1 Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София , 06 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №28/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия П. И. И., от частния обвинител Д. А. И. чрез нейния повереник – адв. М., от частните обвинители С. Д., В. П., Й. П., чрез техния повереник – адв. Д., както и от същите трима частни обвинители чрез повереник адв. Н., срещу решение № 260012 от 24.09.2020г. по внохд № 364/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 86 от 22.06.2020г., постановена по нохд № 448/2020г. на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият П. И. И. е признат за виновен в това, че на 17.08.2018г. на пътя от [населено място] към [населено място] /PDV 8606 на км. 6+500/ при управление на моторно превозно средство - пожарен автомобил „И. Магирус “ с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и с това по непредпазливост е причинил смъртта на И. И. П. и общо 5 броя средни телесни повреди на В. А. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1 б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 54, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК размерът на така наложеното наказание е намален с 1/3 и е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, като подсъдимият е признат за невиновен в това да е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.3 т.2 от ППЗДвП и е оправдан по обвинението в тази му част. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия П. И. наказание три години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343Г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.„б“, пр. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК подсъдимият П. И. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия П. И.. С решение № 260012 от 24.09.2020г. по внохд № 364/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд присъда № 46/22.06.2020 г. по н.о.х.д. № 448/20 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е изменена, като е преквалифицирано извършеното деяние като престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2 и б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, подсъдимият П. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение във връзка с чл. 20, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, намален е срокът на наказанието лишаване от свобода – от три години на две години и четири месеца, намален е срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС от пет години на четири години, намален е изпитателният срок по чл. 66 НК от пет години на четири години. В останалата ѝ част присъдата е потвърдена. В тежест на подсъдимия са възложени направените пред въззивната инстанция разноски от частния обвинител Д. И.. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подс. П. И. чрез защитника му – адв. К. Е., се атакува въззивното решение само в частта му досежно размера на определените на подсъдимия наказания и на изпитателния срок, с оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за изменение на решението на Пловдивски АС в частта му относно определените наказания, като бъде намален този размер, както и срока на условното осъждане. В касационната жалба от частния обвинител Д. И., подадена чрез повереника й – адв. В. М., се оспорва приложението на материалния закон поради преквалифицирането на деянието съобразно привилегировия състав и се твърди явна несправедливост на наложените наказания. Касационната жалба от частните обвинители С. Д., В. П., Й. П., чрез техния повереник – адв. Н. Д., съдържа посочване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Конкретни доводи са развити в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон се аргументира с доводи, че в конкретния случай е неприложим текста на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК. Излагат се също и доводи, че обстоятелствата по делото не обосновават извод за оказване на помощ на пострадалите от страна на подсъдимия, тъй като други лица са се обадили на спешна помощ, самият подсъдим се е нуждаел от помощ и е потърсил такава за себе си, че той не е оказал помощ със собствени действия и е бил в невъзможност да стори това. Твърди се, че наложените на подс. И. наказания за извършеното престъпление са явно занижени и необосновано снизходителни. Оспорват се изводите на решаващия съд за това, че при допуснато само едно нарушение на правилата за движение, това се оценява като смекчаващо вината обстоятелство. Твърди се недостатъчно оценяване на обстоятелството на предходни нарушения от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата. Посочва се, че настъпилият резултат е изключително тежък - най-вече за близките на починалия, както и за увредения пострадал. Излагат се съображения за неправилно и неморално възприемане от решаващия съд като смекчаващи обстоятелства на тези, че подсъдимият и пострадалите са били колеги, че самият подсъдим е пострадал. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите нарушения и за увеличаване на наложените наказания. В жалбата, подадена от частните обвинители С. Д., В. П., Й. П. чрез другия им упълномощен повереник – адв. Т. Н., също се оспорва правилното приложение на материалния закон и явната справедливост на наложеното на подс. И. наказание. Сочи се, че уведомяването по радиостанцията не може да се счита като основание за преквалифициране на деянието. Акцентира се върху съображенията, че деянието е особено укоримо, понеже подсъдимият е водач на специализирано превозно средство и обстановката е била сложна и опасна. Искането, което се прави, е за отмяна на решението на ПАС и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители и жалбоподатели С. Д., В. П., Й. П. – адв. Т. Н., поддържа касационната жалба по изложените доводи, както и направеното искане. Оспорва жалбата на подсъдимия. Повереникът на частния обвинител и жалбоподател Д. И. – адв. М., поддържа подадената жалба, моли жалбата от подсъдимия да не се уважава, както и претендира направените разноски пред настоящата инстанция. Адв. Е. като защитник на подс. П. И. заявява, че поддържа подадената касационна жалба по отношение на справедливостта на наложените на подсъдимия наказания. Счита, че с намаляване на размера на наложеното наказание биха се реализирали целите по чл. 36 от НК. Излага съображения за неоснователност на касационните жалби от частните обвинители, като счита за правилна преквалификацията на извършеното деяние по привилегирования състав. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че преквалификацията по чл. 343а от НК е правилна, като е отчетено поведението на подсъдимия, което в конкретния случай е било най-ефективно. Намира искането за по-нататъшно намаляване на наказанието за неоснователно. Подс. П. И. И. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срок от правно легитимирани лица, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество жалбите, както от подсъдимото лице, така и от частните обвинители чрез техните повереници, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. 1.Изложено в жалбата от частните обвинители С. Д., В. П., Й. П., чрез повереника им – адв. Н. Д., и поддържано пред настоящата инстанция от повереника адв. Н., оплакване за нарушение на материалния закон поради неправилна правна квалификация на извършеното по чл. 343а, ал. 1 б. „г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, аргументирано с неприложимост на привилегирования състав в конкретния случай, е неоснователно. Въззивният съд правилно е приел, че макар хипотезата на ал. 4 на чл. 343 от НК да не е изрично посочена в привилегирования състав на чл. 343а от НК, визираните в нея съставомерни последици попадат в хипотезата на чл. 343а, ал. 1 б. „г“ от НК. Действително, нормите на чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и „г“ от НК препращат изрично към чл. 343, ал. 2, б. „а“ и ал. 2, б. „б“, само че това препращане е към предходна редакция на ал. 2 на чл. 343 от НК /преди изменението с ДВ бр. 92/2002г./, като след това изменение по-тежко наказуемите състави на престъпленията по транспорта са уредени в сега действащата разпоредба на чл. 343, ал. 3 от НК. Със създаването на привилегирования състав по чл. 343а от НК законодателно е възприет принципът на поощряване при оказване на помощ на пострадал/ли, когато деецът е направил след деянието всичко зависещо от него в това отношение. Съобразно даденото тълкуване в ППВС № 1/1983г., изключени от привилегирования състав са само случаите по чл. 343, ал. 3 от НК, които след последвалите Постановлението изменения, са в няколко хипотези- когато деецът е бил в пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, деянието е извършено на пешеходна пътека или е избягал от местопроизшествието. В този смисъл, прилагането на чл. 343а от НК е допустимо, когато от престъплението са пострадали повече от едно лице, включително и в хипотеза на настъпила смърт на едно и/или повече лица и /или средна и/или тежка телесна повреда на повече от едно лице. 2.Без основание са и съображенията в жалбите от всички частни обвинители чрез техните повереници, поддържани и в съдебно заседание пред касационната инстанция, за неправилно приложение на материалния закон с квалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1 б. „г“, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. За да измени първоинстанционната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, въззивният съд е изложил правилни съображения, с които касационната инстанция се съгласява напълно. При прилагането на привилегирования състав по чл. 343а от НК контролираният съд е спазил стриктно задължителните указания, дадено в ППВС № 1/1983г., според които, за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия или пострадалите по смисъла на чл. 343а НК, деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. Съществено е да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на тези пострадали, които са живи. Задължителните указания и трайната съдебна практика поставят изискване преценката, дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия или пострадалите, да бъде направена конкретно с оглед на възможностите /психофизически, здравословно състояние в момента и др./ на дееца в момента, обстановката, в която е действал, конкретиката на действията, които деецът е извършил. По тези критерии решаващият съд е аргументирал оценката си, като е приел, че с осъщественото от подс. И. сигнализиране по радиостанцията в служебния автомобил за произшествието до началник смяната в службата за ПБЗН, съставлява осъществяване на всичко, зависещо от дееца, в конкретния случай за оказване на помощ на пострадалите. В., обаждането по радиостанцията от страна на подсъдимия е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, има съответна аргументация в доказателствата по делото и е обстоятелство, значимо за правната оценка на деянието на подсъдимия. Соченото от поверениците, че подсъдимият не се е обадил на спешен телефон № 112, не изключва извода за това, че подс. И. е направил всичко, според обстановката и конкретните си възможности, за оказване на помощ. Това е така, понеже съобразно фактическите обстоятелства на настъпилия удар на превозното средство и притискането както на пострадалите А. и П., така и на самия подсъдим, единствените действия за оказване на помощ, които подс. И. е бил в състояние да извърши, са такива, по сигнализиране за произшествието и търсене на помощ. Тези действия, освен това, са били с максимална ефективност, по-висока от това, ако обаждането е било адресирано до спешния телефон, понеже за оказване на помощ е била необходима именно намесата на служителите от пожарната служба за осигуряване на проход, укрепване на автомобила, разрязване на седалки и врати, като едва след това е било възможно оказване на медицинска помощ. След като направеното от подс. И. е било единствено възможно в конкретната ситуация за оказване на помощ на пострадалите, според характеристиките на ситуацията и конкретните му възможности, то правилна е оценката на въззивния съд за това, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ. Действително, подсъдимият също е бил увреден и притиснат в автомобила, но не може да бъде възприето възраженията в жалбата от адв. Д., че подсъдимият е потърсил помощ за себе си, че реално не е помогнал на никого със собствени действия, че пострадалият И. П. е починал на място. Поведението на подс. И. чрез сигнализирането за произшествието по радиостанцията, е било единствено възможното за оказване на помощ в конкретния случай, това действие обективно и субективно е било насочено към търсене и оказване на ефективна помощ, като не е необходимо за квалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав, деецът да извърши фактически действия по непосредствено оказване на помощ на пострадалите, доколкото в случая е създал условия за активно и компетентно оказване на помощ на пострадалите. Тази помощ е била необходима и е било достатъчно оказването на помощ според възможностите на подсъдимия, на увредения пострадал. 3.Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание, направени както от подсъдимия чрез неговия защитник, така и от частните обвинителни, чрез техните повереници. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият П. И. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подсъдимия в рамките на по-леко квалифицирания състав, приложен от възззивния съд, законосъобразно е определено по правилата на чл. 58а от НК. Не могат да бъдат възприети доводите в жалбата, изготвена от адв. Д. в качеството му на повереник на частните обвинители С. Д., В. П. и Й. П., за вътрешно противоречие в мотивировката на атакувания съдебен акт касателно обстоятелството на оценката на тежестта на нарушението. Ясна е волята на решаващия съд, довела до възприемане на извод за висока укоримост на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение, като този извод не се конфронтира с констатацията, че нарушението, довело на настъпване на произшествието и причинения резултат, е само едно. Спорът пред касационната инстанция е за това, дали определеното с въззивното решение наказание на подсъдимото лице, е в съответствие с обществената опасност на деянието, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието. Проверката на въззивното решение сочи на правилна дейност на апелативния съд по индивидуализация на наказанието на подс. И. за извършеното от него престъпление. Не се констатира подценяване на отегчаващите вината обстоятелства, като те са правилно отчетени от решаващия съд. Без основание е оплакването на частните обвинители, че не са съобразени укоримостта на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата на движение, както и тежестта на причинените последици. Тези обстоятелства са пространно коментирани в решението и им е отдадено дължимото значение, като липсват основания те да обосноват допълнително отегчаване на наказателната отговорност на подс. И.. Допуснатите от него предходни нарушения на правилата за движение също не са останали извън вниманието на въззивния съд и правилно са оценени като отегчаващи такива. В този смисъл тезата в касационната жалба от подсъдимия, че нарушенията са с голяма давност и не следва да бъдат отчитани, не може да бъде споделена, понеже такива нарушения, макар и в миналото, са в състояние да характеризират личността на дееца. Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани с данните за личността му, с осъзнатото критично отношение към извършеното, с формата на вината, са отчетени с необходимата тежест, не им е отдаден приоритет, в каквато насока са оплакванията на частното обвинение, нито са подценени, както твърди защитата. Има основание оплакването от повереника за неправилна оценка като смекчаващо обстоятелство на това, че пострадалият А. не е починал. Причинените последици – смърт на едно лице и телесни увреждания на другия пострадал, обуславят квалификацията на деянието и не могат да бъдат отчитани отделно. Независимо от това, съвкупната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. И., сочат на правилно възприето съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на съответствие на определеното наказание с целите по чл. 36 от НК. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция за неоснователност на направените от касаторите оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания и за липса на основание за отмяна на обжалвания съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, както и за неговото изменение. Поради това атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от повереника на частния обвинител Д. И., направените от тази страна разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 200лв. следва да бъдат възложени в тежест на подс. И.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260012 от 24.09.2020г. постановено по внохд № 364/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА подс. П. И. И. да заплати на частния обвинител Д. А. И. сумата от 1200лв. /хиляда и двеста лева/ направени разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.