Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 141 гр. София 23 март 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март.......…........две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.…...……………………………………в присъствието на прокурора И. Чобанова.......……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……….касационно дело № 29 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ч. Ц. Ц. против въззивно решение № 126/03.12.2009 г. на Военно-апелативния съд на РБ, постановено по НД № 124/2009 г. С него е била потвърдена присъда № 98/26.10.2009 г. по НОХД № 98/2009 г. на Плевенския военен съд, с която подсъдимият Ч. Ц. Ц. е бил признат за виновен в това, че през периода 20.06., 29.09., 06.10., 20.10.2008 г. от 08. 00 до 17.00 ч. систематически се отклонявал от задълженията си по военна служба в под 42800 – Плевен, поради което и на основание чл. 285 алт. 2, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение съгласно чл. 66 от НК е било отложено за срок от 3 години. В касационната жалба се изтъква довод за несправедливост на наложеното наказание, като се претендира намаляване размера на лишаването от свобода и изпитателния срок. Подсъдимият и защитникът му, редовно призовани., не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационната жалба е неоснователна. При индивидуализацията първостепенният съд, последван от въззивния, правилно е използвал техниката по чл. 54 от НК, като не е имало основание за прилагане на тази по чл. 55 от НК. В рамките на установените параметри на санкцията по чл. 385 от НК – до 5 години лишаване от свобода, съдът надлежно е съобразил всички доказани и значими обстоятелства, отмервайки наказанието на подсъдимия на 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години, което е справедливо. Индивидуалната тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатирания брой смекчаващи обстоятелства, сред които е било отдадено нужното значение на чистото съдебно минало на подсъдимия и неговите добри характеристични данни. В касационната жалба не се съдържат конкретни възражения за пренебрегнати от инстанциите по същество смекчаващи обстоятелства, които да служат като основание за по-нататъшно смекчаване на наказанието. От друга страна, акцентът, поставен в нея за намаляване на наказанието „в посока 6 до 12 ЛС, в изпитателен срок от 2 до 3 години” очевидно не касае спецификата на настоящия случай, при който лишаването от свобода е фиксирано 1 месец над минимално възможното от 3 месеца, а изпитателният срок за пълнолетно лице, какъвто е подсъдимият не би могъл да бъде под 3 години. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 126/03.12.2009 г. на Военно-апелативния съд на РБ, постановено по НД № 124/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.