Р Е Ш Е Н И Е                                   № 188     София, 29 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                       КАПКА КОСТОВА                                                                                    при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 153 по описа за 2009 година.   С решение № 151 от 12.01.2009 г. по внохд № 121/08 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъдата на военен съд-гр. Плевен, постановена по нохд № 9/08 г., с която подсъдимият Д. Х. Д. е осъден на основание чл.131 ал.1 т.2 вр.с чл.129 ал.1 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години, както и да заплати на П. К. З. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа. Частният обвинител и граждански ищец З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за частично основателна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Въззивното решение е оспорено и в двете му части - относно наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Доводите на подсъдимия, насочени срещу обосноваността на съдебния акт, следва да бъдат оставени без коментар, поради отсъствието на съответно основание по чл.348 ал.1 НПК. Възражението за наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК е неоснователно. На тази плоскост се заявява несъгласие с оценката на доказателствата, извършена от решаващия съд, като се твърди, че той не е имал основание да даде вяра на пострадалия, неговите майка и сестра. Аналогично възражение е било направено и пред въззивната инстанция, която съответно на изискванията на чл.339 ал.2 НПК е дала отговор - посочени са основанията, поради които се отхвърля като неоснователно. Изложените от ВАС съображения, фактически не се оспорват. Известно е, че касационният съд проверява дейността на въззивния. В тази връзка, когато последната не се оспорва, ВКС е ограничен в проверката си. От друга страна, съдържащите се в мотивите на въззивното решение съображения не дават основание за критично отношение към дейността по доказателствата, в частност към тяхната оценка. Съдът не е имал основание да не даде вяра на показанията на пострадалия, както и на свидетелите Н, Б. , П. , Д. и М. , което е предопределило и отхвърлянето на част от показанията на другата група свидетели – Б. , Б. , Г. и С. Съществено е да се отбележи, че противоречието между двете групи доказателствени средства е по въпроса е ли упражнявано инкриминираното по делото насилие спрямо пострадалия или не. Всички, събрани по делото, писмени доказателства са в унисон с показанията на първо-посочената група свидетели и са позволили детайлната им проверка. Не намира опора в данните по делото и възражението, че обясненията на подсъдимия не са били обсъдени от съда по същество. ВАС ясно е заявил съгласието си с оценката на доказателствата, извършена от ПВС, като не е имал основание да преповтаря изложените от него съображения. Мотивите към присъдата (л.4 и 5) сочат, че обясненията на подс. Д. не са игнорирани, нито пък са останали вън от оценъчната дейност на съда. В спомената по-горе част, те не са кредитирани. На последно място неоснователно се твърди, че е останал неизяснен характерът на причиненото увреждане – средна или лека телесна повреда. Данните по делото сочат, че това обстоятелство е изяснено в детайли посредством писмени доказателства, заключения по две съдебномедицински експертизи, становища на вещите лица по последните, показанията на пострадалия, П. , Д. и М.       Възражението за незаконосъобразност е частично основателно и то относно обема на гражданската отговорност на подсъдимия. В рамките на приетата за установена фактическа обстановка законът правилно е приложен. От нанесени му от подс. Д. удари в областта на главата пострадалият е получил насиняване на лявата буза и лявата ушна мида с травматично разкъсване на тъпанчевата ципа на лявото ухо, в резултат на последното звукопроводно намаление на слуха на лявото ухо, което според експертите запълва съдържанието на медикобиологичния критерии трайно отслабване на слуха на лявото ухо – чл.129 ал.2 НК. ВАС не е оценил в пълнота поведението на св. З. Правилно е приел, че последващото деянието поведение на пострадалия е без значение за съставомерността на извършеното от подсъдимия, защото последното е обективната предпоставка, без която престъпният резултат не би настъпил. От друга страна, с отказа да му бъде извършена по спешност операция при прясното разкъсване на тъпанчевата ципа, която би намалила последиците спрямо качеството на слуха, пострадалият е допринесъл за настъпване на общественоопасните последици, констатирани от разширената съдебномедицинска експертиза. Този принос има своето значение за обема на отговорността на подс. Денев. При установените по делото обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът правилно е определил същото в рамките на предвиденото от закона. Предпоставки за приложението на чл.55 НК не са налице. Приносът на пострадалия обективно не е изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, а наред с останалите такива, не дава основание за извод за наличието на многобройни по смисъла на чл.55 НК. Определеното на подсъдимия наказание в размер на предвидения от закона минимум не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. Що се отнася до присъденото в полза на пострадалия обезщетение за причинени неимуществени вреди, ВКС намира, че същото следва да бъде намалено при условията на чл.51 ЗЗД, т.к. увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Последните поначало правилно са определени от въззивния съд, като свързано с чл.51 от ЗЗД точен паричен еквивалент на болките и страданията е обезщетение в размер на 2500 лева. Изменението в тази част предопределя и изменение в частта относно дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск. Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1, ал.2 т.5 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 151 от 12.01.2009 г. по внохд № 121/08 г. на Военно апелативния съд на РБ, както следва: НАМАЛЯВА дължимото от подсъдимия Д. Х. Д. в полза на П. К. З. обезщетение за причинени неимуществени вреди от 4 000 лева на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева; НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимия Д държавна такса от 160 лева на 100 лева. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: