Р Е Ш Е Н И Е № 396 София, 16 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1318/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия П. Г. А., срещу решение № 119 от 28.05.2012г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 99/12г., с което е потвърдена присъда № 2 от 09.01.2012г. на ОС-Русе, по нохд № 636/11г. В жалбата на подсъдимия се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 2 и т.3 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че обвинението е доказано по безспорен начин, след извършена цялостна преценка на доказателствата. Адвокат Т., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Оспорва процесуалната годност на извършеното разпознаване, тъй като не е изготвен фотоалбум. Моли за оправдаване на подсъдимия или алтернативно за намаляване размера на наказанието, предвид социалното положение на подзащитния му и ниската стойност на предмета на престъплението. Подсъдимият П. А. моли за намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 09.01.2012г. на Окръжен съд-Русе, постановена по нохд № 636/11г. подсъдимият П. Г. А. е бил признат за виновен в това, че на 18.06.2011г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 318, 50лева от владението на Г. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.70, ал.7 от НК, съдът е постановил подс.П. А. да изтърпи отделно, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип наказание от четири месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода-неизтърпяна част от общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 835/10г. по описа на РС-Русе, определено в производство по условно предсрочно освобождаване, съгласно определение №913/29.12.2010г. по нчд № 1433/10г. по описа на ОС-Плевен. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С решение № 119 от 28.05.2012г. Апелативен съд-Велико Търново е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. Същата първоначално е имала бланкетен характер с общо възражение за необоснованост и неправилност на съдебните актове. Във връзка с указания на въззивната инстанция, дадени съгласно разпоредбата на чл.351, ал.4, вр. ал.1 от НПК, касаторът е направил уточнение, с което е прецизирал жалбата си, като поддържа оплаквания за необоснованост, явна несправедливост и допуснати процесуални нарушения. Твърденията за необоснованост на въззивния съдебен акт не могат да бъдат предмет на проверка от настоящата инстанция, тъй като необосноваността не е сред касационните основания. Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения. В жалбата този довод не е подкрепен с аргументация и не се сочи в какво се изразяват тези нарушения. В съдебно заседание, защитата на подсъдимия развива теза за опорочаване на разпознаването, предвид липсата на фотоалбум. Внимателната преценка на протоколите, материализиращи извършването на следственото действие “разпознаване на лица” сочи, че същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и е годен източник на доказателства. Разпознаването е доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица и предмети. От материалите по делото е видно, че при извършване на процесуално следственото действие разпознаване са били спазени правилата на чл.170 от НПК и чл.171 от НПК.За начина, по който е извършено разпознаването, показания е депозирала и пострадалата при разпита си в хода на съдебното следствие, които са в потвърждение на изводите за неговото законосъобразно извършване. Не може да се приеме, че това следствено действие е опорочено от обстоятелството, че не е изготвен фотоалбум. Ето защо, извършеното разпознаване на лица е годен източник на доказателства, касателно авторството на деянието, наред с всички останали, съдържащи се в доказателствената съвкупност. Неоснователно се явява и поддържаното касационно оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Решаващите съдилища вярно са индивидуализирали смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като независимо от превеса на последните, определеното наказание е под средния размер на предвиденото в закона. Направената преценка освен, че е съвкупна е и в контекста на констатираната завишена степен на обществена опасност на подсъдимия и конкретната степен на обществена опасност на деянието.Социалното положение на подсъдимия и стойността на предмета на престъплението са факти, които са били отчети от решаващите съдилища при определяне на наказанието, но същите не могат убедително да се противопоставят на отегчаващите обстоятелства и в частност на обремененото съдебно минало, което обуславя наличието на една престъпна упоритост и характеризира подсъдимия като лице със завишена степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод са и данните от показанията на св.Г. за ежедневните занимания на подсъдимия, изразяващи се в „извършване на кражби”, за които самият той е разказвал и е показвал отнети златни бижута. Във връзка с преценката досежно конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия и на деянието не могат да бъдат пренебрегнати и установените факти за предварителна подготовка, набелязване на жертвата, следенето й, както и начинът на извършване на самото деяние. Наложеното наказание е съобразено и с целите по чл.36 от НК, като в случая няма място за по-голямо снизхождение. При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, поради което въззивното решение на АС-Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 28.05.2012г., постановено по внохд № 99/12г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: