Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 29 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №57 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитника на подсъдимия Ф. М. К. срещу присъда №329 от 14.11.2011 г., постановена по ВНОХД №1015/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІХ въззивен състав, с което е била изцяло отменена присъда от 09.06.2010 г., постановена по НОХД №4350/2009 г. по описа на СРС, НО, 109 състав и подсъдимият К. е бил признат за виновен в това, че на 27.01.2009 г. в гр.София, в жк"Люлин", бл. 464, вх.1, ет.3 се е съвкупил с лице от женски пол- С. С. А., като я принудил за това със заплашване, като на основание чл.152, ал.1, т.2 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.61, т.2 ЗИНЗП е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е било приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и на основание чл.189, ал.1 НПК той е бил осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 435 лева в полза на Държавата. В касационната жалба и допълнението към нея е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се поддържа, че осъдителната въззивна присъда е постановена на основата на неправилен анализ на доказателствата. Не се оспорва обстоятелството, че К. и пострадалата са осъществили полов акт, но се твърди, че това е станало въз основа на предварителна уговорка между двамата за платен секс и при липса на насилие, упражнено от страна на подсъдимия. В подкрепа на тази теза се сочат вписванията в книгата на посетителите в общежитието, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б. и М.. Прави се искане въззивната осъдителна присъда да бъде отменена и бъде потвърдена постановената първоинстанционна оправдателна присъда. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба, като отново възпроизвежда отразените в жалбата искания. Предлага се подсъдимият да бъдат изцяло оправдан. Представителят на ВКП твърди, че касационната жалба е неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав, след като се запозна с всички относими към предмета на производството доказателствени материали намира, че те са били правилно анализирани от въззивната съдебна инстанция. По делото са разпитани четирима свидетели- пострадалата А., И., М. и Б., като всеки един от тях е възприел в зависимост от мястото, на което се е намирал в различна степен факти и обстоятелства, относими към основния факт на доказване. Условно гласните доказателствени материали могат да бъдат разделени на две групи, като в основата на всяка от тях стоят обясненията на подсъдимия К. и показанията на пострадалата А.. Противоречието между тях е свързано не с факта на осъществяване на процесната дата и място на полов акт, а на това дали той е бил доброволен или насилствен. В основата на касационното оплакване стои тезата, че показанията на свидетелката се явяват изолирани, за разлика от обясненията на подсъдимия и не се подкрепят от останалите, събрани в хода на производството доказателства. Настоящият съдебен състав не възприема това виждане, като прецени, че внимателния анализ на показанията на А. дава основание да се прецени, че те са правдиви и се подкрепят от останалите събрани в хода на производството доказателства. Тази свидетелка дава логично и житейски правдоподобно обяснение на случилото се, като е категорична, че подсъдимият е тръгнал след нея при повторното й влизане в общежитието, движил се е с нея до третия етаж (където е била стаята на приятеля й И.) и там е упражнил сила, изразила се в хващане на пострадалата за ръката й, насилственото й отвеждане в неговата стая, а впоследствие и заплашване, с цел да я принуди да осъществи полов акт с него. Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че тези показания се опровергават от останалите гласни доказателствени материали и конкретно от показанията на свидетелите Б. и М., защото първият твърди, че не е възприел насилие от страна на подсъдимия, упражнено по отношение на пострадалата при влизането им във входа, като това отговаря на показанията на А., която е категорична, че в този момент те са разговаряли, а насилието е било упражнено вече на третия етаж на сградата. Обвинителната теза не се опровергава и от показанията на свидетеля М., които твърди, че действително е видял А. с подсъдимия в стаята си, чул е, че той й предлага пари, оценил е поведението й като на притеснен човек, и след това е напуснал помещението. Това, че К. е предлагал пари на пострадалата не е основание да се приеме, че той не е сторил това преди или по време на упражненото от него насилие с цел да я склони да осъществи с него полов акт. Ето защо не може да бъде прието, че показанията на тези двама свидетели опровергават обвинението, а напротив същите не само не го опровергават, а по виждането на касационната инстанция подкрепят обвинителната теза. Анализът на останалите доказателствени материали дават основание да се приеме, че те изцяло потвърждават обвинителната теза. Няма съмнение, че показанията на свидетеля И. изцяло съвпадат с тези на пострадалата, както и приложената по делото съдебно- медицинска експертиза (осъществена след преглед на А.) подкрепя показанията й, че в хода на упражненото насилие от страна на К. тя е претърпяла травма в областта на лявото слепоочие. Не на последно място, не може да бъде възприета тезата, че докато е на гости на своя постоянен приятел пострадалата ще напусне стаята му, ще се види с подсъдимия, ще го заговори, предлагайки му платен секс, след което ще осъществи полов акт с него, в хода на който ще получи не лека травма в областта на главата, ще изостави чантата си в стаята на К. и разплакана, непосредствено след това, ще се оплаче от действията му на свидетеля И.. Такива факти се сочат единствено от обясненията на подсъдимия, не се подкрепят от други доказателствени материали, а и чертаят една житейски неправдоподобна ситуация. Не може да бъде споделена тезата на защитата по отношение на това, че вписването в книгата на посетителите в общежитието, подкрепя обясненията на К.. При преценката на това писмено доказателство трябва да бъде отбелязано това, че в хода на производството не е било установено, кой е направил допълнителното вписване, като е отразил срещу името на пострадалата и номера на стаята на подсъдимия, наред с тази на приятеля й И.. Въпреки неяснотата по отношение на това обстоятелства всички съдебни състави до момента неотклонно са приемали, че това вписване е направено допълнително и на това основание обсъденото писмено доказателство не трябва да бъде ценено като съдържащо достоверна и полезна за изхода на производството информация. Ето защо правилно то не е било кредитирано и касационния съдебен състав го възприема като недостоверно. Не могат да бъдат споделени и разсъжденията на защитата (отразени в допълнението към касационната жалба) за това, че пострадалата необосновано се е забавила, след като е напуснала стаята на приятеля си, с цел да купи цигари, защото те от една страна нямат връзка нито с обвинителната, нито със защитната теза, а от друга това забавяне може да бъде обяснено с упражненото насилие и осъществения от подсъдимия полов акт със свидетелката. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав изцяло сподели доказателствения анализ на въззивната инстанция и прецени, че този съд е направил верен анализ на доказателствената маса и правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия К.. Законосъобразно съдът е отменил постановената първоинстанционна присъда и е преценил, че обвинението за извършване от страна на подсъдимия на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК е доказано по несъмнен и категоричен начин. Доколкото в касационната жалба няма оплаквания за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК съдът прие, че не трябва да обсъжда на тази плоскост атакувания съдебен акт, като прецени, че в хода на производството не е било допуснато нарушение на материалния закон и отмереното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и е съответно на данните за неговата личност и естеството на осъщественото от него престъпление. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда №329 от 14.11.2011 г., постановена по ВНОХД №1015/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІХ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.