Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр.София, 18.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1228/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от защитника на осъдения И. Ю. И. за възобновяване на нохд № 457/2004 год. и отмяна на присъда № 193/27.05.2004 год. на Русенския районен съд, VІІ-ми наказателен състав. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото с осъждането му задочно поради неучастие в наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не оспорва основателността на искането на посоченото основание по чл.423 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският районен съд с присъда № 193/27.05.2004 год. по нохд № 457/2004 год. признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 06.10.2003 год. в[населено място] с цел да набави за себе си и за Л.П. имотна облага спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ на стойност 195 лева, собственост на В.А., за която знаел, че е придобита от П. чрез кражба. На основание чл.215, ал.1 го осъдил на една година лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК за наказанията по нохд № 561/2001 год. и нохд № 448/2001 год. и определил общо наказание от три години лишаване от свобода, по отношение на което приложил чл.68, ал.1 НК и определил общ режим на изтърпяване. С последващо определение за тълкуване неяснота в присъдата постановил общото наказание да е в размер на 1 година. Първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт за извършено от П. престъпление по чл.194 НК и от И. престъпление по чл.215 НК. Образуваното нохд № 114/2004 год. е решено със споразумение, одобрено от съда, по отношение на П.. Образувано е нохд № 457/2004 год., въз основа на същия обвинителен акт, по което с посочената присъда съдът се е произнесъл по обвинението за извършено от И. престъпление. Делото е насрочено за разглеждане на 15.04.2004 год., за която дата подсъдимия И. не е призоваван и съдът е отразил в протокола, че е нередовно призован, тъй като „не е върнат отрязъка от призовката”. Приел е за безспорни данните по първоначално образуваното дело, че е напуснал страната и постановил да се изиска справка за задграничните му пътувания, както и да се обяви за общонационално издирване чрез Р.[населено място]. Следващото съдебно заседание насрочил на 27.05.2004 год., за която дата не призовал подсъдимия на посочения по делото адрес. Основавайки се на справката за задгранични пътувания и писмо на М.-Р.[населено място], че е обявен за издирване и е извършено щателно издирване, съдът като е приел, че е нередовно призован, му е назначил служебен защитник, разгледал делото при условията на чл.268, ал.3 НПК и след провеждане на съдебно следствие постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че подсъдимият е осъден задочно, че присъдата му е влязла в сила и че при екстрадирането му от И. през м.януари 2011 год., без да са му дадени гаранции, че делото ще бъде възобновено, е узнал за влязлата в сила присъда. Искането му за възобновяване на наказателното дело е основателно. Съдът е бил длъжен преди да даде ход на делото да изпълни процесуалното си задължение да постанови подсъдимия да бъде призован на адреса, за който има данни по делото. Съгласно чл.180, ал.2 НПК това е могло да стане и на друго лице от семейството, а в случай на отказ от длъжностното лице по призоваването да се изпълнят задълженията по ал.4. След спазване на този ред и получаване на подробна информация в какво точно се е изразило щателното издирване за действията, които са предприети и изпълват съдържанието на „щателно издирване”, съдът е имал процесуална възможност да разгледа делото и изрично да обоснове на кое от посочените в чл.268, ал.3 НПК основания. Като не е изпълнил предписаните от закона задължения във връзка с призоваване на подсъдимия за съдебните заседания съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, поради което присъдата следва да бъде отменена по реда на възобновяването. Делото следва да се разгледа след изпълнение на процедурата по чл.254 НПК – като се връчи препис от обвинителния акт и се даде срок за отговор, в който подсъдимия да изложи възраженията си и да направи искания. Присъдата следва да се отмени изцяло – както в осъдителната й част за извършено престъпление по чл.215 НК, така и относно приложението на чл.25-чл.23 и чл.68 НК. От данните по делото следва, че осъденият е задържан за изпълнение на присъдата и че с оглед характера на досъдебното производство не му е била взета мярка за неотклонение. Такава не е взета и от съда. Предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата, както и данни за личността на осъдения, следва да му бъде взета мярка за неотклонение „подписка” като съответна на целите по чл.57 НПК. Предвид изложеното като намира искането на осъдения по чл.423 НПК за основателно на основание чл.425, ал.1, т.1 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 457/2004 год. на Русенския районен съд, VІІ-ми наказателен състав; ОТМЕНЯ присъда № 193/27.05.2004 год., постановена по отношение на И. Ю. И. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното производство. ВЗЕМА по отношение на И. Ю. И. мярка за неотклонение „подписка”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/