Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. С., 31.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Ани Давидова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1309 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. М. против решение от 04.05.2010 година, постановено от С. градски съд, ІІ”б” отд., по гр.д.№ 2395/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.11.2008 г., постановено по гр.д.№ 30559/2007 г., постановено от С. районен съд, 39 състав. Ответникът по касационната жалба Е. А. М. оспорва жалбата. С определение на състава на ВКС, постановено по делото на 06.12.2010 г., е допуснато касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси: материалноправен въпрос - включва ли се в предмета на делбата правото на ползуване върху делбен имот и възможно ли е то да бъде учредено по силата на съдебна спогодба, без да е необходимо спазването на изискването за нотариална форма. Като е приел, че ползуването върху делбения недвижим имот е извън предмета на делбата, въззивния съд се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, отразен в т.8 от ППВС №7/1973 г., съгласно която изискването за форма касае създаването на правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Касационното обжалване по този правен въпрос, е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По поставения въпрос за нищожността на спогодба в делбеното производство, с която се ликвидира съсобствеността между страните тогава, когато е налице нищожност на съществена клауза от спогодбата и влече ли тази нищожност, нищожност на цялата спогодба в случай, че засяга дела само на единия от съделителите, касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По отговорите на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия приема следното: В предмета на делбата на недвижим имот се включва и правото на ползуване върху същия имот, като със съдебната спогодба е допустимо да се предостави това ползуване върху делбения имот на съделител, като част от уравнението на дела му в съсобствеността. За това предоставяне не е необходимо спазването на друга определена от закона форма, тъй като със спогодбата не се създават, изменят или погасяват правоотношения, които не са предмет на делото за делба и не е необходимо последващ акт, в друга, предвидена от закон форма. При отговора на този въпрос, състава на ВКС споделя задължителните указания на ВС, дадени с т.8 на ТППВС №7/1973 година. По своя характер, съдебната спогодба е договор, като правилата за нищожност на договорите, уредени в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД, се прилагат и по отношение на съдебната спогодба. Нищожна клауза от съдебната спогодба, постигната в хода на делбеното производство, ако засяга дела на един от съделителите, който той е получил като уравнение на своя дял, влече нищожност на цялата съдебна спогодба. Целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността между съделителите, като всеки от тях получи дял или неговата равностойност при извършването на делбата. Нищожността на клауза от спогодбата, с която е извършено уравнение на дял на съсобственик, води до липса на основание за нейното сключване, респ. за получаване въз основа на спогодбата на дял от страна на останалите съделители, поради което цялата спогодба е нищожна, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като не следва да се предположи, че спогодбата би била сключена без да е налице действително уравнение на дела на един от съделителите. По касационната жалба на П. М.. Представената по делото съдебна спогодба, сключена в открито съдебно заседание от 31.03.1988 г., по гр.д.№124/1988 г. по описа на Б. районен съд –[населено място], не е нищожна на основанието, на което е прието от въззивния съд – поради липса на предписаната от закона форма – чл.26, ал.2, пр.трето от ЗЗД. Ползуването на част от съсобствения имот е предоставено като част от уравнението на дела на съделителя М. и е върху част от делбения имот, т.е. с него не се учредява право на ползуване върху имот, който не е в предмета на делбеното производство. Правните изводи за недействителност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на спогодбата, са неправилни. От друга страна, съдът е приел, че помещенията, върху които се простира правото на ползуване не са индивидуализирани и на това основание съдебната спогодба не би могла да породи действие. В предмета на спогодбата се включва и пълната индивидуализация на обектите, които съделителите получават в индивидуална собственост. По отношение на ползване, ако такова е предоставено на съделител, като част от уравнението на дела му, не е необходима индивидуализация на помещенията като местоположение, граници на стаите и др.п., като е достатъчно да се посочи броя на помещенията, върху които страните постигат съгласие да се разпростре фактическото ползуване от страна на един от съделителите, тъй като с предоставянето за фактическо ползуване на част от делбения имот не се учредява вещно право на ползуване върху чужда вещ, по смисъла на чл.56 и сл. от ЗС, а се предоставя фактическо ползуване върху имота, на един от съделителите в делбения процес. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания, във връзка с твърдението на ответника П. М., за придобиване на имота на основание давностно владение, като е приел, че не е налице демонстриране на промяната в намерението да се държи имота като свой, доколкото владението е придобито въз основа на правна сделка, с която правото на собственост е придобито от ищцата. В тази си част , решението на съда, е правилно и законосъобразно. Ищцата е собственик на недвижимия имот, на основанието, посочено в исковата молба – посочената по-горе спогодба, постигната между страните в делбеното производство. Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът държи имота. Със сключената спогодба, ответникът държи част от имота на правно основание, което е противопоставимо на собственика – правото да ползува част от имота, предоставено му със сключената между страните в делбеното производство спогодба. Неизяснено по делото е останало от фактическа страна, кои точно помещения, страните по сключената спогодба са предоставили за ползуване на ответника по настоящото дело П. М.. Задължение на ищцата по делото е било да посочи кои помещения са предоставени за ползуване на ответника по делото, доколкото тя е била страна по спогодбата и от нейната действителност черпи и своите права по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. След посочване от страна на ищцата по делото на помещенията, върху които е предоставено ползуването на ответника по делото, със съдебната спогодба от 1988 година, съдът ще следва да направи извод за основателността на предявения ревандикационен иск, а именно – за кои помещения и част от недвижимия имот предявения иск е основателен, а за кои - неоснователен. По изложените съображения, постановеното решение от въззивния съд ще следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане, от друг състав на С. градски съд, при спазване на горните указания при новото разглеждане. Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 от ГПК, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 04.05.2010 година, постановено от С. градски съд, ІІ”б” отд., по гр.д.№ 2395/2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на С. градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.