Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е



№ 169


гр.София, 15.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4423 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Г. Я. П. и Н. Г. П., двамата чрез адвокат А.М. от АК-С. срещу решение № 1720/08.07.2019 г. по в.гр.д. № 1293/2019 г. на Апелативен съд С., с което се отменя решение от 19.09.2018 г. по гр.д. № 19198/2014 г. на Софийски градски съд и са уважени исковете на Л. В. П.-А., У. М. А. и Я. В. А. /наследници на Я. П. Х., поч. на 30.07.2015 г./ против Г. Я. П. и Н. Г. П., с правно основание чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1 ЗЗД, за развалянето до размер на 2/3 ид. части на два договора от 06.12.1999 г., сключени между Я. П. Х. и синът му Г. Я. П., за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключени с нот.акт № ..../..... г. и нот.акт № ..../........... г. на нотариус с рег.№ .... от Нотариалната камара, като двамата касатори са осъдени да предадат владението на 2/3 идеални части от единия имот, а по отношение на другия имот /прехвърлен на трето за спора лице/, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, при твърдения за забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение на задълженията.
По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение в практиката на Върховния касационен съд в решение по гр.д.№ 756/2009 г., ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 1313/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 90/2011 г., ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 3973/2008 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 748/2011 г., ІІ г.о., решение по гр.д.№ 891/2010 г., І г.о., решение по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и решение по гр.д.№ 761/2010 г., ІV г.о., с които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.
Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя установената с цитираното решение съдебна практика, с оглед на което намира следното: Задължението на приобретателя при договора за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано лично или чрез трето лице, ако кредиторът приеме изпълнение от него. Длъжникът по алеаторния договор изпълнява точно задълженията си, когато постоянно осигурява издръжка и непрекъснато полага грижи за здравето и домакинството на кредитора, от които той се нуждае, адекватни за неговите нужди. Когато прехвърлителят неоправдано отказва да приеме предоставените му грижи и издръжка, той се поставя в забава, което позволява задължението за издръжка занапред да бъде трансформирано в парично. Кредиторът може да откаже съдействие и не е длъжен да приеме частично изпълнение на задължението за гледане и издръжка, но в този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, за да се освободи от задължението, независимо дали има образувано производство за трансформация на задължението за издръжка.
С оглед дадения отговор на поставения от касатора въпрос, доводите в касационната жалба следва да се приемат за основателни. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, в случая, че сключените алеаторни договори между Я. П. Х. и неговият син Г. Я. П., по време на брака му с Н. Г. П., са били изпълнявани до есента на 2014 г., а след този период, длъжникът е този, който следва да докаже точното им изпълнение или трансформиране на задължението в парично. В нарушение на процесуалния закон, обаче, въззивният съд не е обсъдил доводът за неоказано съдействие на кредитора при изпълнение на задължението за даване на грижи и издръжка от приобретателите, поради което за тях е било обективно невъзможно да изпълнят задълженията си след м.септември 2014 г.
Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение е неправилно. От данните по делото се установява, че когато е подадена исковата молба на 25.09.2014 г., прехвърлителят е напуснал адреса, на който живее, без да уведоми ответниците и се е преместил при ищците Л. В. П.-А. и У. М. А. до смъртта си на 30.07.2015 г. При тези фактически обстоятелства е безспорно, че кредиторът неоказва съдействие на длъжника по договорите за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, поради което е налице забава на кредитора, а длъжникът е бил длъжен да продължи да изпълнява задължението си по договора, независимо дали е образувано производство за трансформация на задължението за грижи в парично. Няма спор, че с отговора на исковата молба и с отговора на въззивната жалба, приобретателите по алеаторните договори са предложили изпълнение в пари, за да се освободят от задължението за полагане на грижи и са предявили иск за транформиране на задължението в пари, по който е било образувано гр.д. № 31531/2015 г. на Районен съд София, 128 състав. Ето защо, следва да се приеме, че приобретателите обективно не са полагали дължимите грижи и издръжка след 2014 г., но не по тяхна вина, а по вина на кредитора и след като те са поискали трансформирано на задължението им в парично, липсва основание за разваляне на договорите поради виновното им неизпълнение по чл.87, ал.3 ЗЗД, което обуславя неоснователност и на исковете за предаване на владението на 2/3 идеални части от имотите по двете нотариални сделки.
От Г. Я. П. и Н. Г. П., двамата чрез адвокат А.М. от АК-С., са поискани направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съобразно представените договори за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1720/08.07.2019 г. по в.гр.д. № 1293/2019 г. на Апелативен съд С. в частта, в която са уважени исковете по чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и са присъдени разноски на ищците, и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. П.-А., У. М. А. и Я. В. А. /наследници на Я. П. Х./ срещу Г. Я. П. и Н. Г. П. искове на основание чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за разваляне на договорите между Я. П. Х. и Г. Я. П., за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт №.../.... г. и нот.акт №..../..... г. на нотариус с рег.№..... от Нотариалната камара и за предаване на владението на 2/3 идеални части от неурегулирано дворно място от 3029 кв.м, бивша ливада в землището на С., кв.С., м....“, по нот.акт № ....../.....г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1720 от 08.07.2019 г. по в.гр.д. № 1293/2019 г. на Апелативен съд С. в частта, в която е отхвърлен иска за предаване на владението на 2/3 идеални части от неурегулирано дворно място от 1451 кв.м, бивша ливада в землището на С., кв.С., м.“К.“, по нот.акт № .../..... г.
ОСЪЖДА Л. В. П.-А. и У. М. А. да заплатят на Г. Я. П. и Н. Г. П. чрез адвокат А.М. от АК-С. разноски по делото в размер на 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.