Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 27.03.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1826/2018 година Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Д. от гр. Самоково, представляван от назначен на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ особен представител - адв. Е. К. от САК, за отмяна на влезлите в сила решение № 242 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 987/2013 г. на Софийски окръжен съд и решение № 114 от 05.09.2014 г. по гр. д. № 452/2013 г. на Самоковски районен съд. Молителят твърди, че двете решения са постановени по дела с участието на едни и същи страни и си противоречат едно на друго, което съставлява основание за отмяната им по реда на чл.303 и сл. ГПК. Поддържа, че решенията са неправилни, тъй като са основани на недопустими, неистински и взаимно изключващи се свидетелски показания досежно факта на предаване на парични суми по договор за заем на стойност над 5 000 лв. По съображения в молбата молителят прави искане за отмяна на решенията и за установяване „лъжесвидетелстването” от страна на ответника по молбата И. Д. и на свидетелите, разпитани по делата на Софийски окръжен съд и Самоковски районен съд свидетели. Ответникът по молбата И. В. Д. от гр. София - чрез пълномощник адв. П. А. от САК, оспорва молбата за отмяна като недопустима поради отсъствие на изложени в съдържанието й обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК, и като неоснователна. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е подадена от надлежна страна и с нея се цели отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Твърденията в обстоятелствената част на молбата, че двете решения на Софийски окръжен съд и на Самоковски районен съд са постановени между едни и същи страни, но взаимно си противоречат, са достатъчни, за да се направи извод, че с молбата е въведено отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Поради това възражението на ответника за недопустимост на молбата с оглед указанията в т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. При подаване на молбата е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, преценяван спрямо датата на по-късно влязлото в сила решение по гр. д. № 452/2013 г. на Самоковски районен съд, и с оглед изложеното по-горе е процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна : С влязло в сила решение № 114 от 05.09.2014 г. по гр. д. № 452/2013 г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 446 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 556/2018 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от И. Г. Д. против И. В. Д. иск за сумата 17 000 лв., претендирана на основание чл.534, ал.1 ТЗ във връзка с издадени 2 бр. записи на заповед с падеж 09.09.2008 г. и 09.10.2008 г. В мотивите към решенията е прието, че записите на заповед са издадени от ответника И. Д. и са редовни от външна страна, но в хода на делото не е доказано въведеното от двете страни каузално правоотношение по сключени помежду им договори за заем, сочени като причина за издаване на записите на заповед с обезпечителна функция. С влязло в сила решение № 242 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 987/2013 г. на Софийски окръжен съд е отменено решение № 133 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на Самоковски районен съд и е отхвърлен предявеният от И. Г. Д. против И. В. Д. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.538 ТЗ за установяване на вземане за сумата 6 000 лв. по запис на заповед, издаден на 19.04.2010 г. с падеж на задължението 19.06.2010 г., и на вземане за сумата 2 000 лв. по запис на заповед, издаден на 13.05.2010 г. с падеж на задължението 13.07.2010 г. В мотивите към решението са направени изводи, че записите на заповед са издадени по повод каузални правоотношения между страните (въведени от ответника с възражение срещу иска по чл.422, ал.1 ГПК) - договори за заем на парични средства, предоставени от ищеца на ответника през 2010 г., и че поради погасяване на задълженията по каузалното правоотношение чрез връщане на заетите пари вземанията по записите на заповед, издадени като обезпечение на задълженията на ответника - заемател, не съществуват. Съобразявайки двете решения, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е осъществено поддържаното от молителя основание - чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата правен спор. Според задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че установи наличие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл.307, ал.4 ГПК. В конкретния случай е изпълнено изискването за субективен идентитет между производствата по гр. д. № 987/2013 г. на Софийски окръжен съд и по гр. д. № 452/2013 г. на Самоковски районен съд, в които са участвали едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника - молителят И. Д. и ответникът И. Д.. Отсъства обаче обективен идентитет между предмета на двете дела и на разрешените с решенията по тях правни въпроси, което прави неприложимо отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Първото дело е образувано по предявен от молителя И. Д. иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК на вземания, произтичащи от записи на заповед с дати на издаване 19.04.2010 г. и 13.05.2010 г. и падежи съответно 19.06.2010 г. и 13.07.2010 г. Второто дело е образувано по предявен от молителя иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за присъждане на вземания, възникнали във връзка с издадени от ответника 2 бр. записи на заповед с падеж 09.09.2008 г. и 09.10.2008 г. Правопораждащите факти, от които произтичат спорните правоотношения по двете дела, и различното съдържание на правоотношенията, а съответно и на защитаваните с исковете вземания, изключва обективното тъждество между делата и не би могло да предпостави отмяна на нито едно от решенията в хипотезата на чл.304, ал.1, т.4 ГПК. Съдържащите се в мотивите към решенията фактически и правни изводи за наличие или липса на каузални правоотношения между страните по сключени договори за заем са обусловени от преценката на фактите и доказателствата по всяко от делата, поради което не може да се приеме, че решенията съдържат различно произнасяне по идентични спорни въпроси от предмета на двете дела. Твърденията на молителя, че при постановяване на решението по гр. д. № 987/2013 г. съдът е преценявал недопустими и неверни свидетелски показания, е от значение за правилността на решението и при отсъствие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е ирелевантно за изхода на производството по чл.303 и сл. ГПК. Искането на молителя за установяване на „лъжесвидетелстване” от страна на разпитаните по същото дело свидетели е извън предмета на производството за отмяна и Върховният касационен съд не дължи произнасяне по него. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По отговорността за разноски : С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по молбата има право на разноски. Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, според който направените в производството по отмяна разноски са в размер на 1 000 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Извършването на разноските е доказано с приложения към отговора по чл.306, ал.3 ГПК договор за правна защита и съдействие от 02.07.2018 г., в който е удостоверено, че ответникът е заплатил в брой на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл.303 и сл. ГПК в размер на 1 000 лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че претенцията за разноски е доказана, поради което молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на сумата 1 000 лв. В съдебно заседание на 30.01.2019 г. особеният представител на молителя е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, което съставът на ВКС преценява като неоснователно. Изчислено по правилата на чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се за производството по отмяна минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 960 лв. Съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и със съдържанието и обема на предоставената от пълномощника на ответника адвокатска защита, платеното възнаграждение от 1 000 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и няма основание да бъде намалявано до минималния размер от 960 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. Д. от гр. Самоков, кв. С., [жилищен адрес] за отмяна на влезлите в сила решение № 242 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 987/2013 г. на Софийски окръжен съд и решение № 114 от 05.09.2014 г. по гр. д. № 452/2013 г. на Самоковски районен съд. ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН 7802227340 да заплати на И. В. Д. с ЕГН 8108137322 от гр. София,[жк], [жилищен адрес] сумата 1 000 лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :