8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60509 София, 21.10. 2021 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2225/2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. В. Г. от [населено място] и на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 1369 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 4718/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторката-ищца М. В. Г. обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018 г., с която предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 70 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., както и в частта относно началния момент, от който е присъдена законната лихва върху обезщетението.
В жалбата на посочената касаторка се поддържа, че в атакуваната от нея част въззивният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е силно занижено и не отговаря на критерия „справедливост“, както и че при определянето му въззивният съд не е съобразил съдебната практика за подобни случаи. Изрично оплакване е релевирано и досежно присъждането на законната лихва от датата 24.08.2015 г., а не от датата на произшествието – 27.09.2014 г.
Касаторката-ищца моли за допускане на касационното обжалване на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, а също и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като значими за изхода на делото поставя въпросите: „I. 1. За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Относно началния момент за присъждане на законна лихва при непозволено увреждане вследствие на ПТП; II. За задължението за мотивиране на съдебния акт; III. 1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по прекия иск с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ; 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени; 3. За липсата на законов регламент, който да служи като критерий при определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, което води и до противоречива практика на съдилищата по този род дела в твърде широк диапазон на присъжданите обезщетения; 4. Следва ли присъденото обезщетение за смъртен случай да е в размер като за лека телесна повреда на живо лице, без наличие на съпричиняване или доброволно плащане като основание за процентно намаляване на обезщетението по смъртния случай; 5. Следва ли липсата на произнасяне от апелативния съд по приложението на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ де юре и приложението му де факто да отнема правната възможност на касатора да се позове на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при касационно обжалване, а именно че САС се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз; 6. Следва ли да се прилага възражение за давност за лихви, при положение че е съществувала обективна пречка за предявяване на съдебен иск поради липса на законова или дадена с тълкувателно решение на ВКС възможност за завеждане на дело; 7. Следва ли по две дела, произтичащи от един случай /процесното ПТП/, да се присъжда лихва от различен момент, при положение, че и по двете дела е поискано лихвата да бъде присъдена от датата на увреждането“.
По отношение на въпросите по т. I се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВС/ВКС, съответно – ППВС № 4/68 г. (за въпрос № 1) и решение № 1048 от 18.07.2001 г. по гр. д. № 1022/2000 г. на IV г. о. (за въпрос № 2), за въпроса по т. II – че е решен в противоречие с решение № 7 от 30.06.2020 г. по к. д. № 11/2019 г. на Конституционния съд на РБ. За всички въпроси по III. е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът-ответник Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018г., предявеният от М. В. Г. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., е уважен за сумата 5 000 лв.
Посоченият касатор моли за отмяна на въззивното решение в посочената му част като неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, въпреки, че произшествието е настъпило преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с извода, че в случая са налице изведените в цитираното тълкувателно решение предпоставки за присъждане на обезщетение. При условията на евентуалност, в касационната жалба е релевирано оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по заявеното от дружеството възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и оплакване, че въззивният съд неправилно не е приложил разпоредбата на пар. 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, а е определил размера на обезщетението по справедливост (чл. 52 ЗЗД).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник е посочил като значими за изхода на делото въпросите: „1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд; 2. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето; 3. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение; 4. От кой момент поражда действие отмяната на Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.; 5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценени с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което е било действащо към момента на настъпване на последиците, или да бъдат преценявани с оглед на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.; 7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.062018 г.“.
По отношение на първите три въпроса се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика –Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а за останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС по тях (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 02.09.2020 г. (на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) и от 09.10.2020 г. (на М. В. Г.).
Третото лице-помагач на страната на ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по касационните жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 73/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, е приел, че на 27.09.2014 г., по вина на Б. К. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и на Е. К. Х., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на Б. В. Новачки – брат на ищцата М. В. Г.. С оглед механизма на произшествието, установен от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, решаващият състав е приел, че макар починалият да е бил без поставен обезопасителен колан, при конкретните условия леталният изход за него е бил неизбежен, поради което е преценил възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в качеството й на сестра на починалия Б. В. Новачки, въззивната инстанция е счела, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитания по делото свидетел, решаващият състав е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своя брат по реда на чл. 52 ЗЗД. Преценил е, че справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 5 000 лв., отчитайки възрастта на починалия и на ищцата, отношенията между тях, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно покритие към датата на произшествието.
Върху дължимото на ищцата обезщетение е присъдена и законна лихва, но не от датата на пътно-транспортното произшествие, а от датата 24.08.2015 г., тъй като въззивният съд е счел за основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по жалбата на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – са осъществени по отношение на първата група въпроси, поставени от този касатор (въпроси № 1 - № 3), които настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обобщава и конкретизира в следния смисъл: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал активната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, за доказано следва да се счете твърдяното от касатора-ответник противоречие на атакуваното решение със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен.
Що се отнася до втората група въпроси (въпроси № 4 - № 7), свързани с действието на цитирания тълкувателен акт във времето, доколкото въззивното решение не съдържа произнасяне по тях, същите нямат характер на обуславящи за изхода на делото, т. е. по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда налице ли е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Констатацията за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по въпроса, свързан с активната материалноправна легитимация на ищцата, и допускането на въззивното решение до касационен контрол в тази му част автоматично изключва възможността за допускане на касационното обжалване на същия акт в атакуваната от ищцата негова част, касаеща размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1369 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 4718/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018 г., предявеният от М. В. Г. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., е уважен за сумата 5 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1369 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 4718/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018 г., с която предявеният от М. В. Г. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 70 000 лв.
УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 100 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |