2 Р Е Ш Е Н И Е № 221 Гр.София, 15.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2734 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 1495/09.08.12г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14г. по т.д.№ 2326/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 09.12.08г. до 29.12.08г., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба, като възразява, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която е следвало да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 273/08.10.15г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалваното решение в частта за определената начална дата на присъдената законна лихва върху главницата. С решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийският апелативен съд е потвърдено решение № 1495/09.08.12г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14г. по т.д.№ 2326/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 32519.22 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 4/5 идеални части от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода от 01.01.04г. до 31.03.04г., ведно със законната лихва от 09.12.08г. Видно от исковата молба ищецът – настоящ ответник по касационната жалба е направил искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на иска. Исковата молба е постъпила в съда на 29.12.08г. При тези данни съставът на ВКС намира, че въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 09.12.08г. до 29.12.08г. е недопустимо, като поставено по искане, каквото не е било предявено. Липсват основания за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, доколкото постановеният диспозитив от въззивния съд е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и в същия липсва изписване на датата, от която е присъдена законната лихва. В частта, допусната до касационно обжалване, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решения следва да се обезсилят на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и да се прекрати производството по делото. С оглед на произнасянето по същество на касационната жалба съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и в частта за разноските. В случая резултатът от разглеждането на касационната жалба няма за последица изменение в разпределената от въззивния съд отговорност за разноските. Законна лихва е присъдена за период след предявяване на иска, поради което същата не се съобразява при съпоставяне на уважената и съответно на отхвърлената част на иска съгласно чл.78 ГПК. По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила в частта за разноските. По разноските за касационното производство. Разноските на касатора по представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 2095 лв., от които 2040 лв. за адвокатско възнаграждение, а на ответника – в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3612 лв. И двете страни са направили възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на насрещната страна. С оглед на подадената касационна жалба, в която се обжалва въззивното решение в частта за осъждане на касатора да заплати главница в размер на 32519.22 лв. и на законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба, както и е подаден отговор на касационната жалба, като касационното обжалване бе допуснато само в частта за присъдената законна лихва, съставът на ВКС намира, че не следва да се намаляват уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения от страните. За разпределение на отговорността за разноските за касационното производство съдът определя обжалваемия интерес на сумата от 32818.37 лв. (32519.22 лв. и 299.15 лв. – разликата в присъдената законна лихва за периода от 09.12.08г. – 29.12.08г.). Касаторът има право на разноски в размер на 18.60 лв., а ответникът – на 3579.08 лв., поради което касаторът следва да заплати по компенсация на ответника сумата от 3560.47 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 1495/09.08.12г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14г. по т.д.№ 2326/08г. на Софийския градски съд, в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 09.12.08г. до 29.12.08г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в обезсилената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд в частта за разноските. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл.”Света Неделя” № 7 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 3560.47 лв. (Три хиляди петстотин и шестдесет лв. и 47 ст.) – разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.