О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №367 гр.София, 30.04.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №4606 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Зет Зет Груп“ ООД, представлявано от управителя З. подадена чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017г. по гр.д.№4076/2016г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за размера 192,29лв. и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 ГПК на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба П. М. З., чрез процесуален представител адв.М., като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Постъпила е насрещна касационна жалба от П. М. З., чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за неимуществени вреди за размера над 35 400лв. до претендирания размер от 59 000лв. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на въззивното решение . Ответникът по насрещната касационна жалба „Зет Зет Груп“ ООД не взема становище по жалбата. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в срока съответно по чл.283 ГПК и по чл.287, ал.2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими срещу въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди. Подадената касационна жалба на „Зет Зет Груп“ ООД е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди, тъй като същият е предявен за сумата 320,49лв., т.е. под предвидения размер в разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2014г., за размера 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е изложил съображения, че в конкретния случай се установява от представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че уврежданията на ищеца, които са получени при трудовата злополука са тежки и е търпял болки от: гръдно-коремна травма със счупване на 7-мо ребро в дясно, разкъсване на опоръка на тънкото черво с наличието на 2 000мл кръв в корема, изкълчване на лявата лакетна става, разкъсно-контузна рана в дясната слабинна област и в областта на дясното стъпало; престоял е в болница, а впоследствие е бил на домашно лечение, като периодът му на неработоспособност е дълъг-284 дни; извършена му е била коремна операция, при която са премахнати 80 см от тънкото черво; оздравителният процес за травмите е бил около 6 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, като за първите 2 месеца те са били с интензивен характер и е ползвал отпуск 204дни; няма остатъчни увреждания, като стомашно-чревният тракт има компенсаторни механизми, и е възможно да има болки в лявата лакътна става при промяна на времето или физическо натоварване; същият е бил на 48 години при настъпване на трудовата злополука; нуждаел се е от чужда помощ за обслужването си от разпитаната по делото свидетелка, с която живее. При отчитане на тези обстоятелства въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 59 000лв. Въззивният съд е изложил съображения, че пострадалият работник е подписал декларация №004/20.10.2014г за запознатост с длъжностната характеристика, ПВТП, правилата за безопасност, проведен му е би инструктаж, което е отразено в служебна бележка №004/20.10.2014г., запознат е бил с правилата за безопасност на труда видно от декларация №004/20.10.2014г.; че действително на част от представените документи от ответника за изпълнение на задължението му за инструктаж и правила за безопасност, се установява от съдебно-графическата експертиза, че подписът не е на ищеца по делото, но независимо от това са налице документи, които установяват частично изпълнение на задължението от страна на работодателя да инструктира работника. Съдът е приел, че доводите на пострадалия работник, че е искал да помогне, не оправдават неговото нарушение на правилата за безопасност; че дори и да се приеме за доказано, че не са му били предоставени предпазни средства от работодателя, същият не е следвало да извършва дейността без да му бъдат осигурени такива, а и следва да се отчете, че тази дейност не е в кръга на неговите задължения по длъжностна характеристика, а пострадалият самоволно е предприел извършването й, съзнавайки, че няма и не използва предпазни средства. По тези съображения въззивният съд е приел 40% степен на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия работник и е съобразил приетата степен на съпричиняване при присъждане размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторите материалноправни въпроси: относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и за съпричиняването са относими към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Зет Зет Груп“ ООД срещу въззивно решение от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017г. по гр.д.№4076/2016г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за размера 192,29лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част от страните. УКАЗВА на касатора „Зет Зет Груп“ ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 708лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството. Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: