Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 451   С  о  ф  и  я, 26 октомври 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  16  о к т о м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 461/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане по чл.420 ал.2 НПК от осъдения Р. Е. Г. от Плевен, в момента в затвора Плевен, с което се претендира отмяна на въззивно решение № 223 от 27.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 242/2009 г. на Плевенския окръжен съд поради наличие на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК и оправдаване по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от процесуалния му представител служебния му защитник адв. Н. Д. от САК.   Върховният касационен съд разгледа искането съобразно правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 141/05.03.2009 г., постановена по НОХД № 3835/2008 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Р. Е. Г. от Плевен е ангажирана за извършена на 11 срещу 12.09.2008 г. в Плевен, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление кражба на две акумулаторни батерии от два леки автомобила и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането от осъдения Г. се навеждат наново оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, за неправилно приложение на материалния закон, включвайки и оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК с искане към касационната инстанция за оневиняване по предявеното му обвинение, алтернативно по искане на служебната му защита, подкрепено и от осъдения - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО : Внесеното в районния съд обвинение срещу подс. Г. не е налагало назначаване на служебна защита, а и такава не е била поискана от него, нито пък съдът е приел, че е необходима за постигане и с помощта на защитник на подсъдимия на обективната истина по делото. Недоволен от първоинстанционната осъдителна присъда, Г. я е обжалвал и с оплакването, че не му е била осигурена такава защита. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да установи дали той може да си позволи такава, а така също не е отчел, че по време на въззивното производство той е бил задържан, макар и по друго наказателно производство. Вярно е, че осъденият не е направил изрично искане за назначаване на служебен защитник, но той е бил задържан под стража и задължение на съда е било да го уведоми за правото му на защитник и дали може да си позволи да си наеме такъв, като съобразно нуждите на правосъдието прецени наново дали за правилното разглеждане и решаване на делото не е необходимо назначаването на служебен защитник, който да помогне на подсъдимия в защитата му и анализа на доказателствените материали, както и за правилното приложение на материалния закон, а така също и с оглед избиране на съответна защитна позиция по делото. Като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения и искането му за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е основателно. Постигането на този резултат по делото обезмисля обсъждането на останалите оплаквания на осъдения в искането му, които са свързани със съществото на делото и по които окръжният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 223 от 27.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 242/2009 г. на Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на констатираното съществено нарушение на процесуалните правила от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: