Р Е Ш Е Н И Е № 34 град София, 13.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1932 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. С. Г. (чрез адвокат М. Д.) против присъда № 215 от 24.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 797/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 16 въззивен състав, с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и изграждане на правните изводи и за правилното приложение на материалния закон. Претендират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК с доводи за превратно обсъдени доказателства от въззивната инстанция и неправилно приложен материален закон. Жалбоподателят и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият П. Л. П. и неговият защитник адвокат Х. Б. считат жалбата за неоснователна и настояват за потвърждаване на оправдателната присъда на въззивния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна с твърдение за липса на психическа принуда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 215 от 24.06.3013 г. по в.н.о.х.д. № 797/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 16 въззивен състав отменил присъда от 29.11.2012 г. по н.о.х.д. № 14819/ 2010 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 95 състав в частта, с която подсъдимият П. Л. П. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК и го признал за невинен в това на неустановени дати през месеците септември и октомври 2001 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплаха да е принудил В. С. Г. да извърши нещо противно на волята му – да му предаде парични суми общо в размер на 19 524.85 лева, поради което го оправдал за извършено деяние по чл. 214, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Въззивният съд отхвърлил предявения от гражданския ищец Г. граждански иск за претърпени имуществени вреди от деянието и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част, с която подсъдимият П. бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. С. Г. е основателна. Въззивният съд не е приел нови фактически положения. Преповторил e фактическата обстановка от мотивите на районния съд, като е заличил уличаващите подсъдимия обстоятелства. Вместо доказателствен анализ е преразказал изложеното от свидетелите. Не е изпълнил задължението си да обсъди всестранно, обективно и пълно всички разкрити по делото факти и обстоятелства, за да мотивира правните си изводи. Не е извършил преценка на доказателствените средства. Затова и неясно е останало вътрешното убеждение на съда по мотивите за оправдаването на подсъдимия. Представено е впечатлението, че частният обвинител сам крадял от спестяванията на родителите си и разточително харчел за свои нужди, като щедро черпел подсъдимия и неговата приятелка, поради което не било извършено престъпление. Между обясненията на подсъдимия П. и показанията на свид. Ш., от една страна и показанията на частния обвинител В. С. Г. и неговите родители, от друга страна, се откриват противоречия спрямо подбудите за извършените харчове, а съдът не е взел отношение по тях. Инкриминирани са шест разпоредителни действия на частния обвинител Г., за които приятелката на подсъдимия не била свидетел, защото не е присъствала. Показанията й съдържат сведения за извършените от свид. В. Г. почерпки и по продажбата на лек автомобил Л. (която е повод за запознанството на непълнолетния свидетел с подсъдимия). Следователно чрез нейните показания не може да бъде опровергана верността на изложеното от частния обвинител за оказаното му давление да извърши имуществени разпореждания на обща стойност 19 524,85 лева, в които не влизат личните му покупки на ланци, маратонки, телефон, уокмен и други, останали извън обвинението. Въззивният съд е изопачил показанията на свид. Л. Ш., придавайки им различно съдържание от вложеното, а впечатлението на свидетелката за нищо нередно е послужило за основен довод в новата присъда. Затова и отказът да бъдат кредитирани с доверие показанията на свид. В. Г. остава неубедителен. В тях се съдържат сведения за оказаното му от подсъдимия влияние за извърши шестте имуществени разпореждания – да предостави хиляда лева на подсъдимия, който чрез хазарт да спечели още и да възстанови на свид. Г. предходни липси; да препродадат лек автомобил, внос от Италия, за което подсъдимият получил 1500 щатски долари; за набавяне на компаньонки – още 2000 щатски долари и 2000 германски марки; за покупка на л.а. „....” – 2500 лева, допълнителни хиляда лева за ремонт на скоростната му кутия и нови 5000 лева за покупка на друг лек автомобил „....”, а накрая и още 2000 лева за лична охрана. Тези показания останали неопровергани от останалите доказателства по делото и съдът без основание и мотиви ги изключил от общия доказателствен обем, поради което и правните изводи са неверни. Превратното ползване на част от доказателствата не е достатъчно да подкрепи постановената оправдателна присъда. Добросъвестното и точно изпълнение на правомощията от страна на решаващия съд е гаранция за правилното решаване на делото, а коректно обсъдените доказателства позволяват изграждането на убедителни и обосновани изводи за фактите по случая и правилното приложение на закона. За липсата на обществено опасно и противоправно поведение по чл. 214, ал. 1 от НК от подсъдимия въззивният съд преценил действията му само през призмата на повдигнатото обвинение. Инкриминираните факти не са били съпоставени с други престъпни състави против собствеността по глава пета от НК, за да се прецени дали не реализират елементите от друго престъпление (като например: кражба при съучастие, кражба при посредствено извършителство, измама, вещно укривателство и други). Поведението на подсъдимия П. подлежи на разглеждане и като възможни измамливи действия – да възбуди и поддържа у частния обвинител заблуждение и с това да причини нему или на родителите му имотна вреда (макар вредата да е в големи размери текстът по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК е неприложим, заради предвиденото по-тежко наказание, за което не е имало обвинение в първата инстанция). Софийският градски съд не е извършил обстоен преглед по делото и не е направил необходимата правна преценка за приложението на друг материален закон. Допуснато е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което налага отмяна на постановената оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което въззивният съд разполага с правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК за приложи закон за друго еднакво наказуемо престъпление при посочените в обвинителния акт факти. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 3, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 215 от 24.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 797/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 16 въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.