О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 503 София, 24.07.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №4558/2013 г. Производството е по чл.274, ал..3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6904/03.6.2013 г., от ТПК “К.-945” – [населено място], приподписана от адв. В. Ц., срещу въззивно определение №576/18.5.2013 г. по ч.гр.д.№1159/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение от 05.3.2013 г. по гр.д.№1796/1996 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което е оставено без уважение искането на ТПК “К.-945” – [населено място], за приемане за съвместно разглеждане на иск за уреждане на сметки за изплащане на обезщетение за получения наем и ползването на делбеното имущество в размерна 200000 лева за 10 години. Обстоятелствата по делото са следните: С определение от 05.3.2013 г. по гр.д.№1796/1996 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, е оставено без уважение искането на ТПК “К.-945” – [населено място], за приемане за съвместно разглеждане на иск за уреждане на сметки за изплащане на обезщетение за получения наем и ползването на делбеното имущество в размерна 200000 лева за 10 години. С определение №576/18.5.2013 г. по ч.гр.д.№1159/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение от 05.3.2013 г. по гр.д.№1796/1996 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав. Въззивната инстанция е приела, че по своята правна същност претенциите по сметки са обикновени осъдителни искове, чието предявяване е подчинено на общите условия за упражняване на правото на иск, като предявяването им в делбеното производство води до последващо обективно съединяване на искове. Съдът е стигнал до извод, че условие за допустимост на обективното съединяване на искове е подсъдността им на един и същи съд. С оглед цената на въззивната инстанция е приела, че при компетентност на районния съд по иска за делба и тъй като цената на претенцията по сметки надхвърля 25000 лева, с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.6 ГПК компетентен по този иск е окръжния съд като първа инстанция. Срещу въззивното определение на Старозагорския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от ТПК “К.-945” – [населено място], с оплаквания за незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател поставя три въпроса, които се свеждат до един общ въпрос – “Дали предявяването на исканията за сметки по смисъла на чл.346 ГПК/ чл.286 ГПК – отм./ се подчинява на подсъдността, определена в чл.341, ал.1 ГПК или важат общите правила за подсъдност по чл.104, ал.4, предложение първо ГПК/чл.80, б.”б” ГПК-отм./ ?. Ответникът по частната касационна жалба – ТПК “К. – 2” – [населено място], не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по поставения от частния касационен жалбоподател въпрос съдът намира, че наличието на специална правна норма в процесуалния закон, която определя подсъдността по делата за делба, изключва приложението на общата правна норма за родова подсъдност. Поради това правната норма чл.346 ГПК/ чл.286 ГПК – отм./ изключва действието на общата правна норма на чл.104, ал.4, предложение първо ГПК/чл.80, б.”б” ГПК-отм./ и има приоритет над нея. С оглед отговора на поставения въпрос изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Молбата по чл.286 ГПК/отм./ е нередовна, тъй като молителят не е посочил точните размери на претенциите си за уреждане на сметки за изплащане на обезщетение за получения наем и отделно за ползването на делбеното имущество, както и точните периоди за всяка една от претенциите, поради което районният съд следва да укаже на молителя да поправи нередовността на молбата си. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №576/18.5.2013 год. по ч.гр.д. №1159/2013 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, по подадената от ТПК “К.-945” – [населено място], и приподписана от адв. В. Ц., частна касационна жалба, вх.№6904/03.6.2013 г. ОТМЕНЯ въззивно определение №576/18.5.2013 г. по ч.гр.д.№1159/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, и потвърдено с него определение от 05.3.2013 г. по гр.д.№1796/1996 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което е оставено без уважение искането на ТПК “К.-945” – [населено място], за приемане за съвместно разглеждане на иск за уреждане на сметки за изплащане на обезщетение за получения наем и ползването на делбеното имущество в размерна 200000 лева за 10 години. ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводството, съгласно мотивите на настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: