Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

N 122

 

София, 10.07.2009 година

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

   Върховният  касационен  съд  на Република  България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание  на  седемнадесети юни   две хиляди и девета   година    в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ

                                                                                    КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

                                                                                  

   при  секретаря  Ирена  Велчева

   изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова 

   т.дело N  423 /2009година

 

Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по подадена от „Търговия Т. 98” АД, гр. Т., представлявано от изпълнителния директор М, молба от 04.03.2009 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 828 от 29.12.2006 г. по г.д. № 458/2006 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, с което е обезсилено решение № 28 от 16.03.2006 г. по в.гр.д. № 434/2005 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е развален сключения между О98” АД на 19.03.1999 г. договор за продажба на пакет акции в размер на 29% от капитала на „Т” ЕАД, както и сключения на 15.09.1999 г. договор за продажба на пакет от акции в размер на 22% от капитала на посоченото дружество, като е прекратено производството по делото в тази част. С касационното решение, след отмяна на решението на АС- В. Търново в частта за отхвърляне на иска по чл.118 ГПК/отм./ е признато за установено, че сключените между О98” АД приватизационни договори са развалени от О. –., по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД на 01.02.2002 г. Въззивното решение е отменено и в частта, с която „Търговия Т. 98” АД е осъдено да върне на О. –. правата върху 14 500 бр. поименни акции с право на глас, на стойност 279 850 лв. както и 11 000 бр. поименни акции с право на глас, на стойност 212 300 лв., като е осъдено акционерното дружество да върне на О. –. джиросаните в негова полза временни удостоверения, издадени на основание чл.187, ал.1 ТЗ от „Т” ЕАД, № 001 за 14 500 бр. обикновени поименни акции и № 002 за 11 000 бр. обикновени поименни акции.

Молителят, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че след влизане в сила на решенията, предмет на молбата, във връзка с искания до О. –. да заплати получените от нея компенсаторни инструменти или да ги прехвърли по съответния за това ред, това не е сторено, което доказва твърдяния по време на производството по делото факт за приемане от страна на общината на плащането, извършено с компенсаторни инструменти. Твърди се, че посоченото обстоятелство не е могло да бъде известно по време на процеса, но то е от съществено значение за изхода на делото. По съображения в молбата и в защита, поддържани в съдебно заседание, се иска уважаване на молбата с произтичащите от това правни последици.

С молбата за отмяна са представени: две писма - покани до кмета на О. Т. и до Общински съвет – Т. , с изрични искания за връщане на дадените по развалените приватизационни договори компенсаторни инструменти, или за заплащане на тяхната левова равностойност, на които не са получени отговори до дадения краен срок – 19.01.2009 г., както и отговори на съответните Общински служби по земеделие за липса на искания от страна на О. –. за прехвърляне на собствеността върху удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове на името на „Търговия – Т. 98” АД, както и писмо на Общинска служба по земеделие – „Т”, съдържащо и данни, че към 29.01.2009 г. удостоверения за ПКБ с посочени номера, с притежател „Търговия – Т. 98” АД са с наличност 0 лева и са приключени на 26.02.2001 г. и 27.02.2001г. Всички писмени доказателства са от м.януари и м.февруари 2009 г., с изключение на писмо до кмета на О. Т. изх. № 19/06.08.2007 г.

Ответникът О. – гр. Т., чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и защита, поддържани в съдебно заседание. С отговора на молбата са представени писмени доказателства, касаещи покана от О. -. Т. до молителя за получаване на внесените в общината компенсаторни инструменти за 449 935 лв. и отговор от молителя, както и предприети от държавен съдебен изпълнител действия по изпълнителни дела № 19 и № 63 по описа на СИС при Районен съд – Т. и съответните действия на Ц. депозитар АД по вписване на поисканите запори върху притежавани от „Търговия – Т. 98” АД компенсаторни инструменти.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, касационната инстанция е приела, че купувачът по приватизационните продажби не е изпълнил задължението си за заплащане цената на акциите от капитала на приватизираното дружество, поради което кредиторът основателно е упражнил правото си по чл.87, ал.2 ЗЗД да развали договорите. Въз основа на констатациите на икономическата експертиза за извършено от търговското дружество – купувач на 10% от цената на акциите в брой, а останалите 90 % по двата договора общо за 449 935 лв. – с 33 броя временни удостоверения по ЗСПЗЗ и временно удостоверение за компенсаторни записи, което плащане не е прието от общината, е направен извод че става въпрос само за законова възможност да се извърши плащане на остатък от покупната цена по някои приватизационни сделки по ЗППДОбП- отм., каквато е и настоящата – чл.8, ал.3 от ЗОСОИ, но тази възможност е предоставена на волята на двете страни, т.е. ако е уговорен или е приет този начин на плащане, а не само до право на собственика на компенсаторни записи- купувач по сделките.

