Р Е Ш Е Н И Е
№ 501
С., 16.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора Н. Д.
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 19/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
М. Н. К. от [населено място] е подала молба за отмяна на решение № 373 от 12.05.2009г по гр.д.№ 5597/2007г на Върховния касационен съд,тричленен състав на трето гражданско отделение,като не е посочила на кое от основанията,изчерпателно изброени в чл.3003 ГПК, се позовава.От обстоятелствената част може да се направи извод,че е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Представителите на Прокуратурата на Република България и на М. на правосъдието са заели становище за оставяне без уважение подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение.
От печатът,поставен от регистратурата на Пловдивския окръжен съд е видно,че молбата на М. Н. К. е постъпила в Пловдивския окръжен съд на 11.08.2009г и че това означава че е спазен тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК-т.е. тя е допустима.
Разгледана по същество,обаче,молбата е неоснователна.
С решение № 373 от 12.05.2009г по гр.д.№ 5597/2007г Върховният касационен съд,тричленен състав на трето гражданско отделение отменил решението на Пловдивския апелативен съд от 08.03.2007г в частта в която били уважени исковете,предявени на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ от М. Н. К. срещу Прокуратурата на Република България и Окръжната следствена служба [населено място] за солидарно заплащане на сумата 10 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно взета мярка „ задържане под стража”,в частта за присъдената законна лихва считано от 5.11.1999г до окончателното й изплащане,в частта за присъдените направени по делото разноски в размер на 250 лева и в частта за държавната такса и вместо него е постановил ново решение.С него ВКС е отхвърлил предявените искове за сумата 10 000 лева представляваща претендирано от незаконно взета мярка за неотклонение „задържане под стража” обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
Със същото решение е оставено в сила решението на Пловдивския апелативен съд в частта в която е било оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 02.12.2005г по гр.д.№ 2541/2004г ,с което са били отхвърлени исковете, предявени от М. Н. К. срещу Прокуратурата на Република България и Окръжната следствена служба [населено място] за разликата над 10 000 лева до 12 000 лева и в частта,в която същите искове, предявени на правно основание чл.1 т.1 ЗОДОВ в размер на 12 000 лева са били отхвърлени за бездействие на органите на Окръжната дирекция „Полиция” като правоприемник на Р. [населено място].
Върховният касационен съд е осъдил М. Н. К. да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 480 лева.
С обявяването му на 12 май 2009г,решението на ВКС е влязло в сила и разрешените с него въпроси не могат да бъдат пререшавани,освен в случаите в които законът разпорежда друго-чл.299 ГПК.
Съгласно чл.303 ал.1 ГПК „Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.”
В конкретния случай като нови писмени доказателства страната-молител е представила: постановление за образуване на дознание с изх.№ 8452 от 29.10.1997г на Районната прокуратура [населено място], Писмо на ІІ РПУ [населено място] до Районната прокуратура [населено място] на № 8452/97г от 19.10.19997г, Докладна записка на ст.л-т Д. К.-ПИ при ІІ РПУ П. от 08.10.1997г, писмо от Районната прокуратура [населено място] от 09.1997г до ІІ РПУ [населено място], Молба от М. А. П. срещу М. Н. К. от 08.09.1997г, съдебно.медицинско удостоверение № 702/97г на д-р Й. С. по повод оплаквания за побой нанесен от М. К. върху М. А. П., касова бележка от 14.4.1994г,,,обяснение от инж.А. П. от 18.09.1997г,,обяснения от П. В. А.,родена през 1984г,,Обяснения на М. А. П. от 18.09.1997г,Обяснения от Н. П. К. от 31.10.1997г,предупредителен протокол подписан от М. К. на 11.10.1997г за връщане на музикален инструмент,обяснение на А. П. от 02.10.1997г,обяснение от А. П. от 02.10.1997г,съдебно-медицинско удостоверение № 711/97г на д-р Х. Д. за освидетелстване на М. К.,обяснение на молителката М. К. от 01.10.1997г до началника на ІІ РПУ [населено място],досие на дилъра-попълнено само името на молителката М. К.,досие за почистващата система „RAINBOW”-8 стр.,писмо на Районната прокуратура [населено място] до ІІ РПУ от 15.09.1997г, 4 бр. протоколи от разпит на свидетели на пом.следовател по дознание № 5694/97г: на М. А. П.,на А. М. П.,,на А. Г. П.,на В. В. П. К., ксерокопия от получени екземпляри за призовки от Н. К.,Приложени са постановленията за назначаване на експерти,депозирана експертиза от 1998г по дознание № 5694/97,,декларации на вещи лица, призовки на обвиняемата М. К.-2 бр. докладна записка на л - т Д. Й., протоколи за разпит на уличени лица, заключение на дознател за изготвяне обвинителен акт срещу М. Н. К. по дознание № 1427/97г на Второ РПУ [населено място] за присвояване на чужда движима вещ- пиано марка „К.” МА 130” на стойност 122 500 неденоминирани лева,собственост на М. А. П., Определение от 08.01.2001г по ч.н.д.№ 48 Д/2001г с което е потвърдено постановлението от 17.11.200г на Районната прокуратура за прекратяване на производството по дознание № 1268/98г на ІV РПУ [населено място] / по това постановление страна е бил Д. М. А. и е ставало въпрос за обида и клевета/.
По настоящето гражданско производство,още в исковата си молба М. Н. К. е твърдяла,че по повод на теглени кредити от Банка [фирма] С. клон [населено място] и Банка [фирма] П. клон [населено място],срещу нея било образувано досъдебно производство № 761/98г и било образувано сл.д.№ 590/98г на Окръжната следствена служба [населено място] за извършено престъпление по чл.227Б НК.-т.е. за търговец,който е изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред съда и че на 30.09.1999г била задържана от органите на МВР,на 17.10.1999г –била привлечена в качеството на обвиняема и на 5.11.1999г мярката „задържане под стража” била заменена в „парична гаранция”.
Или, предметът на спора е бил очертан от твърденията в исковата молба и като се е позовал на тях и на събраните по делото доказателства първоначално Пловдивският окръжен съд с решението си от 02.12.2005г по гр.д.№ 2541/2004г,а след това и Пловдивският апелативен съд и Върховният касационен съд, са се произнесли само по обстоятелствата по сл.д.№ 590/98г на Пловдивската следствена служба.По повод именно на това следствено дело молителката е била обявена за местно,а по-късно и за общодържавно издирване и е била задържана в следствения арест 33 дни. Това задържане е било законно, според решаващите състави на П. окръжен, П. апелативен и Върховния касационен съд,защото по образуваното н.о.х.д.№ 172/99г на Пловдивския окръжен съд, тя е била призната за виновна и осъдена с влязла в законна сила, присъда.Именно поради това и исковете,предявени на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ са били отхвърлени.
По настоящето гр.д. № 19/20010г Върховният касационен съд няма правомощия да проверява правилността на влезлите в сила решения, с които исковете, предявени от М. К., са били отхвърлени. Разрешените с тях въпроси между същите страните ,за същото искане и за същото основание съгласно чл.298 ал.1 ГПК,се ползват с т.н.сила на пресъдено нещо”.
Задължението на ВКС по настоящето дело е да провери дали са налице основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК-т.е. дали става въпрос за нови обстоятелства или за нови писмени доказателства от съществено значение за делото. И при съпоставката на представените писмени доказателства с предмета на делото се установява,че не става въпрос нито за нови обстоятелства,нито за нови писмени доказателства,които страната-молител при разглеждане на делото да не е могла да узнае или да представи.Представените писмени доказателства не са и от съществено значение. Приложените писма, докладни записки и кореспонденцията между Пловдивската районна прокуратура и ІІ РПУ П.,протоколите за разпит на свидетели,експертизата и постановлението за назначаване на експерти, прекратяване на досъдебно производство,касаят други дознания- дознание № 5694/97г на ІІ РПУ и дознание № 1268/98г на ІV РПУ [населено място],които не са относими към настоящето дело.Те биха имали евентуално значение при разглеждането на н.о.х.д.№ 172/99г на Пловдивския окръжен съд,но не и по гражданското дело.Освен това показанията на свидетели, дадени в писмен вид,дори и пред органите на до съдебното производство,не могат да служат като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК.Практиката на ВС и на ВКС в тази насока е последователна- т.4 от Постановление на Пленума от 1977г:” „Не е допустима отмяна по реда на чл.231 б.”а” ГПК въз основа на писмени декларации на лица,които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица”.
А що се касае до приложеното досие-упътване и реклама на почистващата система„RAINBOW” то въобще не намира приложение към настоящето дело.Ако е имало някакво значение молителката К. не е имала никаква пречка да го представи при разглеждане на делото.
Следователно, не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл.303 ал.1 т.1 ГПК,не само че представените писмени доказателства не са относими към конкретния случай,че не са допустими, но и че не са нови,за които страната-молител да не е знаела.Тя е била наясно и със спора за пианото марка „К.” по едното дознание,и за клеветата или обидата по чл.148 НК по другото дознание и ако е смятала че имат пряко значение по настоящето дело,е можела да иска прилагането им към делото като доказателства /друг е въпроса с каква доказателствена сила биха се ползвали в гражданския процес/.Обикновената кореспонденция между отделните институции- районната прокуратура и полицейските управления,не е от значение по делото.От значение по настоящето производство би била само оправдателна присъда за деянията, за които молителката е била задържана, обвинена и осъдена с влязла в законна сила присъда.Такава,обаче,по делото няма.
Молбата на М. Н. К. за отмяна на влязлото в сила решение не е основателна и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
ОСТАВЯ без уважение молбата на М. Н. К. за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 373 от 12 май 2009г по гр.д.№ 5597/2007г на ВКС,тричленен състав на трето гражданско отделение.
Решението е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: