О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 695 Гр.София, 23.10.2019г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1776 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. и Н. А. Б. срещу решение №.168/21.01.19 по г.д.№.3646/18 на Апелативен съд София, 7с. - с което е потвърдено решение №.3496/1.06.18 по г.д.№.15473/15 на СГС, І-16с., за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Ответните страни П. В. Г. и П. П. Г., К. Т. Г. и П. И. Г. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. За да достигне до този извод е приел, че предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на атакуваната сделка не са налице, тъй като, дори да се приеме, че ищците притежават качеството кредитор /доколкото имат вземане за извършени от тях подобрения (под формата на вложени средства в строителство и довършителни работи) преди развалянето на договор за суперфиция в собствения на ответника П.Г. имот/, не е доказано знание за увреждането от страна на приобретателя. Посочил е, че действително същият е племенник на прехвърлителя, но тази родствена връзка не попада сред категориите лица по чл.135 ал.2 ЗЗД, за които знанието за увреждане се презумира. Установяването му е в доказателствена тежест на ищците, а от събраните доказателства, в това число показанията на всички свидетели, такова знание не се установява по несъмнен начин. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съденото решение?“ /реш.№.149/3.07.12 по г.д. №.1084/11, ІІІ ГО, реш.№.411/27.10.11 по г.д.№.1857/10, ІV ГО, реш.№.264/ 18.12.13 по г.д.№.915/12, ІV ГО/ и на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение /чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, като същевременно по делото има данни за наличие на висящ процес с предмет вземането на ищците, с което обосновават качеството си на кредитори по иска с правно основание чл.135 ЗЗД /г.д.№.10125/15 на СГС, І-12 с./. От друга страна в т.2 ТР 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т.1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо. На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 987,88лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.168/21.01.19 по г.д.№.3646/18 на Апелативен съд София, 7с. ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 987,88лв. и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: