определение по гр.д.№ 105 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 105 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. срещу решение № 417 от 15.10.2021 г. по гр.д.№ 1833 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е изменено частично решение № 260172 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 484 от 2020 г. на Асеновградския районен съд, като по същество е осъдил С. Х. К. да заплати на М. М. Ч. на основание чл.45 ЗЗД сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено на 25.10.2019 г. /болки, страдания и психическа травма/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 94 от 18.07.2019 г. по т.д.№ 3030 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 86 от 06.06.2017 г. по гр.д.№ 3856 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр.д.№ 2750 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по въпроса за критериите за определянето на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл.52 ЗЗД.
В писмен отговор от 21.12.2021 г. ответникът по касационната жалба М. М. Ч. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
Не е налице обаче соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, поради следното: В посоченото от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, в която се приема, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, както и че критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на обществото.
Обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на практиката на ВКС /включително и на посочената от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ по поставения въпрос: Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне на конкретния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, въззивният съд съдът е взел предвид всички посочени в ППВС № 4 от 1968 г. конкретни обстоятелства: характерът на увреждането /вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост, счупване на крайната фаланга и хематом на IV-ти пръст на лявата ръка, счупване на IX-то ребро вляво, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните крайници на ищеца, преживян страх и стрес при самото нападение и психическа травма от отправената закана за убийство, които по НК се квалифицират като една средна телесна повреда и няколко леки телесни повреди, инкорпорирани в престъплението по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК, за което ответникът е бил осъден/; интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания; обстоятелството, че пълното възстановяване на ищеца от тези травми е продължило около 2 месеца и че травмата на пръста на лявата ръка на ищеца е довела до трайната деформация на този пръст, както и възрастта на ищеца /47 г. към датата на непозволеното увреждане/; начинът на извършването на деянието /с удари с палка и юмруци/ и обстоятелствата, при които е било извършено /не в защита на негов роднина от нападение, както е твърдял ответника, а при липса на каквито и да било действия от страна на пострадалия, които да са провокирали и обосновали такова нападение/. Като е преценил всички тези конкретни обстоятелства, въззивният съд е определил справедливо обезщетение за нанесените от С. Карагеренов на М. Ч. на 25.10.2019 г. неимуществени вреди. Напълно в съответствие със закона и с практиката на ВКС въззивният съд е счел, че имущественото състояние и социалния статус на делинквента не са измежду обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417 от 15.10.2021 г. по гр.д.№ 1833 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав.
ОСЪЖДА С. Х. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на М. М. Ч. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.