1
Р Е Ш Е Н И Е
№140
[населено място], 01.08.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2278 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Н срещу решение № 839/11.04.2017г. по гр.д. № 5270/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 6309/27.07.2016г. по гр.д. № 10642/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав е отхвърлен искът на касатора против ЗК„Уника“АД на осн. чл.208 вр. чл.193 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 36 463,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ на МПС, претърпяло ПТП на 05.08.2011г., както и сумата от 2781,10лв., мораторна лихва върху главницата от 36 463,60лв. за периода 22.10.2013г.-17.07.2014г. и е потвърдено решението на СГС в частта за отхвърляне на иска по чл.208 вр. чл.193 КЗ /отм./ за разликата над 36 463,60лв. до пълния предявен размер от 75 000лв. и на иска по чл.86 ЗЗД за разликата над 2781,10лв. до пълния предявен размер от 11 450лв., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на САС в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че след като в ОУ и в договора не е дефинирано, в кои случаи следва да се приеме, че е налице употреба на алкохол, то значение за освобождаване от отговорност на застрахователя би имала само тази концентрация на алкохол в кръвта, която по силата на закона се санкционира, т.е. определената в чл.171, ал.1, «б.» ЗДвП от 0,5 промила алкохол в кръвта. Не почиват на доказателствата по делото констатациите на въззивния съд, че автомобилът е бил управляван при проявена от страна на шофьора груба небрежност, тъй като водачът е шофирал след употреба на алкохол /0,4 ‰ концентрация на алкохол в кръвта/, а оттук и е неправилен изводът на САС за изключване на отговорността на застрахователя. Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение, постановяване на друго за уважаване изцяло на исковете и за присъждане на разноски по спора.
Ответникът по касацията ЗК„Уника“АД не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че застрахованото по застраховка «КАСКО» МПС, управлявано от наследодателя на ищеца, е претърпяло ПТП на 05.08.2011г. Установена е била концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС от 0,4‰. В резултат на ПТП наследодателят на ищеца е починал. САС е намерил, че към момента на злополуката е имало валидно сключена застраховка «КАСКО» за лекия автомобил, като застрахователният договор не е бил прекратен на осн. чл.202, ал.1 КЗ /отм./. Въззивният съд е обсъдил регламентираното в чл.6.2, б. «г» от Общите условия към застрахователния договор правило, че застрахователят не дължи обезщетение, ако вредата е причинена от водача, който в момента на застрахователното събитие е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП. Тъй като редакцията на чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП към датата на ПТП – 05.08.2011г. въвежда забрана за управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол, без да се сочи минимално допустима долна граница на концентрация на алкохола в кръвта, решаващият съд е заключил, че в конкретния случай доказаната концентрация от 0,4 ‰ е достатъчна да обоснове извод за освобождаване на застрахователя от отговорност. Изложил е аргументи, че нормата на чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП не определя такъв праг, а само указва кога следва да се носи административнонаказателна отговорност. САС е приел, че именно употребата на алкохол е в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие – под въздействието на алкохола водачът при проявена груба небрежност спрямо себе си и пътниците в лекия автомобил е развил скорост от 138 км/ч в рамките на населено място - [населено място] при дъждовно време, което е довело до ПТП и вредите по автомобила / тотална щета/. Според апелативния съд неизпълнението на задължението по цитираната клауза от ОУ се явява значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./ и той може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
С определение № 79/20.02.2018г. по т.д. № 2278/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката “Каско на МПС”, се определя от закона - чл.183, ал.1 КЗ /отм/, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл.186, ал.1 КЗ /отм/ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ / отм/. В последната е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т.1/, неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т.2/ или в други случаи, предвидени със закон / т.3/.
По прилагането на чл.211, т.2 КЗ /отм./ последователно различни състави на ВКС, ТК са приели в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 105/11.07.2017г. по т.д. № 1325/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 год. по т.д.№ 2230/2013 год. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 год. по т.д. № 350/2012 год. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 год. по т.д. № 840/2012 год. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 год. по т.д.№ 1031/2011 год. на ВКС, I т.о. и др., че, за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ /отм./, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че на правния въпрос следва да се отговори в следния смисъл: При наличие на клауза в Общите условия към договора за застраховка, че застрахователят не дължи обезщетение при причинена вреда от водач, който в момента на застрахователното събитие е управлявал МПС „след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП или друго упойващо вещество“, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение е онова нарушение на застрахования, което е свързано не само с шофиране след употреба на алкохол, но и самата концентрация на алкохол да е над допустимата според закона, към който се препраща. При изпълнение и на двете кумулативни изисквания поведението на застрахования се явява в нарушение на договора. За да се аргументира отказ по чл.211, т.2 КЗ /отм./ не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на горепосоченото договорно задължение, а следва да се установи и причинна връзка между него и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане.
По основателността на касационната жалба:
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон.
С отговора на исковата молба ответникът ЗК «Уника» АД въвежда в процеса като единствено основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – поведението на водача на увреденото МПС, което покрива фактическия състав на клаузата по чл.6.2, б. «г» от ОУ, предвиждаща изключване на отговорността на застрахователя. Въззивният съд не е преценил правилно обема на поетата от ответника застрахователна отговорност и се е позовал на клаузата на чл.6.2, б. „г“ от „Общи изключения“ на ОУ към застрахователния договор, без да търси вложения в съдържанието й действителен смисъл и да я прецени във връзка с разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./. Съгласно съдържанието на коментираната клауза като увеличаващо риска от настъпване на застрахователното събитие страните са определили това нарушение, което и специалният закон санкционира – управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП. След като към датата на ПТП - 05.08.2011г. приложимата норма на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /неправилно посочена от САС като чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП/ въвежда забрана да се управлява автомобил след употреба на алкохол без да е предвидена определена концентрация на алкохол, а според чл.171, ал.1, т.1, б. «б» ЗДвП се санкционира управлението на МПС по административноправен ред, ако концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 ‰, то правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е този праг на концентрация.
Наличието на 0,4 ‰ алкохол в кръвта, която концентрация е доказана в процеса, макар и да обуславя извод за шофиране в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, не е достатъчно само по себе си да обоснове право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на заключението на САС, че управлението на лекия автомобил в това състояние на водача е довело като закономерна своя последица настъпване на застрахователното събитие. Без позоваване, а и при неангажиране от страна на застрахователя на доказателства извън самия договор за застраховка и ОУ към него, решаващият съд е приел, че употребата на алкохол от конкретния водач в конкретния случай е допринесла за развитие на скорост от 138 км/ч, респ. за настъпване на сблъсъка и тоталната щета на застрахованото имущество. При неустановяване на причинната връзка между нарушението и настъпването на вредите не е доказана предпоставка по чл.211, т.2 КЗ /отм./, поради което искът по чл.208 КЗ /отм./ е основателен до размера установен от първоначалната и допълнителна САТЕ – 36 463,60лв., левова равностойност на 26 390щ.д. Вещото лице дава заключение, че това е стойността на лекия автомобил към датата на ПТП съобразно характеристиките му към момента на сключване на застрахователния договор. Следва да се възприеме същата стойност като дължимо застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят е поел задължение при настъпване на застрахователно събитие да заплати обезщетение на индивидуализираната в застрахователната полица вещ. Видно от описанието й страните са се съгласили, че това е МПС в състоянието му преди модификацията. Исковата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за горницата над 36 463,60лв. до претендираните 75 000лв. е неоснователна.
По отношение на въззивното решение в частта по отхвърления акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава касаторът не е въвел конкретни оплаквания. С оглед пределите на касационната проверка по чл.290, ал.2 ГПК по същество на обжалваното решение, при фактически установена от САС липса на доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС и констатация според допълнителното заключение на САТЕ, че увреждането на имуществото представлява тотална щета по смисъла на чл.193, ал.4 ЗК /отм./, приложение намира нормата на чл.193, ал.3 КЗ /отм./. Съгласно същата, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС, т.о. е прието, че на осн.чл.193 , ал.3 КЗ /отм./ представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Ето защо искът по чл.86 ЗЗД за период преди представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията подлежи на отхвърляне.
Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за отхвърляне на иска по чл.208 КЗ /отм./ за сумата от 36 463, 60лв., ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважи претенцията в посочения размер. В останалата част решението на САС следва да се остави в сила.
Предвид изхода от спора ответникът ЗК «Уника»АД дължи държавна такса както следва: върху уважената част от иска за разглеждане на исковата молба – 1458,54лв., за допускане и разглеждане на касационната жалба – 759,27лв., или общо 2 217,81 лв., както и 155 лв. – за възнаграждения на вещото лице, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на адв.К. Н. на осн. чл.38, ал.2 ЗА ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение върху уважената част от иска за защита пред трите инстанции общо в размер на 4871,72лв.
Касаторът Ю. Ю. Р. дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковата молба, както следва: за първа инстанция – в размер на 2029,59лв. /съобразно действащата към датата на решението на СГС редакция на чл.78, ал.8 ГПК/, а за въззивна инстанция 300лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл 37 ЗПрП. Пред касационна инстанция застрахователят не е бил процесуално представляван. Касаторът следва да заплати на ответника внесената от последния държавна такса от 55,62лв. по въззивната му жалба срещу осъдителното решение на СГС по иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 781,10лв.
Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските като вместо него се постанови друго в изложения по-горе смисъл.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 839/11.04.2017г. по гр.д. № 5270/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6309/27.07.2016г. по гр.д. № 10642/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав е отхвърлен искът на Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Н, против ЗК„Уника“АД, на осн. чл.208 вр. чл.193 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 36 463,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ на МПС, претърпяло ПТП на 05.08.2011г., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на Ю. Ю. Р., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Николова с ЕГН [ЕГН], сумата от 36 463,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ на МПС, претърпяло ПТП на 05.08.2011г., на осн. чл.208 вр. чл.193 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано съответно от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а.“Форд“, модел „Мустанг“, рег. [рег.номер на МПС] и до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 839/11.04.2017г. по гр.д. № 5270/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която се потвърждава решение 6309/27.07.2016г. по гр.д. № 10642/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав за отхвърляне на исковете на Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Николова, против ЗК„Уника“АД, на осн. чл.208 вр. чл.193 КЗ /отм./ за заплащане на разликата над 36 463,60 лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ на МПС, претърпяло ПТП на 05.08.2011г. и за заплащане на разликата над 2781,10лв. до 11 450лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 38 536,40 / 75000лв. - 36 463,60лв./ за периода 22.10.2013г.-17.07.2014г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 839/11.04.2017г. по гр.д. № 5270/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6309/27.07.2016г. по гр.д. № 10642/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав е отхвърлен искът на Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Н, против ЗК„Уника“АД, за заплащане на сумата от 2781,10лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 36 463,60лв. за периода 22.10.2013г.-17.07.2014г.
ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на адв. К. И. Н. сумата от 4871,72лв., представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на осн. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса и съдебни разноски за трите инстанции в размер на 2372,81 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Ю. Р., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Н с ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗК„Уника“АД сумата от 2329,59лв., представляваща сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска пред първата и пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК и сумата от 55,62лв. – заплатена държавна такса пред САС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |