложеното му наказание. Пред касационната инстанция защитата на осъдения О. и самият той поддържат искането за възобновяване на производството по делото само по отношение на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, като пледират за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като намира, че наложеното наказание не е явно несправедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в поддържаната част на искането, установи следното: Искането е допустимо, тъй като поради липсата на възможност за касационно обжалване на въззивното решение присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 31.05.2014 г. Искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Наказателната отговорност на осъдения е била реализирана при спазване на нормативните изисквания на Глава Пета на НК. Съдът е наложил наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, като е приел, че го определя при превес на отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства. Всъщност индивидуализираният размер не сочи да е отмерен при такава хипотеза, тъй като в такъв случай би следвало да е наложено наказание над девет години лишаване от свобода. При условията на чл. 54 от НК наказанието очевидно е определено под този размер, което означава при превес на смекчаващите обстоятелства. Съдебните инстанции са отчели наличие само на отегчаващи отговорността на осъдения О. факти – обременено съдебно минало, престъпна упоритост /извън осъжданията, обуславящи правната квалификация на престъплението/, както и процесуалното му поведение, изразило се в конфронтация с прокурора, арогантно поведение спрямо свидетелите, служители на полицията, както и опит да манипулира личната си невиновност /л. 489/. Ако първите две обстоятелства действително представляват отегчаващи по отношение на наказателната отговорност на осъдения, то останалите не биха могли да бъдат оценявани като такива. Подсъдимият в наказателното производство има правото да упражнява своята лична защита по начин, по който счита, че това е най-добре за него. Той има правото да сочи доказателства, да ги интерпретира по начин, който той намира за удачен, поради което не може да бъде упрекнат за това и да търпи негативи чрез утежняване на положението му в процеса. Той обаче би могъл да носи отговорност за своите действия, ако надхвърлят рамките на допустимото за упражняване на защитата, но извън настоящия процес, ако поведението му разкрива признаците на престъпление или друго укоримо и наказуемо деяние. Присъствието на прокурор в съдебно заседание, който е възприел такова поведение, е достатъчна предпоставка за предприемане на такива действия. Съдът обаче не би могъл да отчете такова поведение като отегчаващо отговорността на О. обстоятелство. Съдебният състав разполага с възможността по чл. 267 от НПК за осигуряване на реда в съдебното заседание, която, макар и свързана с възможността за отстраняване на подсъдимия временно от съдебната зала, не позволява това да става в нарушение на процесуалните му права. Като е отчел процесуалното поведение на подс. О. като отегчаващо отговорността му обстоятелство, първоинстанционният съд е допуснал нарушение при отчитане на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. В същото време не е отчел обстоятелството, че престъплението по настоящето дело е било извършено в срока на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието по НОХД № 4201/2009 г., което е станало на 25.06.2010 г. – само шест месеца след тази дата. Това обстоятелство очевидно не е въздействало възпиращо върху О., както и обстоятелството, че трябва да се грижи за малолетната си дъщеря, както и за болната си майка, полагаща грижи за детето му. Изтъкването на последните две обстоятелства на фона на останалите отегчаващи такива могат само да сочат на баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства, но не и на превес на вторите. Въпреки това съдилищата са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода към минималния размер, предвиден за престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.2, т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 чл. 29 ал.1 б.А и Б вр. чл. 26 ал.1 от НК от НК, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. Не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към осъдения О., тъй като така индивидуализирано наказанието очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на престъплението, извършено при три квалифициращи го обстоятелства, и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. С това законът, касаещ индивидуализацията на наказанието, е бил приложен изцяло в полза на осъдения и липсват основания за намеса на ВКС по реда на възобновяването. С оглед изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. О. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 248/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.