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение по т.д. № 458/2006 г. е процесуално допустима, тъй като е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от снабдяване с новите писмени доказателства от съответните Общински служби по земеделие и най-вече с писмо № 89/03.02.2009 г. на ОСЗ – Т. – Я. , съдържащо и данни към 29.01.2009 г. , че удостоверение за поименни компесационни бонове с №№ 1* и 1288087 с притежател „Търговия Т. 98” са с наличност 0 лева. Макар, че към датата на изпращане на писмата, съставляващи отговори на запитвания от страна на дружеството – молител за евентуални искания от О. –. за прехвърляне собствеността върху удостоверения за притежавани поименни компенсационни бонове на „Търговия Т. 98” АД вече не е приложима Наредбата за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях и съответните поземлени комисии не са компетентни да извършват действия, свързани с прехвърляне или отразяване на плащания с поименни компенсационни бонове, то следва да се има предвид изричните разпоредби както във връзка с водените регистри, така и с архивирането на удостоверенията, след като е изчерпана боновата наличност.

Молбата за отмяна е основателна.

За да е налице основание за отмяна по този текст от процесуалния закон, е необходимо новооткритите обстоятелства и доказателствата, които ги установяват да са били неизвестни на молителя по време на висящността на производството по делото пред инстанциите по същество, или ако са били известни, заинтересованата страна обективно да не е била в състояние да се снабди с тези доказателства. Наред с това, незнанието на новите обстоятелства или непредставянето на новите доказателства не трябва да се дължи на небрежност на страната и те трябва да са от значение за изхода на спора. Представеното писмо изх. № 84/03.02.2009 г. от Общинска служба по земеделие – Т. – Я. ” притежава посочената характеристика. Макар и да е съставено след приключване на производството по делото с влязло в сила решение, с него са удостоверени релевантни за спора факти и то във връзка с твърдяни по време на инстанционното разглеждане на делото обстоятелства за прието плащане от страна на продавача по приватизационните сделки с поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. От това писмо не може да се направи извод за анулирано удостоверение за притежавани от дружеството – молител поименни компенсационни бонове/ПКБ/ поради отказ на компетентен орган, издаден на притежателя на удостоверението, да приеме плащане с ПКБ, а за извършени от съответната поземлена комисия действия, свързани с плащане с ПКБ и изчерпване на боновата наличност. Такива данни се съдържат и в представеното с отговора на ответника по молбата писмо от 01.08.2007 г., от Ц. депозитар АД, /станало известно на молителя от момента на получаване на отговора/, че „Търговия Т. 98” АД не притежава компенсационни бонове. Посочените доказателства, в случай, че бяха преценени наред с представените в инстанционното производство доказателства за момента на приключване на боновата наличност на дружеството – молител, свързано с момента на плащането с компенсаторните инструменти, биха довели до друг фактически и правен извод във връзка със задълженията по договорите. Тези писмени доказателства, обуславят отмяната на влязлото в сила решение и поради обстоятелството, че след като касационният съд не е възприел извода на въззивната инстанция относно процесуалния ред за разваляне на приватизационните договори, с извод за недопустимо произнасяне по първия главен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, се е произнесъл директно и относно момента, от който следва да се считат за прекратени договорите, без да даде възможност да се изясни въпроса дали към правнорелевантния момент е налице валидно оформен отказ/ /съгласно действащата нормативна уредба/ от страна на продавача да приеме плащането с компенсаторни инструменти, респ. допустим ли е бил такъв отказ, предвид Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

Що се отнася до останалите писмени доказателства, представени в настоящото извънинстанционно производство, те са относими към съществуващия понастоящем правен режим на компенсаторните инструменти – реда за издаване, сделките и плащанията с тях, съгласно Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

Предвид горното, след отмяна на атакуваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, пред който следва да се счита възстановена висящността на производството по предявените искове. В случая, касационното решение по т.д. № 458/2006 г. не може да бъде предмет на самостоятелна отмяна, тъй като то е постановено при първоначално касационно обжалване и спорът е решен по същество съгласно разпоредбата на чл.218ж, ал.1, изр.2, предл.3 ГПК/отм./

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 828/29.12.2006 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, І т.о., с което с което е обезсилено решение № 28 от 16.03.2006 г. по в.гр.д. № 434/2005 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е развален сключения между О98” АД на 19.03.1999 г. договор за продажба на пакет акции в размер на 29% от капитала на „Т” ЕАД, както и сключения на 15.09.1999 г. договор за продажба на пакет от акции в размер на 22% от капитала на посоченото дружество, като е прекратено производството по делото в тази част, а след отмяна на решението в останалите части, е признато за установено, че сключените между О98” АД приватизационни договори са развалени от О. –., по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД на 01.02.2002 г. и е осъдено „Търговия – Т. 98” АД да върне на О. –. джиросаните в негова полза временни удостоверения, издадени на основание чл.187, ал.1 ТЗ от „Т” ЕАД, № 001 за 14 500 бр. обикновени поименни акции и № 002 за 11 000 бр. обикновени поименни акции.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: