О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 298 Гр.София, 15.07.2016г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.2939 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.319/13.05.16 по ч.г.д.№.259/16г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ е потвърдено разпореждане на Варненски окръжен съд /В./ от 15.04.16 по ч.г.д.№.640/16 за връщане на подадена от Д. Д.-Р. частна жалба вх.№.10693/12.04.16 срещу определение на В. №.918/11.04.16 по ч.г.д.№.640/16 като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Постъпила е частна касационна жалба от Д.Р., в която се твърди, че определението е недопустимо и незаконосъобразно. Сочи се, че ВАС неправилно е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата - тъй като окръжният съд не разполага с компетентност да връща жалби извън хипотезите на чл.262 ГПК - в това число когато са подадени срещу неподлежащи на обжалване негови актове, а от друга страна атакуваното с жалбата определение е подлежало на касационен контрол. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт ВАС е приел, че разпореждането на В. за връщане на жалбата е допустимо и законосъобразно. Посочил е, че частните жалби могат да бъдат върнати от администриращия съд не само в хипотезите на чл.262 ал.2 ГПК, а и когато съдебният акт, който се атакува с тях, не подлежи на обжалване. От друга страна въззивното определение на В. №.918/11.04.16 по ч.г.д.№.640/16, срещу което е била подадена върнатата от него жалба, действително не е подлежало на обжалване - в частта, с която се отменя определение №.1544/8.02.16 на В. за прекратяването на производството и делото се връща за извършване на по-нататъшни процесуални действия, то не подлежи на обжалване тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК; в останалата му част - с която е потвърдено определение на В. за оставяне без уважение на отвод за неподсъдност на делото – то също не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК - т.9 от ТР 1/13 ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Извежда следните правни въпроси: 1.”Допустимо ли е по правилата за функционалната подсъдност администриращият жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на подадената жалба и дали при зачитане на това действие от горестоящия съд следва да се приеме, че е потвърдено недопустимо разпореждане за връщане на жалба, съответно допустимо ли е постановеното потвърдително определение?” /опр. №.553/ 23.07.13 по г.д.№.2586/13, І ТО на ВКС, опр. №.258/22.04.14 по г.д. №.259/ 14, ІІ ТО на ВКС, опр. №.167/8.03.10 по г.д.№.86/10, ІV ГО на ВКС/; 2. „Подлежи ли на касационно обжалване въззивно определение, с което делото не се връща на сезирания с исковата молба съд и дали според този правен резултат упражняваното от ищеца право на жалба по чл.121 ГПК се разграничава от отвод за неподсъдност? Обвързан ли е съда от изложеното в жалбата и дали е спазен принципа на диспозитивното начало?” /ТР 1/13 по т.д.1/13 ОСГТК на ВКС, ТР 1/17.07.01, ОСГТК на ВКС, опр.№.128/ 26.03.10 по г.д.№.103/10, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.108/21.10.14 по г.д.№.6695/ 13, ІІ ГО на ВКС/; 3. „В случаите, при които пред окръжния съд са предявени искове, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, и подлежат на разглеждане по реда на същото производство, дали постановеното преди обнародването на ЗИДГПК /ДВ бр.50/3.07.15/ въззивно определение, с което е потвърдено разделянето на тези искове с различна родова подсъдност, преклудира спора за родова подсъдност по правилата на чл.104 ал.1 т.6 ГПК /обн. ДВ бр.50/3.07.15г./ и чл.121 ГПК? Разпоредбата на чл.104 ал.1 т.6 ГПК /ДВ бр. 50/3.07.15/ намира ли приложение за заварените производства?”. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос – който е относим към предмета на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – каквато съставлява соченото от касатора определение №.360/28.10.108 по г.д.№.1758/08, V ГО на ВКС /другите цитирани актове, макар и в същия смисъл, са постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК и не съставляват задължителна практика съгласно т.2 ТР 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Останалите въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията, дадени с т.1 ТР 1/09г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са били предмет на изследване от въззивния съд, той не е излагал мотиви в тази връзка и не са свързани с решаващата му воля. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: С оглед разпоредбата на чл.275 ал.2 ГПК вр. чл.262 ГПК първоинстанционният съд приема частната жалба, извършва проверка за нейното съдържание и наличието на необходимите приложения, но не може да преценява дали постановения от него и обжалван акт представлява годен предмет на частно обжалване. Тази преценка е компетентен да направи само по-горестоящия въззивен съд. Извършването й от администриращия жалбата съд съставлява нарушение на функционалната компетентност и води до постановяване от същия на недопустим акт /опр. №.360/28.10.108 по г.д.№.1758/08, V ГО на ВКС/. С оглед на изложеното, отговорът на поставения въпрос е: не е допустимо по правилата на функционалната подсъдност администриращият жалбата съд да подлага на преценка и се произнася по допустимостта на жалба, подадена срещу негов акт; подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба, респективно до незаконосъобразност на определението, с което въззивен съд потвърждава този недопустим акт. По основателността на касационната жалба. Предвид отговора на правния въпрос, даден по-горе, обжалваното определение е незаконосъобразно. Въззивният съд е потвърдил недопустим акт – с който първоинстанционният съд се е произнесъл извън компетентността си на администриращ съд по чл.275 ал.2 вр. с чл.262 ГПК за връщане на подадена срещу негов акт жалба. Поради това и обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а първоинстанционният акт – да се обезсили. При този изход на спора делото следва да се изпрати на В. за администриране на частна жалба вх.№.10693/12.04. и последващото й изпращане на ВАС за произнасяне по допустимостта й. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.319/13.05.16 по ч.г.д.№.259/16г. на Варненски апелативен съд на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ОТМЕНЯ определение №.319/13.05.16 по ч.г.д.№.259/16г. на Варненски апелативен като незаконосъобразно. ОБЕЗСИЛВА разпореждане на Варненски окръжен съд от 15.04.16 по г.д.№.640/16 за връщане на частна жалба вх.№.10693/12.04.16 на Д. Тодорова - Р. срещу определение №.918/11.04.16 по г.д. №.640/16 на В. като недопустимо. ВРЪЩА делото на Варненски Окръжен съд за администриране на частна жалба вх.№.10693/12.04.16 на Д. Тодорова – Р. срещу определение №.918/11.04.16 по г.д.№.640/16 на В.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: