Р Е Ш Е Н И Е № 537 София, 29 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1521/2013 година Производството по делото е образувано по искане на главния прокурор на Р България за възобновяване на производството по ВЧНД № 307/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 151/07.05.2013 г. в частта, с която на основание чл. 457, ал. 5 във вр. с чл. 41, ал.3 от НК е зачетен положеният труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на територията на чуждата държава по отношение на осъдения В. Р. В.. В искането за възобновяване се претендира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК – допуснато нарушение на закона при прилагането на чл. 41, ал.3 от НК. Твърди се, че зачитането на положения труд от осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на територията на осъдилата го държава е незаконосъобразно, тъй като законодателството на последната не предвижда норми, аналогични на чл. 41, ал.3 от НК. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в същото. Осъденият В. В. и неговият процесуален представител поддържат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С атакуваната част на въззивното определение апелативният съд е зачел на основание чл. 457, ал.5 от НПК във вр. с чл. 41, ал.3 от НК положения от осъдения В. Р. В. труд в затвора във ФРГ в периода от 28.06.2011 г. до 25.07.2012 г. съгласно удостоверение от Федерална агенция по труда за положен труд за намаляване срока на наложеното му наказание, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно. Към момента на подаване на искането за възобновяване поставеният с него въпрос е бил разрешаван противоречиво в съдебната практика. Това е наложило председателят на Върховният касационен съд да сезира ОСНК с искане на основание чл. 125 във вр. с чл. 124, ал.1, т. 1 от ЗСВ за приемане на тълкувателно решение, което да даде отговор и на въпроса : Следва ли да бъде зачетен положеният от трансферирания осъден български гражданин труд, положен в осъдилата го държава ? С Тълкувателно решение № 3/12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 3/2013 г., ОСНК, т. 3 е прието, че - „положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд”. В конкретния случай атакуваното определение, с което е приложен чл. 41, ал.3 от НК, не се отклонява от задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение, макар и да е постановено преди издаването на последното. Ето защо, искането за възобновяване на производството по делото и отмяна на определението в частта му, с която е постановено зачитане на положения труд от осъдения на основание чл. 457, ал.5 от НПК във вр. с чл. 41, ал. 3 от НК, е неоснователно. По тези съображения и след като не установи наличие на предпоставки за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по ВНЧД № 307/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.