3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 729
С., 01.08.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. №268/2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.З т.1 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на СД „ Ж. - П. и сие „ против определение № 10 917 /20.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 14 140 / 2010 год. на Софийски градски съд, ГК, IV д състав, с което е отменено и обезсилено частично разпореждане от 17. 11 2009 год. по гр.д.№ 18 054 / 2008 год. на СРС, ГО, 56 състав , както и частично потвърдено в останалата му част . Жалбоподателят навежда доводи за разминаване между предмета на исканото частично обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК , от страните - кредитор и длъжник и този по който се е произнесъл съда . Моли определението да бъде отменено , като бъде постановено ново - за обезсилване издадената заповед от 16.07.2008 год. - за сумата над 8 824,98 лева от общо дължимите главница и договорна лихва . Обосновава хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.З ГПК.
Ответната страна - [фирма] - не е взела становище .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение установи , че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден акт .
По допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Със заповед за изпълнение на парично задължение основано на документ по чл.417 ГПК - писмено споразумение за разсрочено изпълнение на парични задължения от 04.09.2007 год. , издадена на 16.07.2008 год. , СД „ Ж. - П. и сие „ е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 23 634,63 лв. главница и 1885,55 лв. - договорна лихва , за периода 06.07.2006 - 04.09.2007 година . Длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК . В производството по образувания установителен иск по чл.422 ГПК , в съдебно заседание от 17.11.2009 год. по гр.д.№ 23653 / 2009 год. на СРС , ГО , 75 състав , страните са постигнали спогодба , констатираща дължима по споразумението , послужило като основание за издаване заповедта за изпълнение , сума от общо 8 824,98 лева .Същевременно и в съответствие с чл. 365 ал. 2 предл. първо от ЗЗД , наред с предмета на спора, страните са установили и уредили дължимостта и на други съпътстващи вземания на ищеца към ответника, вкл. по образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително дело - № 20087900400787 на ЧСИ per. № 790 на КЧСИ . Общо дължимите от СД „ Ж. - П. и сие „ на [фирма] суми , вкл. по процесното споразумение , са определени в размер от 18 523 , 88 лв., като е сключено споразумение за тяхното разсрочено изплащане . Въз основа на постигнатата съдебна спогодба, с оглед която е прекратено производството по делото с предмет иска по чл.422 ГПК изцяло , двете страни са претендирали обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение над сумата от 8 824,98 лева . Тази сума се получава при приспадане от общата сума по заповедта - 25 520,18 лв. / 23 634,63 лв. главница + 1885,55 лв. лихва / твърдените от длъжника плащания преди и по време на образуваното съдебно производство - 4 751 лв., 1700 лв. и 10 244,20 лв. или общо 16 695,20 лева .
Въз основа на молбата и приемайки , че се касае за частичен отказ от иска от страна на СД „ Ж. - П. и сие „ , съдът издал заповедта , с разпореждане от 17.11.2009 год. е обезсилил същата в частта , с която е разпоредено СД „ Ж. - П. и сие „ да заплати в полза на [фирма] сума над 18 523,88 лева главница и договорна лихва от 1885,55 лева, съответно прекратявайки производството по гр.д.№ 18 054 / 2008 год. на СРС, II г.о., 56 състав в тази му част . Очевидно съдът е съобразил оставащата дължима между страните, съгласно съдебната спогодба, обща сума от 18 523,88 лв. , която обаче е формирана само частично от дължима по заповедта за изпълнение на парично задължение сума - тази от 8 824, 98 лв. , до размера на която кредиторът не е заявил искане за обезсилване .
Въззивният съд , чието определение е предмет на настоящия
касационен контрол , е приел, че оттегляне / визирайки отказ / на
иска по чл.422 ГПК е направено до общ размер от 8 824,98 лв.
/ главница и лихва / , поради което обезсилването следва да бъде
постановено за сума над 16 695,20 лв. главница , както и за
договорната лихва изцяло / 25 520,18 - 8 824,98 / . С оглед тези си
мотиви въззивният съд е постановил диспозитив, с който
едновременно отменя и обезсилва разпореждането на
първоинстанционния съд от 17.11.2009 год. в една и съща негова част - в която е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение над сумата от 18 523,88 лева , като вместо това и в частта в която е обезсилена заповедта над сумата от 16 695,20 лева главница / макар първоинстанционното разпореждане да не съдържа обезсилване в частта в която е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение над сумата от 16 695,20 лв. и до размера на 18 523,88 лв., над който е обезсилена същата / е обезсилил разпореждането . Съответно е потвърдено разпореждането в останалата му част, с което на практика е налице противоречиво произнасяне по обезсилване на заповедта, за разликата между 16 695,20 лв. и 18 523,88 лв. - веднъж обезсилено първоинстанционно разпореждане в тази му част , а веднъж потвърдено .
За да обоснове допускане на касационното обжалване СД „ Ж. - П. и сие „ се е позовало на процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 6 ал. 1 и ал.2 от ГПК - принципа на „ диспозитивното начало „ в гражданския процес, очевидно визирайки предмета на произнасянето на съда спрямо предмета на исканото с молба от 17.11.2009 год. обезсилване. Въпросът не е формулиран , а поставен с въвеждане на конкретната фактология по делото, във връзка с поисканото обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК .Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал .1 т.З от ГПК . Изложението по чл.274 ал.З от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 от TP №1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Такъв не съставлява въпроса относно правилността на съдопроизводствените действия по приложението на чл.6 от ГПК, обусловен от конкретните факти по делото .
Независимо от преждеизложеното, определението следва да се допусне до касационен контрол, предвид вероятната негова недопустимост, в съответствие със задължителните указания на TP № 1 /2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . По допустимостта на същото съдът намира следното : Както въззивният , така и първоинстанционният съд са се произнесли по искане с различен от действително заявения предмет . Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие с размера на установеното между страните вземане със сключената съдебна спогодба, която в съответствие с чл. 365 ал.2 предл.първо ЗЗД урежда и други правоотношения между страните, извън предмета на иска по чл.422 ГПК, респ. на заповедта за изпълнение . Второинстанционният съд , видно от мотивите на определението му, се е произнесъл по искане с предмет обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК за сума в общ размер от 8824,98 лева, а не „за горницата над 8 824,98 лв." , предвид междувременно извършените плащания на 16 695,20 лева при общо дължима сума от 25 520,18 лв./ главница и лихва / .Отделно от произнасянето извън
предмета на искането, съдът се е произнесъл и с вътрешно противоречив и непълен диспозитив, както бе изложено по-горе.
Предвид гореизложеното, въззивното и първоинстанционно определения следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд , за произнасяне по действителния предмет на исканото обезсилване, съобразявайки правните последици на сключената съдебна спогодба досежно признатото за дължимо вземане от 8 824, 98 лева.
Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 10917 / 20.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 14 140 / 2010 год. на СГС, ГК , IV д състав и разпореждане от 17.11.2009 год. по гр.д.№ 18054/2008 год. на СРС, ГО, 56 състав и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за произнасяне по молбата от 17.11.2009 год. на СД „Ж. - П. и сие „ , в съответствие с предмета на исканото обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.07.2008 год. - за горницата над 8 824,98 лв. от общата сума по присъдени главница и договорна лихва .
Определението не подлежи на обжалване .