Ключови фрази
Частна жалба * обезсилване на заповед за изпълнение


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 218

гр. София, 17.02.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1040 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. Д., срещу определение № 784 от 22.11.2010г. по ч. т. дело № 593/2010г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 06.10.2010г. по ч. гр. дело № 111/2009г. на Старозагорски районен съд, 10 гр. състав, с което са обезсилени изцяло заповед № 72/12.01.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист от 12.01.2009г. по ч. гр. дело № 111/2009г. по описа на Старозагорски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона. Релевира доводи, че при обезсилване на изпълнителния лист получената по споразумението престация ще бъде лишена от основание. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: при приключване на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК със спогодба и неговото прекратяване, следва ли издадените заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист да бъдат обезсилени. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците Л. А. С. и А. А. С., двамата от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Старозагорски районен съд, въззивният съд е изложил съображения, че одобрената по реда на чл. 234, ал. 1 ГПК съдебна спогодба има значение на влязъл в сила съдебен акт, същата представлява потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те със сила на присъдено нещо уреждат правния спор, като десезират съда от вмененото му с чл. 6 ГПК задължение да се произнесе по предявения иск. Като е приел, че при наличието на постигната съдебна спогодба в исково производство по предявен в срок иск с правно основание чл. 422 ГПК и липсата на висящ правен спор, по който решаващият съд да дължи произнасяне, решаващият съдебен състав е направил извод, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист следва да бъдат обезсилени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „при приключване на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК със спогодба и неговото прекратяване, следва ли издадените заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист да бъдат обезсилени” е релевантен за спора. Доколкото същият е предмет на нова нормативна регламентация и по него липсва съдебна практика, касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 416 ГПК стабилизирането на заповедта за изпълнение настъпва, когато длъжникът не е подал възражение в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок, или е оттеглил подаденото в срок възражение, или предявеният в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск бъде уважен с влязло в сила решение. Искът по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена заповедта за изпълнение. Ако установителният иск бъде уважен с влязло в сила решение, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и кредиторът ще има изпълнително основание.
По силата на установеното в чл. 422, ал. 1 ГПК правило, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, искът относно вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно материалноправните и процесуалноправните последици от предявяване на иска ще настъпят от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Производството по иска за съществуване на вземането се провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение като една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на този иск. Типичното приключване на исковия процес е постановяване на решение, но законът предоставя възможност на страните, когато последните могат да се разпореждат със спорното право, да приключат правния спор и делото със съдебна спогодба. Съдебната спогодба се дефинира като потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на производството в рамките на постигнатото споразумение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно и да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждане на исков процес. Поради това е допустимо в исковото производство, образувано по иска с правно основание чл. 422 ГПК страните да постигнат спогодба, с която по ясен и безспорен начин да установят произхода и размера на вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В този случай одобрената от съда съдебна спогодба ще има значението на влязло в сила решение по смисъла на чл. 422 ГПК – аргумент от чл. 234, ал. 3 ГПК, и ще предизвика ефекта на стабилизиране на заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 416 ГПК. Следователно при приключване на състезателното производство по установителния иск по чл. 422 ГПК със спогодба, с която се установява размерът на вземането – предмет на заповедта за изпълнение, и се прекратява исковото производство, издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист не следва да бъдат обезсилвани.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417 ГПК за сумите 11 000 евро – главница, 1 600 евро – неустойка, законна лихва върху главницата от 30.12.2008г. до изплащане на вземането и разноски в размер 1 731 лв. въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.06.2008г. № 152, том ІІ, дело № 907/23.06.2008г. на Нотариус с рег. № 406 и район на действие Районен съд Стара Загора, с която е обезпечено задължението на Л. А. С. и А. А. С. за връщане на предоставения им от [фирма], [населено място] заем в размер 11 000 евро със срок на издължаване 20.09.2008г. и уговорена неустойка в размер 1 600 евро при просрочване на крайния срок за издължаване на заема.
В предявения в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск страните са постигнали спогодба, с която са приели, че вземането, възникнало от договор за заем от 23.06.2006г. в размер 11 000 евро и неустойка за забава в размер 1 600 евро, ще се смята за погасено с изпълнението на определено условие, а именно в срок до 17.09.2010г. ответниците следва да прехвърлят на ищеца определен недвижим имот, като цената на сделката /покупко-продажба/ ще бъде горепосочения размер на задължението на ответниците. Страните са постигнали взаимно съгласие относно дължимия от Л. С. и А. С. размер на направените в заповедното и исковото производства разноски, начина, срока и размера на вноските за тяхното погасяване и задължението на кредитора след изпълнение на спогодбата да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело, образувано по повод процесния изпълнителен лист.
Постигнатата в производството по предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск съдебна спогодба има характер на влязло в сила съдебно решение за установяване на вземането по смисъла на чл. 422 ГПК, поради което заповедта за изпълнение може да влезе в сила съобразно чл. 416, изр. първо, третата хипотеза ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на Старозагорски окръжен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което се отмени определението на Старозагорски районен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 784 от 22.11.2010г. по ч. т. дело № 593/2010г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ определение от 06.10.2010г. по ч. гр. дело № 111/2009г. на Старозагорски районен съд, 10 гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.