Р Е Ш Е Н И Е №121 София, 22.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4368 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4044/57460 от 8.09.2017 г. на И. Д. П. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 29 от 7.08.2017 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение № 7 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 70235/2015 г. на Районен съд-Монтана и делото е върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане. Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д., В. Д. М. и Л. А. М. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 213 от 20.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта. Въпросът е относим по настоящото дело, по което първоинстанционният съд е признал за установено, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор № 48489.9.384.2 погрешно е отразена в кадастралната карта като един обект на името на К. Д. К., вместо като два самостоятелни обекта на площи съответно от 31 кв.м. и 95 кв.м. отразени в акта за непълноти и грешки № 10 от 23.03.2011г. със съответни проектни №№ 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6, сгради с проектни номера 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6 погрешно са записани на името на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. А. и сгради с проектни номера 48489.9.384.1, 48489.9.384.5, 48489.9.384.6 и 48489.9.384.3 погрешно са записани като собствени на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. А.. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като чрез иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за собственост, като при постановяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г., т.4 ОСКГ на ВКС е изходило от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебно дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.3 ГПК и определението, дадено в § 1,т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната картна юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент и следователно в случаите, в които ищецът се легитимира като собственик км момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент. Счел е, че в конкретния случай първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като в диспозитива му съдът е отразил момента на установяването както на спорното право на собственост, така и неточното отразяване на обема на това право, не към момента на предявяване на иска, а към минал момент, а именно към момента на одобряването на кадастралната карта. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса за отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта: В практиката на ВКС се приема, че спорното право се индивидуализира в исковата молба чрез посочване на спорния предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Очевидната фактическа грешка съставлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране при изготвяне на писмения текст на решението. Когато съдът формира воля да признае или отрече право, което се поражда от твърдяния в исковата молба фактически състав и се произнесе по заявеното в исковата молба искане, то неточното отразяване на тази воля в писмения текст на решението подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК. Когато при предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /преди чл.53, ал.2 ЗКИР/ в диспозитива на решението съдът отрази формулировката, че към момента на одобряване на кадастралната карта е допусната непълнота или грешка и не е налице хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ /при която собствеността се установява към минал момент/ въззивният съд следва да съобрази дали не е допусната очевидна фактическа грешка. Такава е налице ако съдът е разгледал спорното право така, както е индивидуализирано от твърденията на страните и е установил кой е носител на правото на собственост и съответно какви са границите на собствеността към настоящия момент, но в диспозитива формално е отбелязал, че го признава към момента на одобряване на кадастралната карта. Решението ще бъде процесуално недопустимо само ако за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска или същият е разгледан спрямо неправосубектна страна, ако спорът вече е разрешен със сила на пресъдено нещо или съдът е формирал извод за наличие на права въз основа на фактически състав, който не е твърдян от страните. Ако съдът е отказал да обсъди факти, релевантни за принадлежността или границите на собствеността, осъществени след одобряване на кадастралната карта, то решението ще бъде неправилно. По основателността на касационната жалба: Ищцата И. Д. П. е твърдяла, че е съсобственик на поземления имот и построени в него сгради по наследство от Д. К. А. и е посочила в какво се състои грешката в кадастралната карта и регистри. В. Д. М. и Л. А. М. са оспорили допустимостта на иска с доводи, основани на посочения в исковата молба идентификатор, за който впоследствие ищцата е поискала да бъде поправен поради допусната от нея техническа грешка. Е. К. Д. и Д. К. Д. са оспорили иска по отношение на две от сградите, като са твърдели, че са придобити по давност чрез владение в периода 1990 – 2012 г. Съдът е разгледал спора, произнасяйки се в рамките на твърденията и доводите на страните относно придобивното основание на Д. К. А., наличието на сила на пресъдено нещо, отричаща заявените от Е. Д. и Д. Д. самостоятелни права, представените доказателства за учредяване на вещни права или за прехвърляне на вещни права и е формирал изводи кой е носител на правото на собственост на спорните сгради и дали същите са правилно отразени в кадастралната карта. След като съдът е разгледал иска на предявеното основание, то решението му е процесуално допустимо, а въззивното решение, с което е обезсилено е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски на основание чл.294, ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 29 от 7.08.2017 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: