Р Е Ш Е Н И Е   № 629   София, 01.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 591/2009  година   Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Х. П. против решение №58/02.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №559/2008г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №67/09.06.2008г. по гр.д. №243/2005г. по описа на Районен съд гр. К. и вместо него е постановено:отхвърля предявените от К. Х. П.,Е. Х. П. и Я. Х. П. срещу О. гр. К. искове за установяване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот-дворно място,находящо се в гр. К. зона с площ от 10 дка,представляващо парцел **** кв.309 с площ от 8270 кв.м,парцел **** в кв.309 с площ от 990 кв.м,отреден терен за алея от 250 кв.м и отреден терен за път от 490 кв.м в кв.309 по ЗРП на гр. К.,одобрен със заповед №322/15.10.1999г. Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,свързан с произнасянето на съда по материалноправен въпрос относно условията за настъпване на реституция по отношение на имот,принадлежал на наследодателя им,за който съдът е приел,че по силата на заповед №3040/07.07.1955г.,във връзка с приложена регулация,по реда на ЗПИНМ,същият е попадал в терен отреден за озеленяване,при което намира приложение разпоредбата на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ,въпреки че според заключението на съдебно-техническата експертиза по делото,мероприятието,за което е отчужден парцела не е изпълнено,което според касаторите противоречи на прието с решение №1650/2007г. по гр.д. №1428/2007г. по описа на ВКС,Vгр.отд.,според което щом като един недвижим имот към момента на завземането му от държавата за жилищно строителство е бил в регулация и щом не е имало друго отреждане по действащите регулационни и засторителни планове и не е имало обезщетяване на съсобствениците е завзет незаконно и собствеността върху него се възстановява по член 2 ЗВСВОНИ. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба О. гр. К. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е констатирал,че ищците, в качеството си на наследници на Д. Х. М. 1950г.,претендират правото си на собственост върху описания в исковата молба имот,като се основават на правото на собственост,принадлежало на тяхната наследодателка по силата на акт за собственост на недвижим имот придобит чрез дарение по нот.дело №534 от 1909, за който имот твърдят,че е бил завладян неправомерно от ответната О. ,без да се сочи,периода на завладяването му,поради което претендират че собствеността върху процесния имот им е възстановена по силата на закона,съгласно разпоредбата на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ. Според данните по депозираната пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза,свързани с проследяване регулационното положение във времето на процесния имот,описан в нотариалния акт от 1909г.,този имот по регулационния план на гр. К.,одобрен със заповед №3040/07.07.1955г. попада в парцел ****„З” в кв.119,а според последващия план, одобрен със заповед №322/15.10.1999г.,процесният имот попада в парцел ****„З” в кв.309,в парцел ****”почивна база” в кв.309,терен за алея и в пътища,като мероприятието по плана от 1955г. не е изпълнено. При така установеното с доказателствата по делото,въззивният съд е стигнал до извода,че процесният имот,въпреки липса на отчужителни преписки за него,се счита отчужден по силата на самата регулация от 1955г., според предвиденото в член 39 ал.1 от ЗПИНМ/обн. Изв. бр.227/1949г. в сила от 01.01.1950г./,действащ в тази му редакция към влизане в сила ЗРП на населеното място от 1955г.,като тази разпоредба е изменена след влизане в сила на този регулационен план,а именно едва на 06.07.1956г.,според което изменение вече се предвижда,че имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика им съгласно ППЗПИНМ. При това положение въззивният съд е стигнал до правилния и законосъобразен изводи,че процесния имот е бил отчужден по силата на самата регулация ,одобрена със З. №2040/07.07.1955г.,преди горепосоченото изменение на ЗПИНМ от 1956,бил е завзет от общината на това основание,поради което не е налице хипотезата на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ по отношение на процесния имот,както се твърди от ищците. Тези изводи на съда съответстват на константната практика на ВКС,свързана с факта,че настъпването на реституцията ,по силата на закона, не може да дерогира настъпилото действие на отчуждаване на имотите за благоустройствени мероприятия,за каквото е бил предвиден и процесния имот. В настоящия случай,ищците се позовават на възстановяване правото им на собственост върху процесния имот,на основание член 2 ал.2 от ЗВСОНИ,отнасяща се до имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата ,общините и народните съвети в периода от 9.09.1944г. до 1989г.,която хипотеза обаче не е налице относно процесния имот. По делото е установено,че същият е отчужден по реда на ЗПИНМ,и то в редакцията му преди изменението й от 1956г.,поради което същият се счита отчужден по силата на самата регулация през 1955г. Позоваването на обстоятелството от страна на ищците,че мероприятието,за което е бил отчужден имота,не е било изпълнено,дава основание на същите за предприемане на административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот,съгласно предвиденото в Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ И ЗС/обн. Д.в. бр.15/1992г./,и то в предвидените в същия срокове,каквито данни липсват по делото,а и не са налице твърдения за това от страна на ищците,поради което правилно въззивният съд,с постановеното решение е приел,че заявената от ищците претенция е неоснователна и недоказана.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд             Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение №58/02.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №559/2008г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА К. Х. П. от гр. К. да заплати на О. гр. К. сумата 350 лева/триста и петдесет лева/разноски за настоящата касационна инстанция. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: