2 Р Е Ш Е Н И Е № 32 СОФИЯ 04.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета одина в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №1158/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 215 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 278/2011 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 218 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 6897/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между съделителите С. С. Т., С. С. Ч. и С. С. Т. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.175.1.12, с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.6, ап.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.175, с предназначение - жилище, апартамент, с площ 85.62 кв.м, с принадлежащите към него мазе № 12 и таванско помещение № 12, заедно с 1/34 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при права: ¼ ид. част за С. С. Т., ¼ ид. част за С. С. Ч. и ½ ид. част за С. С. Т.. В. решение е обжалвано с касационна жалба адв. В. Ц. като пълномощник на С. С. Ч.. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон във връзка с определяне квотите на съделителите С. Ч. и С. Т.. Ответникът по касация С. Т. чрез своя пълномощник адв. В. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация С. С. Т. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса може ли да се уважи иск за пълна или частична трансформация на лично имущество, когато страна по договора за придобиване на имота са и двамата съпрузи. Констатираната е противоречива практика на ВКС по този въпрос е преодоляна с постановяването на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 4 от него е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал.1 и 2 СК/ чл. 21, ал.1 и 2 СК- отм./. Аргументите за това са, че придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. С оглед тази задължителна съдебна практика, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателката С. Ч. и С. Т. са бивши съпрузи. През време на брака си с договор за покупко- продажба, сключен на 12.12.1995 г. с нотариален акт № 159, т.ХХІ, дело № 6394/95 г., С. Ч., С. Т. и техният син - С. Т., са закупили процесния недвижим имот, като съпрузите купуват 1/2 ид. част, а другата 1/2 ид. част – техният син. В нотариалния акт е посочено, че имотът е продаден за сумата 145 000 лв., която към момента на сключване на договора е заплатена напълно и в брой от купувачите. По делото е установено, че на същата датата - 12.12.1995 г., с нотариален акт № 168, т.ХХІ, дело № 6404/95 г., С. Т. и съпругът й С. Т. продали недвижим имот, представляващ 42.5/ 325 ид. части от дворно място – УПИ І - 1913 в кв. 15а по плана на [населено място], заедно с реално обособената южна половина от построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж, за сумата 44 900 лв. Този имот е придобит от С. Ч. по договор за издръжка и гледане от 02.02.1989 г., т.е преди брака й със С. Т., който е сключен на 12.05.1990 г. С гласни доказателства е установено, че получената от продажбата сума е послужила за заплащане на продажната цена на процесния имот. При така установените факти по делото неправилно въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателката за частична трансформация на лични средства в придобиването на процесния имот и е допуснал делбата при права по ¼ ид. част за нея и за съделителя С. Т. / относно правото на собственост на съделителя С. Т. върху 1/2 ид. част от делбения имот няма спор/, като е приел, че след като двамата съпрузи общо купуват един имот, той става съпружеска имуществена общност, независимо от средствата, с които е закупен, тъй като в тази хипотеза транслативният ефект на сделката настъпва в патримониума и на двамата на основание чл. 21, ал.1 ЗЗД, а не по силата на чл. 21, ал.1 СК. Според даденото в т.4 от ТР № 5/2014 по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, определящо за режима на собственост на имуществото, придобито през време на брака, не е на чие име е придобито, а приносът на съпрузите в придобиването му. Като постановено в нарушение на материалния закон въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават извод за влагане на лични средства на жалбоподателката в размер на 44 900 лв. в придобиването на делбения имот, които тя е получила срещу отчуждаването на друг недвижим имот, придобит от нея преди брака и съставляващ нейна лична собственост. При това положение на собствено основание С. Ч. се легитимира като собственик на 44 900/145 000 ид. части от имота. Останалите 27 600/145 000 ид. части, представляващи разликата до 72 500/ 145 000 / ½ ид. част от имота/ е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО, доколкото за тази част презумпцията на чл.19, ал.1 СК/ отм./ не е оборена. След прекратяването на брака между тях тази част се трансформира в обикновена съсобственост при равни права- по 13 800/ 145 900 ид. части за всеки от съпрузите. При това положение съделителката С. Ч. притежава общо 58 700/ 145 000 ид. части от имота, съделителят С. Т. -13 800/ 145 000 ид. части, а третият съделител С. Т. притежава 72 500/145 000 ид. части, поради което делбата между тях следва да бъде допусната при тези права. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 215 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 278/2011 г. на Старозагорския окръжен съд В ЧАСТТА относно правата, при които следва да се извърши делба на допуснатия до делба недвижим имот между съделителите С. С. Т., С. С. Ч. и С. С. Т., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата на съделителите в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.175.1.12, с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.6, ап.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.175, с предназначение - жилище, апартамент, с площ 85.62 кв.м, с принадлежащите към него мазе № 12 и таванско помещение № 12, заедно с 1/34 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, както следва : - 58 700/ 145 000 ид. части за С. С. Ч. - 13 800/ 145 000 ид. части за С. С. Т. - 72 500/145 000 ид. части за С. С. Т.. ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 278/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :