Р Е Ш Е Н И Е № 179 С о ф и я , 25 октомври 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова с участието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 669/2016 година. С касационен протест от Окръжна прокуратура-Плевен се претендира отмяна на присъда № 18 от 03.05.2016 г., постановена по ВНОХД № 229/2016 г. от Окръжен съд-Плевен с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за връщане на делото на въззивния съд за новото му разглеждане от друг негов състав с указания по приложението на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Подсъдимата Д. М. И. от [населено място], област Плевен, редовно уведомена, не се явява и не се представлява от защитник пред касационната инстанция. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 50 от 18.02.2016 г. по НОХД № 3069/2015 г. Плевенският районен съд е признал подсъдимата Д. М. И. от [населено място], област Плевен за виновна в това на неустановен ден през 2015 г. и по неустановен начин придобила и държала до 01.06.2015 г. акцизни стоки – 8,9 кг раздробен тютюн на обща стойност 1 780 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон и на основание чл.234, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК я е осъдил на 2 години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 3 560 лева, отлагайки на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимата са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 61,18 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.Л.П. от АК-Плевен с оплаквания за нейната процесуална и материалноправна незаконосъобразност и заради явната несправедливост на наложеното на подзащитната й наказание с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова въззивна присъда за нейното оневиняване по предявеното й обвинение. С нова присъда № 18 от 03.05.2016 г. по ВНОХД № 229/2016 г. Плевенският окръжен съд е отменил присъдата на Районен съд-Плевен и като е признал подсъдимата И. за невинна, я е оправдал по предявеното й обвинение, постановявайки направените по делото разноски вече в размер на 1082,91 лева да останат за сметка на държавата. В допълнението към касационния си протест прокурорът от Плевенската окръжна прокуратура развива доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд при извеждане на правнорелевантните факти и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна на въззивния съдебен акт по чл.348, ал.1 и 2 от НПК и настоява за ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд с указания от ВКС по правилното приложение на закона. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протестът за подаден и допълнен в законоустановените срокове, от страна, имаща право на касационно обжалване, насочен е срещу въззивен съдъбен акт, подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка и като такъв за допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Единствения съществен процесуален проблем, довел до неправилни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон прокурорът вижда в неправилното, според него, кредитиране от окръжния съд на заключението на повторната тройна физико-химична експертиза (ФХЕ) на предмета на престъплението по чл.234, ал.1 от НК и отхвърлянето на заключението на единичната ФХЕ, назначена на досъдебното производство и вложена в основата на осъдителната присъда на първоинстанционния съд. В същото време, протестиращият прокурор не е посочил кое процесуално правило от раздел ІІІ, глава 14 на част втора на НПК относно ползването на експертно мнение като способ на доказване във връзка с основния въпрос по делото, дали този предмет е тютюн за пушене по смисъла на ЗТТИ, съдът е нарушил, което да е повлияло при оформяне на вътрешното му убеждение по фактите и това нарушение да е дотолкова съществено, та налага намесата на касационната инстанция. Вместо това той се позовава на разпоредби от специалните закони ЗТТИ и ЗАДС относно качеството на тютюна и тютюневите изделия и тяхната вредност и прави извод, според който, и при наличие на вредни съставки (установени от експертите в конкретния случай повече от допустимото) в тези изделия, но без да е отнета възможността тютюневото изделие да може да се пуши, е налице предпоставката за облагането им с акциз съгласно чл.12, ал.1, т.2 от ЗАДС. На тази основа настоява иззетите от подсъдимата И. количества растителна маса да са подлежали на облагане с акциз и като не са били придружени от дължимите се по ЗАДС бандероли, инкриминираното й деяние се явява съставомерно и следва да бъде наказана, за което иска връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Тъй като за правилното приложение на правото е необходимо правилното извеждане на фактите, то на първоначална преценка подлежи оплакването за допуснато съществено нарушение на правилата относно събирането и оценката на доказателствените източници, съдържащи изискването за процесуално издържано прилагане на съответните доказателствени способи. В определението си по реда на чл.327 от НПК въззивният съд се е обосновал защо следва да уважи искането на защитника на подс.И. за назначаване на повторна тройна ФХЕ и то с експерти-тесни специалисти по материята, в проведеното от него съдебно следствие я е изслушал и инкорпорирал към доказателствените материали. Изводите на експертите по тази ФХЕ са били анализирани подробно и съотнесени към разпоредбите на ЗТТИ и ЗАДС, за да може съдът да се произнесе дали иззетата от подсъдимата растителна маса е тютюнево изделие, което може да се пуши и за същата като „стока” се е дължал акциз, а оттам дали инкриминираното й деяние е съставомерно като престъпление по чл.234, ал.1 от НПК. Това заключение е било противопоставено на депозираното от експерта П. от агенция „Митници” с изследване на компетентността на изготвилите ги експерти, включително и на функционалната им такава съгласно изискванията на чл.35в от ЗТТИ с оглед предмета на обследване, обема на проведените от тях научни изследвания, съобразно поставените им задачи, ползваните от тях научни методи и средства, аргументираността на изложенията им и на крайните им изводи. По този начин съдът се е съобразил с изискванията на чл.чл.147, 151, 153 от НПК и като е изложил убедителни и пространни съображения, е мотивирал несъгласието си с изводите на вещото лице П. и е възприел заключението на тройната ФХЕ на тримата експерти с практически опит и специални познания с оглед характера на процесните обекти. Всъщност, в протеста не се възразява срещу изводите им част от тях да представляват технологичен отпадък („пул”) от обработката и преработването на тютюни и че не представляват тютюнево изделие „тютюн за пушене”, а друга – че са дефектирал от плесен нарязан тютюн, който не е годен за консумация. Относно последното съдът е коментирал и обстоятелството, че иззетата от подс.И. растителна маса е съхранявана именно в Агенция „Митници”, МБ-Плевен и няма как да е манипулирана, а само от начина й на пакетиране няма как да се възприеме „предположението” на експерта П. тя да е тютюн за пушене. По начало тютюнът и тютюневите изделия са вредни за човека, но за тяхното производство и търговия държавата е въвела определени правила (стандарти) относно вредните им съставки и се е опитала да ограничи тяхната консумация, въвеждайки т.н. косвен данък „акциз”. Или, фактическо обстоятелство от обективната страна на деянието на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, което е следвало да бъде установено по делото е дали иззетите веществени доказателства представляват стока („тютюневи изделия”), която подлежи на облагане с акциз и тъй като за това са били необходими специални знания, то помощта на експертите е била наложителна. Друг е въпросът, че за правилния им отговор те е следвало, а в случая и са съобразили съответните нормативни изисквания (за което неправилно косвено са упрекнати от въззивния съд) – стандарти, закони и подзаконови актове. В случая настояването на прокурора, че въпросната „растителна маса”, иззета от подсъдимата, може на собствен риск да се пуши от евентуалните й купувачи е просто едно предположение и не влиза в рамките на горепосочените изисквания, подробно изяснени от експертите по възприетата тройна ФХЕ. ВКС намира, че въззивният съд правилно е разчел и се е съобразил с правилата относно събирането и оценката на доказателствата при извеждането на фактическите си изводи, няма игнорирани или превратно оценени, поради което не е допуснал каквото и да е нарушение на същите и не е налице касационното основание по чл.348, ал1, т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е нарушен и материалният закон. При липса на годен предмет на престъплението – стока, подлежаща на облагане с акциз, то няма как да бъде ангажирана отговорността на подс.И. по предявеното й обвинение за държане на акцизни стоки без бандерол, който се изисква по специалния закон. Ако прокурорът би счел, че с деянието си тя е поставила или би поставила в опасност нечий живот или здраве или противоправно е имала намерение да „търгува” с пакетираната растителна маса, би могло да го мотивира да повдигне обвинение за друго престъпление, но настоящият състав на ВКС не намира основание за такъв извод, при очертаното фактическо обвинение за осъществено от нея стопанско престъпление, за което правилно е оправдана. А оттук нататък действа принципът non bis in idem. ВКС намира, че не е налице и касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и протестът като неоснователен в неговата цялост следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18 от 03.05.2016 г., постановена по ВНОХД № 229/2016 г. от Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :