Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * придобивна давнност * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 109
гр. София, 27.12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4766/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 28097 от 10.10.2017г. от [фирма] [населено място] против въззивно решение на Варненския окръжен съд № 1251 от 18.07.2017 г. по въззивно гражданско дело № 307/2017 г.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Девненския районен съд № 163 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 179/2015 г., с което са отхвърлени предявените на основание чл. 124, ал. 1 ГПК искове от [фирма] [населено място] за признаване за установено, че [фирма] [населено място] не е собственик на 1/2 идеална част от поземлени имоти № 000063, № 000159, № 000160 и № 000161 с помпена станция в този имот, представляващи водоеми, намиращи се в землището на [населено място], [община], област В. и е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт № 29 от 27.12.2004г., легитимиращ ответника като едноличен собственик на имотите.
Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Прието е в определението по чл. 288 ГПК, че практиката на ВКС по чл. 290 ГПК не е съобразена в обжалваното решение, тъй като въззивният съд не е разгледал поддържаното от ищеца възражение за придобивна давност, поради което касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост от [фирма] срещу [фирма] с петитум да бъде признато за установено, че ответнтникът не е собственик на 1/2 идеална част от иск следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот № 000063, в землището на [населено място], [община], В. област , м.“ С.“ с начин на трайно ползване“ водоем“ , с площ 12.254 дка; 2. Поземлен имот № 000159 в същото землище, м.“Ч. ч.“ с площ 0.783 дка с начин на трайно ползване „ водоем“; 3. Поземлен имот № 000160, в същото землище и местност с площ 1.613 дка с начин на трайно ползване „ водоем“; 4. Поземлен имот № 000161, в същата местност и землище с начин на трайно ползване „водоем“ с площ 3.206 дка; 5. сграда „ Помпена станция“ - Калиманци , с площ 17 кв.м.
По делото е прието от първоинстанционния съд за безспорно и ненужно от доказване с доклада по чл.146 ГПК, че [фирма] е правоприемник на ДП "Яйца и птици", преобразувано последователно в ДФ " С. ", [фирма] и [фирма], а ответникът [фирма] е правоприемник на ДФ"С.", и съответно на [фирма] и [фирма]. Спорът между страните е за това, на кое от двете държавни предприятия са били предоставени за управление процесните имоти, което е от значение и за придобиването на собствеността при приватизацията на преобразуваните търговски дружества.
Въззивният съд е приел за доказано правото на собственост върху процесните имоти на ответника по отрицателния установителен иск [фирма] [населено място] въз основа на представените по делото писмени доказателства, послужили и като основание за снабдяване на [фирма] с правоприемник [фирма] с констативен нотариален акт въз основа на документи № 29 от 17.12.2004г. на нотариус В. М. рег.№ 465 на нотариалната камара. Съдът е обсъдил решение на Комисията за земята за промяна на предназначението на земеделска земя в землището на [населено място], [община] и създаване на санитарно-охранителна зона около вододайната зона, акт за въвеждане във владение и трасиране на границите от 1996г., А. № 74/24.02.1997 г., експертна оценка от 1996г., информационен меморандум на [фирма] от 1997 г., както и отбелязванията в баланса и счетоводната отчетност на ответното дружество, установени от изслушаната по делото комплексна експертиза. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че ищецът не е носител на права, основаващи се на придобивния способ, предвиден в чл. 17а ЗППДОбП /отм./, тъй като не е доказано твърдението му, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на ДП „Яйца и птици“ [населено място], съответно впоследствие при преобразуването му са станали част от капитала на [фирма]. Съдът е приел също така, че представените заповеди на министъра на М. и споразумението от 24.11.1997г. не са годно основание за прехвърляне на собствеността върху 1/2 ид. част от имотите на ищеца, защото не са подкрепени с доказателства за преобразуване на собствеността чрез промяна в капитала на двете дружества с държавно участие с решение на едноличния собственик на капитала, взето по реда на чл. 14 ПРУПСД и извършено вписване в Търговския регистър съгласно изискването на чл. 231 ал.1 от Търговския закон в редакция ДВ бр.100/1997г.
При тези мотиви на въззивния съд е неоснователен доводът на касатора [фирма], че изводът за липса на правоприемство по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е направен в нарушение на практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил т.2г от ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК, в която е прието, че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ. Счетоводните записвания могат да имат само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие като елемент на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм./. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, както и заключението на комплексната техническа експертиза, която е проследила начина и годините за записване на активите в инвентарните книги и счетоводните документи на двете дружества, съпоставил ги е с останалите събрани доказателства, включително и актовете за държавна собственост. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е направил обоснован извод, че правото на собственост на процесните имоти принадлежи изцяло на [фирма]. Твърденията на ищеца, че в имуществото на преобразуваното държавно предприятие „Яйца и птици“, чийто правоприемник е, са били включени процесните имоти, от момента на изграждането им те са обслужвали само ищеца, а ответникът никога не е черпил вода от тези водоизточници, не са доказани по делото. Според експертизата, онагледена със скица, в имот 00063 в м.“Сууджика“ са изградени седем броя каптажи, водата от които се събира чрез тръбна мрежа във водосборна шахта. В нея чрез измпомпване се събира и водата от каптажите и водоема в местността „Чатал чешма“. Самата шахта е разделена на два отделни резервоара, от които тръгват две самостоятелни етернитови тръби, едната от които захранва водоем „Б.“ и водоем „С.“, а другата – водоем „Х.“. От тези водоеми се захранват с вода обектите на двете дружества, които не попадат в процесните имоти. От водоем „Х.“ се е захранвал и водоем „С.“ като на изходящата тръба е бил монтиран водомер. Сега връзката е прекъсната, тъй като съоръженията са разграбени. В актовете за държавна собственост № 1223 от 12.04.1990г. и 1224 от 15.06.1990г. фигурират като предоставени за стопанисване и управление на ДП „Яйца и птици“, с правоприемник [фирма], само съоръжения, но не и земя. Водоемите и помпената станция са заприходени в инвентарната книга на [фирма] през 1998г. като „Водоизточник и помпена станция [населено място]“. От така събраните доказателства се налага извод, че процесните имоти не са били предоставени за управление на бившето държавно предприятие „Яйца и птици“, доказателство за което е и издадената заповед на министъра на земеделието и храните от № РД-40-25.07.1997г., с което се отменя предходна заповед № 60 от 13.02.1996г. и се нарежда [фирма] [населено място] да предаде безвъзмездно на [фирма] водоизточника в [населено място] като предаването и приемането се извърши с двустранно подписан протокол и се предприемат действия от управителите на двете търговски дружества за вписването на промяната в капитала в търговския регистър. По делото не са представени доказателства за вписването в търговския регистър на промяната в капитала на двете дружества, а с оглед практиката на ВКС , цитирана от въззивния съд, решението на съответния държавен орган, упражняващ правата на държавата, не поражда правно действие ако не е изпълнена процедурата по чл. 231 ТЗ. Тази практика е съобразена от въззивния съд и изложените в мотивите съображения за правното действие на заповед № РД-40-25.07.1997г. и подписаният споразумителен протокол от 24.11.1997г., водещи до крайния извод, че процесните имоти не са придобити от [фирма] поради промяна в капитала, както твърди ищецът, са законосъобразни.
Основателен е доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд с непроизнасяне по посоченото в исковата молба и уточнено в първото заседание основание, от което ищецът извежда правният си интерес да иска да бъде отречено правото на собственост върху половината от поземлените имоти като придобити от него по давност на основание чл. 79 ал.1 ЗС. Тези твърдения са били разгледани от първоинстанционния съд , който е приел, че позоваването на придобивна давност е неоснователно. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания срещу този извод на съда, с оглед на които според разясненията в ТР 1/2103г. на ВКС, ОСГК ТК, въззивният съд е бил длъжен се произнесе по тях. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание въззивното решение да бъде отменено на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция.
За да се придобие по давност една вещ на основание чл. 79 ал.1 ЗС е необходимо лице, което не е собственик, да я владее повече от десет години, а идеална част от недвижим имот може да се придобие или чрез съвладение от несобственици или чрез предаване на владение от собственика. В разглеждания случай ищецът [фирма] твърди, че е започнал да владее процесните имоти от края на 1997 и началото на 1998г. с подписване на споразумението от 24.11.1997г. Това споразумение е сключено между [фирма], [фирма] и [фирма] и с него е постигнато съгласие в изпълнение на заповед № РД-40-1017/25.07.1997г. собствеността на водоизточника и помпената станция да бъде прехвърлена възмездно в размер на 50% на [фирма]. Споразумението би могло да служи като начало на давностно владение само при изрична уговорка в него за предаване на владението. При липса на такава договореност, няма основание да се приеме, че собственикът [фирма] е предал владението на половината от своето имущество и е останал държател – упражнявал е фактическата власт от името и за сметка на [фирма]. От събраните по делото доказателства не се установява последващо съгласие между страните да владеят общо процесните имоти. Свидетелят по делото С. П. е установил, че от 1997г. е собственик на сгради от бившия птицекомбинат, за нуждите на които се ползва вода от каптажите. Поддръжката на съоръженията е извършвана съвместно със [фирма] – те са правили бетонови капаци, подменили са ламарините, почиствали са тръбите от водорасли, отремонтирали са две тръби от помпената станция около 2001-2002г. и са подменили електрическото табло като през 2006г. съоръженията са били разграбени. Тези фактически действия засягат предимно съоръженията, чрез които е доставяна вода на обектите на [фирма], но както вече се посочи, от заключението на вещите лица и изготвената към него скица е установено, че водопроводните съоръжения и водопреносната мрежа са извън водоемите, които са предмета на отрицателния установителен иск. По отношение на помпената станция тези действия имат инцидентен характер и са свързани с ползването на водата от водоизточника, поради което нямат признаци на владение като фактическо господство, чрез което се упражнява съдържанието на вещното право – правомощието на собственика да си служи с вещта. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ищецът [фирма] не е доказал придобиването на 1/2 идеална част от процесните имоти по давност.
По тези съображения въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани нито с отговора на касационната жалба, нито в съдебното заседание, в което не се явил негов представител.
Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1251 от 18.07.2017 г. по въззивно гражданско дело № 307/2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: