Р Е Ш Е Н И Е   №  530   София, 22 декември  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на единадесети декември двехиляди и девета  година в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                      ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                           Татяна Кънчева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 541/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. П. С. против въззивно решение № 132 от 20.07.209 год. постановено по ВНОХ дело № 123/2009 год. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 - 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 19 от 20.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 52/2009 год. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия В. П. С. за виновен в това, че на 1.10.2008 год. в махала “Бостан” на с. Г. запалил имущество на значителна стойност, а именно жилищна сграда със стопанска постройка на обща стойност 4 800лв собственост на П. А. И. , като пожарът е предсталявал опасност за живота на Й. П. И. на 71 год. и от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 23 769.06лв, поради което и на основание чл. 330 ал.3 във вр. с чл. 330 ал.2 т.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 92 ал.1 НК съдът е постановил принудително лечение от алкохолизъм на подсъдимия по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С въззивно решение № 132 от 20.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 123/2009 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, което се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствата е неоснователно. Доводът на жалбоподателя, че въззивната инстанция, се е задоволила да припише фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които е възприел превратно материалите от досъдебното производство и неправилно ги е подвел под правната норма, без да изложи собствени съображения за оценката на доказателствата и обстоятелства, които приема за установени от тях, не се подкрепя от данните по делото. Касационната проверка за приложението на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото тези правила не са нарушени. За всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, а именно авторството на подсъдимия, изпълнителното дяние изразило се в хвърлянето на запалените кибритени клечки върху леснозапалимото сено, размера на причинената щета и наличието на реална опасност за живота на лежащоболната възрастна жена, като съставомерни елементи от състава на престъплението умишлен палеж на имущество със значителна стойност, от който са последвали значителни вреди и е имало опасност за живота на едно лице още първоинстанционният съд е събрал достатъчно безпротиворечиви доказателства Във връзка с доказателствената съвкупност от която съдилищата са направили своите фактически и правни изводи следва да се посочи, че като източник на преки доказателства са ценени признанията му в съдебното следствие изцяло на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не съобщеното от него в досъдебното производство. Освен неговите обяснения пред разследващия орган в досъдебното производство са разпитани множество свидетели, които са установили, предходното му поведение и заканата, която отправил към пострадалия да запали къщата, които са възприели действията му по възпламеняването на сеното в стопанската сграда, разрастването на пожара и върху жилищната сграда, в която лежала възрастна жена и такива, пред които след деянието е съобщил за извършеното. Жалбоподателят не поддържа довод за опорочаване на процесуалния ред при събирането на тези доказателства. Съобщените от тях факти, които взаимно се допълват, са оценени от решаващите съдилища съобразно действителното им съдържание и от тях са направени верни фактически и правни изводи. Чрез заключение на съответна експертиза е установен и размера на щетата. При цялостната служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не е констатирала нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствата, поради което не е имала основание да направи различни фактически и правни изводи. При възприетите от нея фактически обстоятелства, че подсъдимият хвърлил запалени кибритени клечки през отвора на стопанската сграда, огънят се разрастнал и обхванал и залепената за нея жилищна сграда, в която лежала неподвижната възрастна жена и въпреки усилията на хората от селото и пристигналите пожарникари на стопанската сграда били причинени щети в размер на 8 717.13лв, а на къщата – в размер на 12 837.93лв, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 330 ал.3 във вр. с ал.2 т.1 НК. Налице са всички съставоремни прицнаци от състава на престъплението умишлен палеж, извършен при наличието на пряк умисъл като форма на вината, както е приела въззивната интанция. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът на жалбоподателя е идентичен с възражението против правилността на присъдата и се свежда до това, че цялото досъдебно производство е опорочено, което не е констатирано от възивната инстанция, която без основание отказала да събере поискани гласни доказателства за установяване на това обстоятелство и не отговорила на оплакванията му против правилността на присъдата. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. 14, чл.107 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция, образувано по жалба на подсъдимия, е проведено в съотвествие с изискванията на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Съдът не е изпълнил формално задължението си по чл. 314 НПК, а изцяло е проверил правилността на присъдата. Констатирал е, че процесуалният ред за разглеждане на делото в първоинстанционния съд е съобразен с искането на подсъдимия, който изцяло е признал фактите, изложени в обтоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съобразно с това искане и като е преценил, че за признатите факти по надлежния процесуален ред в досъдебното производство за събрани достатъчно доказателства, в това число показанията на свидетелите А, П. И. , М. Г. , С. И. , А. Т. , Г. Г. и Й. А. , протоколи за оглед на местопроизшествието и за проведен следствен експеримент, заключения на пожаро-техническа, химическа, оценителна и съдебно психологична-психиатрична експертизи, първоинстанционният съд е разгледал делото реда на чл. 371 т.2 НПК. Не е констатирал нарушения на процесуалния ред за събиране на доказателствата в досъдебното производство и е извършил проверката на правилността на присъдата въз основа на тази доказателствена съвкупност, която е преценил като достатъчна да подкрепи самопризнанието му. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Въззивната инстанция правилно е отказала да уважи доказателственото му искане, свързано с доказване на нарушения от разследващия полицаи при изпълнение на служебните му задължения във връзка с разкриване на престъплението. Процесуалният ред за провеждане на досъдебното производство се установява от съставените по надлежния ред протоколи за извършените процесуално следствени действия, в това число и тези касаещи разпитите на обвиняемия. От съдържащите се в кориците на делото протоколи, не може да се направи извод за опорочаване на разследването. Този извод се подкрепя и от протокола за предявяване на разследването, подписан без възражения и забележки. Процесуално недопустимо е със свидетелски показания да се установява начина на провеждането му. От друга страна дори да му е въздействано по неправомерен начин да даде обяснения в определен смисъл в досъдебното производство, то тези признания не са ползвани от решаващите съдилища при изграждане на фактическите констатации. В процедурата по чл. 371 т.2 НПК съдът се позовава на направените пред него признания на подсъдимия за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, проверява дали за тях са събрани доказателства в досъдебното производство и с изрично определение обявява, че при постановяване на присъдата ще се полза от самопризнанията. Данните по делото сочат, че още при предявяване на разследването е пожелал делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, което е потвърдил в съдебно заседание. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.3 във вр. с ал.5 т.2 НПК е неоснователно. Конкретни доводи във връзка със справедливостта на наказанието по начин на изтърпяване от жалбоподателя не се поддържат, поради което проверката за правилността на въззивното решение в тази част следва да се извърши основно за наличието на основания за служебна намеса. По делото такива не са налице. При решаването на въпроса по чл. 301 ал.1 т.5 НПК да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наложеното наказание още първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, че липсват основания за приложение на чл. 66 ал.1 НК, които въззивната инстанция е възприела. Институтът на условното осъждане е една правна възможност, която може да намери приложение само когато са налице комулативно всички изискуеми от правната норма предпоставки, касаещи размера на наложеното наказание, съдебното минало на дееца и възможността по този начин целите на наказанието да бъдат постигнати. В съответствие с данните по делото правилно е прието, че едно от тях не е налице, а именно възможността подсъдимият да се поправи и превъзпита без да търпи ефективно наложеното наказание. В тази връзка са съобразени степента на обществената опасност на деянието с оглед начина на извършването му и мотивите на дееца, чрез които се характеризира и останалите характеристични данни за личността му и мотивирано е прието, че само посредством ефективно изтърпяване на наказанието може да му се въздейства в достатъчна степен да преосмисли поведението си. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 132 от 20.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 123/2009 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 19 от 20.03.2009 год. по НОХ дело № 52/2009 год. на Търговищкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: